София. Следването в бакалавърска степен може да бъде скъсено от четири на три години. Този въпрос поставиха студентите по време на среща с премиера Пламен Орешарски и просветния министър Анелия Клисарова. Те бяха поканили младежите в Министерски съвет днес за обсъждане на стратегията за висше образование, която МОН представи на ректорите преди седмица. На срещата се отзоваха около 80 студенти от 30 висши училища, предимно лица на Националното представителство на студентските съвети. "Ранобудните студенти" не се появиха на разговора.
Младежите, които учат в колежи, са настояли за въвеждане на тригодишна степен за бакалавър, докато студенти от Великотърновския университет са поискали обучението да бъде четири години. Проф. Клисарова заяви, че ще има дебат по темата, но европейската тенденция върви към намаляване на обучението за бакалавър и увеличаване на това за магистърска степен.
"Тенденцията е подготовката да стане три години бакалавър и минимум две години магистър, така че като цяло времетраенето на обучението се запазва", посочи Клисарова. "Бакалавърското обучение е по-скоро практическо обучение и е повече свързано с бързата реализация на пазара на труда. Бизнесът и икономиката се вълнуват от темата и оттам идват тези тригодишни предложения", допълни министърът. "Всички стигнахме до извода, че образованието не е разход, а инвестиция", допълни тя. По нейните думи най-болезнените теми са финансирането и качеството на образованието, управлението на университетите и участието на студентите в него. Младежите ще съставят работна група, която ще даде своите предложения по текстовете на стратегията до началото на следващата година.
Частта от проекта, която е насочена към студентите, предвижда увеличаване на броя на висшистите у нас на 36% до 2020 година. В момента те са около 27 на сто. За първи път е регламентирано, че младите хора ще могат още от студентската скамейка да участват в научноизследователска и консултантска дейност. По данни, посочени в документа, в момента най-много отпаднали и отстранени завинаги студенти има Софийският университет, а най-много прекъснали, включително поради слаб успех, има в Техническия в столицата, където само за година бройката е над 1000. Общо 9588 студенти в страната са отпаднали от университетите само за една година. Стратегията посочва също, че бизнесът наема само 2% от младежите, които завършват хуманитарни специалности, въпреки че се дипломират 12 пъти повече.
При инженерите е обратното - дипломират се 27%, а работодателите изискват такова образование от 64% от кандидатите. Само 20% от висшистите извън инженерната сфера работят по специалността си. Посочено е също, че бизнес и институции злоупотребяват с бъдещето на младите хора, като им предлагат нископлатена работа, която не съответства на квалификацията им. За първи път държавата поема субсидиите за храна и общежитие и на студентите от частните училища, пише още в стратегията.
Искаме промени във финансирането
Ангел Георгиев, председател на Националното представителство на студентските съвети
Стратегията е една добра основа, на чиято база студентите ще направят предложенията си. Ние ще излъчим работна група, която ще даде идеи както за участието ни в евентуалния борд за управление на университетите, ако той бъде приет, така и по останалите важни пунктове. Обединяваме се около идеята, че финансирането не може да продължава по стария начин на принципа "брой студенти", защото той поражда корупция. Ще обсъдим предложените в стратегията варианти, но за нас е много важно това да става и на базата на рейтингите. Те обаче трябва да бъдат актуализирани, защото в момента критериите не са достатъчно прецизни, за да дадат реална оценка на качеството на висшето образование.
КАКВО ПРЕДВИЖДА СТРАТЕГИЯТА
- Разделяне на академичното от стопанското ръководство на вузовете или борд, който да ги управлява
- Широк вход в университетите и "сито" на изхода
- Три варианта на финансиране, като най-препоръчваният е минимална държавна субсидия и широко отваряне на вратите за вузовете да печелят
- Привличане на студенти от чужбина, като за целта 20% от програмите на университетите трябва да се предлагат и на английски
- Двойно повече пари, или 6% от брутния вътрешен продукт, за образование до 2020 година
- "Научна борса", като приоритетно ще се финансират научни проекти, към които вече е заявен интерес у нас и в чужбина
200 гимназии дават диплома за хоби
В 200 професионални гимназии у нас човек вече ще може да взема диплома и за хобито си. Това са школата, които ще признават наученото в живота и знанията, придобити по време на работа, упражняване на хоби и самообучение, за които гражданите нямат документ. Така човек, който се е научил сам да ремонтира колата си, ще взема диплома за автомонтьор, а добрият кулинар - готварска тапия. Системата е разработена от МОН. От нея могат да се възползват всички, които са навършили 16 години, без значение от това дали работят или не.
Така няма да им се налага да плащат допълнително пари за формално посещение на курсове. Кандидатите ще представят документи, че имат опит в тази сфера. Ако не притежават такива, могат да представят например ръчно представени макети и предмети или да демонстрират умения пред специална комисия. Инициативата е безплатна за гражданите до края на 2014 година, от МОН очакват да дадат дипломи на минимум 1500 граждани. Най-често срещаните професии, за които ще се признават знания от живота, са на готвачи, бармани, сервитьори, счетоводители, автомонтьори, електротехници, специалисти за работа в офис. Допитване на МОН сочи, че само 35% от работещите упражняват професия, за която имат документ за квалификация.
Учениците в е-регистър
Вкарване на всички ученици до завършване на гимназия в електронен регистър предлага МОН. Това е записано в стратегията на ведомството за учене през целия живот. Тя предлага също да бъде въведена и система, която да следи и да подава сигнали, ако един ученик е на път да отпадне преждевременно от училище. За скъсалите със школото пък ще има училища "Втори шанс", в които те все пак да могат да получат образование. В тях ще могат да се обучават и неграмотни възрастни. Резултатите от обучението в професионалните гимназии пък ще бъдат признаване в университета, ако ученикът избере да продължи в сродна специалност.
Бъдете готови да учите цял живот
Пламен Орешарски, министър-председател
Целта на стратегията за висше образование не e абстрактно знание. Фундаменталните знания са по-силно развити, а слабост на системата е, че не сме насочили достатъчно прагматично обучението, затова се получава потенциалният конфликт между университетите и работодателските организации.
Ще насочим достатъчно мерки и политики, така че да има прагматизъм в обучението. Един добре квалифициран човек не се притеснява за работното си място. Три до пет години са достатъчен период, за да амортизират знанията ви, ако не ги осъвременявате своевременно. Знанията в университетите трябва да се възприемат само като една фаза и студентите трябва да се подготвят да бъдат ученици цял живот. На среща с ректорите миналата седмица обсъдихме стратегията, имаше различни мнения, което е критерий за успех. Аз по друг повод обичам да казвам, ако всички мислим еднакво, значи не мислим достатъчно. Знанието се ражда в спорове, в дискусии, всичко друго е догматизъм, който не води до добри резултати. Много е важно стратегията да бъде възприета поне от преобладаващата част от студентството.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
