Единствено изследователски университети ще правят наука и ще готвят докторанти
Макар и към края на служебния мандат, просветният министър доц. Румяна Коларова се отчете с няколко стратегии, качени вчера на сайта на МОН. Едната от тях е за висшето образование, приета към края на управлението на кабинета "Орешарски". Служебният екип на МОН обаче е актуализирал и уточнил някои от промените, както и е направил план за действие с конкретни срокове кога точно ще се случат те.
До 2 г. държавата ще спре кранчето на университетските специалности, които показват ниски резултати. За тази промяна се говори отдавна, но до момента нито един министър не посмя да облече в срок идеята, защото на практика тя ще доведе до закриване на специалности, а може би дори и на университети.
В плана за действие към Стратегията за висшето образование е записано, че до 2016 г. държавата ще спре да утвърждава приема в професионалните направления с най-ниски резултати. По този начин ще бъдат затворени специалностите-касички, които приемат студенти основно с цел набавяне на пари. При това промяната ще важи не само за държавните, а и за частните университети, защото кабинетът утвърждава и техния прием.
Съгласно стратегията, ще се промени и начинът, по който университетите получават парите си, като 60% от тях ще бъдат заради качество, а само 40 на сто - на калпак. В момента по-голямата част от субсидията на държавните вузове се формира на брой студенти, и около 10 на сто е за качество. С промяната, която започва още от следващата година, постепенно над половината субсидия ще започне да се формира на базата на реализацията на студентите - процент заети, както и началната заплата, с която стартират кариерата си. Един от критериите за качество ще бъде и съотношението брой кандидати - приети студенти в дадената специалност. Така вузовете, за които има най-голям наплив, ще получат по-високи субсидии към бюджета си.
Стратегията разделя университетите по две линии - правене на наука и специалности, които преподават. Според втората те ще бъдат многопрофилни университети и специализирани висши училища. Първата ще отдели група изследователски университети, които единствени ще имат право да получават субсидия за правене на наука. Тя ще се формира на базата на научните им резултати и публикации, но при слаби научни постижения ще бъде отнемана. Само те ще могат да обучават докторанти. Останалите вузове ще имат право просто да провеждат обучение, без да са задължени да осъществяват научна дейност. Техните преподаватели обаче ще имат право да се занимават с различни изследвания и да участват в чужди научни колективи. Ще има и минимални държавни изисквания за раздаване на научни степени и звания, каквито в момента липсват.
Друга новост е, че от 2016 г. един преподавател ще може да се брои в академичния състав само на едно висше учебно заведение при акредитацията му. Освен прекратяване на практиката с "хвърковатите" чети от лектори, това може да доведе и до закриване на специалности в по-малките или слаби университети поради липса на хабилитирани лектори.
Стратегията предвижда и преразглеждане на базовата субсидия, която се дава за отделните специалности, като се въведе нова методика за изчисляването на издръжката на студент. Младите хора пък ще бъдат стимулирани в университета с три типа стипендии.
Освен социални и такива за успех, каквито има в момента, ще се дават пари и за насърчаване на учащите с върхови постижения в съответната наука. Държавата обаче ще въведе строги контролни механизми, чрез които ще следи за прилагането на критериите при получаване на бакалавърска и магистърска степен във всички вузове. Публична тайна е, че в момента такива критерии липсват и по тази причина в различните университети завършват студенти с различно ниво на подготовката. За всяка специалност пък ще бъде създаден профил на компетентностите, който ще включва и меките умения на студента, които според работодателите в момента са доста проблематични.
Трупаш точки в техникума
Изявени в професията ще влизат висше без изпит
Нова стратегия на МОН се опитва да спаси западащото професионално образование у нас с радикална реорганизация. Доскоро за панацея в тази област се смяташе въвеждането на дуално обучение. То също фигурира там, но е само един от мостовете, през които младите хора могат да усвоят професия и да я упражняват.
Стратегията признава, че в последните около 14 г. е настъпил срив в професионалното ни образование. Въпреки затварянето на производства и закриването на предприятия все още има техникуми, които обучават по тези професии. Невъзможността на младите хора, излизащи от тях, да намерят работа, на практика отблъсква учениците от професионалното образование. Като един от проблемите авторите определят и това, че в тези училища влизат ученици с нисък успех и без мотивация, но се насочват към високотехнологични специалности, за които нямат знания. Учителите в техникумите пък са застарели за последните 15 г., като млади са едва 9 на сто, а над 50 г. са близо 90% от всички преподаватели. Много от тях пък нямат представа за новостите в професията си и сами се нуждаят от допълнителни обучения.
Като промени авторите предлагат въвеждането на защитени професии както на регионално, така и на национално равнище. Стартовите заплати на учителите в професионалните училища пък могат да бъдат отлепени от дъното, на което са в момента, като за това бъде потърсена помощ от бизнеса. Той може да дава стипендии и за стимулиране на талантливи в професията младежи. Университетите пък ще бъдат стимулирани да приемат най-изявените в дадена професия директно от ученическия чин. Освен това обучението по професии ще се оценява в кредити, които в момента са приоритет само на висшето образование. Младежите, които след това продължат в университет със същия профил, ще могат да ползват натрупаните в техникума кредити, за да се освободят от даден изпит, ако вече са изучавали съответната дисциплина в училище. В същото време за високотехнологичните професии ще бъдат въведени минимални входни изисквания, за да се избегне практиката тройкаджии да влизат в професии, за чието усвояване нямат капацитет.
Отделено е внимание и на социалния момент - тези ученици, които пътуват до техникума от отдалечени селища, ще бъдат подсигурени или с транспорт, или с общежитие в града, където учат. Самите учители, които преподават там, ще могат да получават облекчения при плащането на наемите си или евентуално при получаване на жилищен кредит. Държавата обмисля да промени и в разходните стандарти за професионалните училища, като ги обвърже с качеството.
За първи път стратегията предлага да се обвърже в обща база данни информацията за завършващите техникумите младежи и тези, които действително са постъпили на работа по данни на Агенцията по заетостта. Освен това ще има и специално кариерно ориентиране към дадени професии за ученици, застрашени от отпадане от образователната система.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
