Как да говорим с децата си за алкохола, без да ги обидим, засрамим или отегчим? Една нова кампания, "Родителски среща в бар: малки разговори на големи теми", дава отговор на тези въпроси. В нейното дъно са учителят Емил Джасим, психологът Яна Алексиева и журналистът Драго Симеонов. По-късно част от кампанията става и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на алкохол и спиртни напитки. Инициаторите на срещите са подготвили идва наръчника - за родители и за учители, по повод първата среща на детето с духа от бутилката.
Алкохол, колкото и да не ни се вярва, наистина означава дух, който живее в бутилката, разказва учителят Емил Джасим. А с настъпването на пубертета у тийнейджърите вече се появява и желание да го пуснат да излезе оттам. На родителските срещи, организирани в заведение, обикновено авторите на проекта се опитват да дадат отговори на най-важните въпроси, които семействата имат по отношение на това, кога да разговаряме с детето на тази сериозна и болна тема.
"Голямото предизвикателство пред нас бе да направим двата наръчника", разказва Емил Джасим. "Свикнали сме да приемаме тези разговори като превенция от нещо ужасно. В случая обаче ние си говорим за това как да отложим първия прием на алкохол от детето", споделя той. Психолози разказват, че в началото на пубертета у децата се променят дори вкусовите рецептори заедно с другите изменения, които настъпват. Така внезапно дори у малчуган, който доскоро не е понасял дори и миризмата на алкохол, може да се пробуди интерес и любопитство. "Да не говорим за това, че алкохолът е част и от българската традиция и култура. Дори и малките деца, които са на трапезата, вдигат чашата с мляко и казват "Наздраве". И внезапно трябва да обясним на тийнейджъра, че си има време за всичко и първата чаша трябва да почака, докато израсне", казва Ралица Скорчева, председател на Асоциацията.
Как да стане това? Много родители живеят с илюзията, че когато детето се почувства комфортно, то само ще дойде и ще зададе първите въпроси на тази тема. В действителност обаче това далеч не винаги се получава. "Говорете с децата навреме. това време е сега", съветва наръчникът. Ако детето не пита, нормално е вие да повдигнете въпроса и да започнете дискусия по тази тема. Използвайте семейно събиране, филм или репортаж, за да заговорите с детето по темата. Не бъдете назидателни и не използвайте трудни за малкия думи като "делириум", "превенция", "алкохолизиране". Питайте често "Съгласен ли си?", "какво мислиш за това" - така детето ще има усещането, че е пълноправен участник в диалога, което е едно от основните правила, за да достигне до него посланието ви. Много от родителите питат "А какво да направим, ако детето се прибере пило?", без този разговор вече да е проведен", разказва Емил Джасим. В такъв случай не е нужно да водите разговор с него, още докато му е лошо и е под влияние на питието. Не го и наказвайте тежко - самият махмурлук може да се окаже достатъчно наказание. Съветите са да разказвате на детето не само голи факти, но и лични истории.
Провокирайте го да задава въпроси, но в същото време бъдете добър модел за подражание - няма как разговорът да се води, ако самите вие често и без повод посягате към чашката, съветват специалистите. Наръчникът съветва в същото време да бъдете наистина честни към детето. "Ако не отговаряме директно на въпросите на децата, тяхното въображение ще се погрижи да попълни празнотите", се казва в него. "Не е нужно да влизате в много детайли, но и не е добре да оставяте големи дупки в диалога, които детето да запълни само с различни асоциации", съветват специалистите. "Бъдете търпеливи, не довършвайте изреченията им и оставете малките да кажат това, което наистина мислят", съветва още наръчникът. Това впрочем е добър съвет не само по отношение на алкохола, а и във всеки един момент. Съветите са посланието да се концентрира върху "Има време", като предлагате на детето да опита различни други алтернативи вместо алкохола - например да се занимава със спорт, скейтборд. Много важно в такива ситуации е как влияе средата - често малките посягат към чашката, за да не бъдат подигравани от връстниците си или за да си изградят мнимо самочувствие. По думите на Джасим, ако научите детето да отказва, например с думите "Утре съм на тренировка", ще си спечели уважение заради нещо друго, различно от алкохола. Затова една от важните задачи в тази възраст е да се внушава самочувствие на тийнейджъра, базирано на здравословни и подходящи за възрастта му неща.
Авторите на кампанията са направили вече редица срещи, като признават, че на някои от местата вече ги търсят, за да повторят инициативата. "С натрупания опит си дадохме сметка, че учителите имат нужда от по-сериозна подготовка за провеждането на такава срещи. Преподавателят е човекът, който прекарва най-много време с децата освен техните родители и искаме той да бъде ключова фигура в родителските срещи в бар. За тази цел обаче, учителят трябва да се запознае с идеята, игрите, с които предразполагаме присъстващите и не на последно място - да получи отговори на своите въпроси, за да се почувства уверен в диалога с родители", разказва Емил Джасим.
Кампанията "Най-добър старт за всяко дете" на "Пощенска банка" и УНИЦЕФ стартира в края на 2013 г. и цели изграждане на Центрове за майчино и детско здраве в цялата страна. Първите два вече функционират в Шумен и Сливен. Там патронажни сестри предлагат безплатни консултации и домашни посещения на бременни и майки на малчугани от 0 до 3 г., благодарение на средствата, които са събрани чрез специално изградената платформа за дарение на "Пощенска банка". В началото на 2016 г. предстои откриването и на третия у нас Център за майчино и детско здраве, който ще се намира в Монтана. Голямата амбиция на стратегическото партньорство на "Пощенска банка" и УНИЦЕФ е да изгради мрежа в цялата страна, така че безплатните медицински консултации да достигнат до всяка бременна и всяко дете на България. Можете да подкрепите инициативата, като дарите средства на каса в клон на "Пощенска банка", през банкомат или чрез онлайн банкиране.
Какво е да си патронажна сестра? Пред Вера Рангелова от УНИЦЕФ-България разкриват две британки - Джейн Уилямс, която има 35 г. опит зад гърба си и Алисън Уотсън, която се е посветила на мисията през 2004 г.
На Острова всяко семейство с дете до 5 г. има достъп до тази услуга
11 000 са патронажните
сестри във Великобритания
Най-важно е да вдъхваш доверие, споделят опита си Джейн Уилямс и Алисън Уотсън
- Бихте ли ни разказали как услугата патронажна грижа се е развила във Великобритания?
Джейн Уилямс: Развитието на патронажната грижа извървя възходи и спадове през последните 15 г., но неотдавна правителството взе категорично решение: "Да, ние искаме да има патронажни сестри и виждаме необходимостта от тях". След това решение услугата беше финансирана от правителството. Броят на патронажните сестри се увеличи и се стремим да поставим акцент върху последователността на грижата: от пренатална диагностика до последващи прегледи.
- С какво точно се занимава патронажната сестра?
Д.У.: В основата на нашата практика са домашните посещения. А онова, с което помагаме при всеки един контакт, е удовлетворяване на здравните нужди в семействата и в общността. Но онова, което семействата разбират под "здравни нужди", е строго индивидуално. Ето защо нашата задача е да имаме добра комуникация, така че да повишим тяхната информираност и да им вдъхнем увереност да се ангажират с решаването на проблемите. Другото, което правим, е да влияем на ниво политики, които подобряват здравето - защото не можем да кажем, че имаме толкова услуги, колкото бихме искали и за това лобираме.
- Кои семейства в Обединеното кралство биха могли да се възползват от услугата?
Алисън Уотсън: Всяко едно семейство може да се възползва от услугите на патронажните сестри, това е универсална грижа.
Няма значение дали очаквате вашето първо или десето дете
вие можете да се възползвате. Има схващане, че след като сте имали дете в миналото, вие вече не се нуждаете от помощ, но това не е така, защото нуждите се променят всеки път. Ето защо ние предоставяме услугата на всяко едно семейство, което има дете до 5 г. Ползите са, че правим оценка на техните актуални и индивидуални нужди, които вероятно са се променили, така че да можем да подкрепим развитието и на децата, и на родителите.
- Какъв е броят на патронажните сестри в Англия и каква е тяхната квалификация?
Д.У.: Общият брой на патронажните сестри в момента е около 11 000 и сме притеснени, защото голяма част от тях вече са над средна възраст и в момента набираме по-млади специалисти. Всички те имат различен профил: например медицински сестри, квалифицирани да работят с възрастни; медицински сестри, специализирани да работят с деца; специалисти в областта на психичното здраве, имаме също и много акушерки.
- Какви личностни и професионални качества трябва да притежава човек, за да бъде добър пример за патронажна сестра?
Д.У.: Да изпитва емпатия и да вдъхва доверие. Освен това трябва да има добри умения да общува и да изгражда доверителни отношения не само със семействата, но с широкия кръг специалисти и колеги, с които работим. Също така трябва да имате умения да правите точна оценка на потребностите.
- Бихте ли ни споделили как минава един ваш работен ден?
Д.У.: Няма два дни, които да са еднакви. Нашата работа е преди всичко да направим оценка на нуждите и да подкрепим семействата да се справят сами. Разбира се, работим в сътрудничество и с други специалисти - лекари, социални работници, други сестри, които също са ангажирани със семейството, така че това е цялостен екипен подход. И макар да имаме разписание на предстоящите посещения, често се случва рано сутрин родители да ни позвънят по телефона и да ни кажат например: "Имам проблем! Не мога да нахраня детето си!". И вие просто трябва да кажете: "Добре, дайте ми половин час, за да проверя дали имам нещо спешно"... И това е предизвикателство.
- Каква е разликата между патронажните сестри в България и в Обединеното кралство?
Д.У.: Най-открояващата се разлика е в универсалността на услугата във Великобритания - за разлика от България,
при нас тя е част от стандартната здравна система
и всяко семейство може да се възползва от нея, като тя се предоставя на територията на цялата страна. Освен това за сестрите в България, според мен, едно от най-големите предизвикателства е партньорството със специалисти от другите сектори. Често именно тези специалисти не желаят някой да им казва какво да правят, да проверява тяхната оценка, да ги съветва, докато във Великобритания ние си помагаме едни на други. Защото в крайна сметка всички имаме една и съща цел - да подкрепим децата и семействата така, че те да се справят и да бъдат по-добре. Този проблем в България все още не е решен. Освен това броят на патронажните сестри тук е твърде малък, за да се превърне патронажната грижа в универсална услуга - защото тя наистина е услуга за всяко едно семейство!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
