Дания ти дава 750 евро, ако учиш и работиш едновременно
Една трета от кандидатите ни за вуз в Англия отпадат, но броят на скъсаните намалява
Бум в ръста на кандидат-студентите ни за британските университети отбелязват консултантите за образование в чужбина. Тази година техният брой е нараснал с 9% и за първи път е достигнал числото от времето, когато вузовете на Острова обучаваха срещу ниски такси. Преди няколко години правителството им позволи да вдигнат сумите за обучение и някои дори ги утроиха. Това отказа част от българите да подават документи за английските университети. Впоследствие обаче мнозина видяха, че възможностите да учиш на кредит не натоварват семейния бюджет допълнително и продължиха да подават документи за Англия. Тази година бг кандидатите са 2320.
Приблизително една трета от българските кандидат-студенти са били скъсани при кандидатстването си за британски университети миналата година. Това сочи статистиката на UCAS - системата, през която се кандидатства за британски университети. Тъй като това става централизирано, може да се проследи броят и на кандидатствалите, и на приетите след това студенти. "Всъщност 15-20% от българските абитуриенти имат намерение да кандидатстват в чужбина, но не всеки го прави", казва Светлан Данев от проект "Световно образование". Миналата година документи за университети на Острова са подали 2130 души, а откази са получили 660. В минали години обаче тази цифра е била по-голяма - през предходната година
са отпаднали 800 наши младежи
Според консултантите една от причините броят на отпадащите да намалява е свързана с това, че българите вече започват да се ориентират какво искат да учат от по-ранна възраст и подготвят по-внимателно документите си.
От тази година за първи път у нас се появява и тест, който дава персонална консултация на кандидат-студента при избор на специалност. Той е разработен и лицензиран във Великобритания и се ползва само за англоезични университети, но работи по-различно от обикновените кариерни тестове. Нарича се Centigrade-тест и съдържа около 150 въпроса на английски, чиито отговори кандидатът попълва. В тях се съдържа информация за интересите му, включително и извънучилищните, и за способностите, които проявява. На финала обаче не само получава отговор за каква професия е подходящ, а му се посочват и конкретни специалности, университети и техните програми, както и с какви знания и изисквания приемат самите те. Така, ако в резултат на теста е станало ясно, че ще учиш маркетинг, в допълнителната персонализирана справка, която кандидатите получават, е записано също, че трябва да имат знания в области като математика и социология, че им предстои да изкарат определени курсове, като по този начин получават не само инфо за професията, но и за конкретните стъпки, които трябва да извървят към нея. По този начин ученикът отрано се ориентира в кои области трябва да навакса със знанията си или какъв профил да избере в училище. Това ще бъде още по-актуално с реформата в средното образование, когато след десети клас ученикът ще учи само шест задължителни предмета, а останалите ще бъдат по избор. Ако не избере правилните, рискува след това да не попадне в подходящия университет, обясняват специалистите. По техните думи в момента младежите,
които не са уверени, че ще бъдат приети в британски университети,
използват Холандия или Дания като "план Б"
и подават документи и там. В Холандия в момента учат 1800 българи, а напоследък расте интересът и към Дания, особено с финансовите инжекции, които тя отпуска на студентите си. Ако един младеж учи и същевременно работи определен брой часове, освен заплатата си той получава и своеобразна стипендия от 750 евро, с която може да покрива разходите си. В същото време датските университети вече предлагат над 800 специалности на английски, като дават възможност и за стаж.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
