Предприемачеството влиза в програмите на училища и университети
Предприемачеството става част от задължителната учебна програма на училища и университети. Това е една от мерките на образователното министерство за подготовка на хора, които могат да се превърнат в лост за преобръщане на икономиката ни. Целта е ученици и студенти не просто да получат финансова грамотност, но и предприемаческото мислене да се превърне в част от начина им на работа - дори и ако са в професии, на пръв поглед отдалечени от правенето на реален бизнес.
Предприемачеството ще се превърне в част от учебните програми още от шести-седми клас, разказа заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков. В първите години у децата ще се формира финансова грамотност, ще бъдат запознавани с лихви, спестявания и кредити, а в следващите години постепенно у тях ще се надграждат знания и умения да правят бизнес. Тази стратегия за промяна е част от обща тенденция за цяла Европа. "Става дума не само за промени в образованието, но и за различните начини на възпитание в Европа и в англоезичните страни. Във вторите обикновено у децата се насажда мислене от типа:
Бори се и ще успееш
Дори да направиш грешка днес, ще успееш утре", разказа Денков. За сметка на това европейското възпитание е по-предпазливо и култивира мислене от типа "Внимавай да не направиш грешка", което често пъти блокира предприемчивостта. В резултат именно на това англоезичните икономики успяват по-бързо да си стъпят на краката във времена на криза, отколкото европейските. "Дори и високите научни достижения в Европа достигат по-бавно до комерсиализация", посочи Денков.
За да се промени този начин на мислене, предприемачеството трябва да залегне в учебните планове от шести клас до края на университета. В училище то може да бъде отделен учебен предмет, но може и да бъде разпръснато като знания, преподавани в рамките на няколко дисциплини, които в крайна сметка ще дадат на учениците нужните им икономически знания. В университетите такива обучителни курсове ще има дори в специалности, които на пръв поглед са далеч от реализация в реалния бизнес, като това ще бъде заложено и в Закона за висше образование. Нещо повече - вузовете, които работят в тази посока, ще получават допълнително финансово стимулиране по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Когато се отпускат пари за правене на наука, те задължително ще се обвържат с това резултатите от изследванията да намерят реализация в икономиката.
Пари за "абстрактни" научни изследвания няма да бъдат давани
При финансирането на университетите пък ще бъдат оценявани и техните кариерни центрове, които свързват студента с работодателя.
В частта за висшето образование ще бъдат предложени и други промени, които трябва да пресекат "злоупотребата с автономия". Една от мерките е бизнесът да навлезе в ръководството на университетите не формално, а да има правото да участва в разработването на техните стратегии, както и да оценява резултатите от работата им. Освен това ще се въведат допълнителни механизми за много засилена отчетност и контрол, за да е ясно за какво се харчат отпусканите от държавата пари. Николай Денков разказа, че неотдавна чул коментар от типа "Лошо е ректор в последен мандат, защото знае, че това, което прави, е без последици", каза проф. Денков. "Искаме ректорите да знаят до последния си ден на поста, че това, което правят, е видимо за всички", подчерта той. Ще бъдат специално регламентирани и начините, по които се правят проверки, както и какви последици ще има от тях за хората, които са си позволили някакъв вид злоупотреба. В момента
в парламента е внесена първата "порция"
от законови промени в сферата на висшето образование, които обвързват финансирането с качеството. Втората от тях, която ще въведе предприемачеството и промените, свързани с управлението, ще бъдат разработени в следващите няколко месеца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
