Държавната помощ влиза едва през 2018 година, но едва ли ще намали цените
Някой трябва да доплати между 4000 и 6600 лева на ученик заради безплатните квоти
Ще последват ли парите ученика и в частното училище? В последните дни между частните училища и парламента напрежението леко се повиши, след като депутатите записаха в новия училищен закон изискване, което може да направи тази част от закона неработеща. Народните представители гласуваха, че държавата финансира децата, учещи в частни училища, но в замяна на това те трябва да обучават безплатно 20% от възпитаниците си.
Между 4000 и 6600 лева трябва да извадят частните училища за всяко дете, което учи безплатно при тях. Това е разликата между държавната субсидия, която бюджетът отпуска на дете в държавно или общинско училище, и таксата, която родителите заплащат в частните школа. Обикновено тя варира според това в кой клас е детето, като началното и основното училище струват по-скъпо от гимназията. Причината е проста - при малките деца има целодневен престой в училище, което струва по-скъпо на родителите.
Най-големият проблем е кой ще извади тези пари. Директорите на частни училища първоначално реагираха остро на приетия текст, защото според тях това би означавало
да натоварят допълнително родителите на останалите 80% от децата
които и сега плащат немалко. Имаше дори изчисления, че тези такси могат да се вдигнат с 400 лева на дете. Важно е обаче да се знае, че този текст не е задължителен - частните училища могат да се откажат да ползват държавната субсидия и да продължат да формират таксите си, както досега.
Във вторник ръководството на Българската асоциация на частните училища взе решение засега да не дава изявления по темата и да се включи в разработването на стандарта за финансиране на училищата. Работната група към министерството, която ще го прави, ще се събере до края на месеца и в нея има поканени директори на частни училища. Всъщност именно този стандарт ще даде отговор на въпросите кой поема разликата. "Този текст ще влезе в сила през 2018 година, дотогава стандартът трябва да е готов. Надяваме се междувременно да получим отговори и на другите въпроси, които сега не са уредени в закона. Например всяка година ли приемаме 20 на сто от децата без такси, или става дума за общ процент от всички ученици. Надяваме се дотогава да се изяснят и правилата, по които се подбират тези деца", казва председателят на Българската асоциация на частните училища Милка Славчева. В момента законът дава твърде обща рамка за това кои деца могат да се възползват от безплатно финансиране. Става дума предимно за такива, които имат изявен талант или специални образователни потребности, но конкретните детайли трябва да бъдат разписани в училищния правилник. Не става ясно
кой определя коя дарба е изявена и коя не
както и какво се случва, ако талантливите деца са по-висок или по-малък процент от 20. Възможно е част от тези неща да се включат в стандарта за финансиране, който всъщност ще промени радикално самата система на делегираните бюджети и за държавните училища.
В момента държавата отпуска средно по 1400 лева на ученик в държавно или общинско училище. Възможно е обаче при промяната на стандарта за финансиране тази сума вече да бъде различна, защото ще се наблегне на това финансирането да бъде не толкова "на калпак", колкото на базата на качеството. Във всеки случай, каквато и да е сумата, тя ще покрива разходите на частните училища за преподаване в задължителна училищна подготовка и те
вече няма да могат да събират такси за нея
Парите, които ще искат, трябва да бъдат за допълнителните дейности като извънкласни занимания, охрана, транспорт и други. Освен това според хора от МОН тези частни училища, които се възползват от държавното финансиране, трябва да формират по-ниска печалба. Това е заложено в европейски регламент за държавните помощи за частни фирми, според който частниците, получаващи пари от държавата, не могат да формират висока печалба. Идеята на този текст е да не се окаже, че държавата директно налива пари в джоба на частни фирми.
Според главния секретар на МОН Красимир Вълчев след промяната частните училища ще имат три режима на финансиране. Първият ще бъде за учебния план, при който те нямат право да събират такси от родителите, ако вземат пари от държавата. Вторият е за материално-техническа база, а третият - за допълнителни дейности. Проблемът е, че в момента най-високата част от таксите в частните училища е именно за преподаването по задължителния учебен план. Някои от тях според експерти трябва да се откажат от 4-5000 лева, които вземат сега, за да получат от държавата 1400.
Едва когато всички тези неща бъдат регламентирани, ще стане ясно дали ще има много частни училища, желаещи да се възползват от държавната субсидия. Според Милка Славчева обаче законопроектът е крачка напред, защото поне признава правото на децата в частни училища да получават държавни субсидии. Досегашното положение се тълкуваше от частните училища и някои юристи като дискриминационно спрямо тези деца. Още повече, че държавата така или иначе отпуска тези средства за тяхната издръжка, но те не стигат до училищата и явно се изразходват за нещо друго. Все още е рано да се каже дали на финала предложеният текст действително ще изиграе и другата очаквана роля - да намали цените в частните училища и да ги направи по-достъпни за повече деца от средната класа. Просветното министерство има три години, за да стигне до отговора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
