От 64 деца, записани за 1 отделение за учебната 2016/17 година в ОУ „Георги Димитров" в Босилеград, само едно дете е поискало да изучава български език като майчин. Стряскащата новина обяви директорът на училището Методи Чипев по време на кръгла маса на тема „Ролята а образованието и запазването на българската идентичност", организирана от БТА и Сдружение „Глас" в Босилеград.
Участие в дискусията взеха председателят на парламентарната комисия Славчо Атанасов и заместникът му Петър Кадиев, генералният ни консул в Ниш Едвин Сугарев, шефът на БТА Максим Минчев, председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов и най-вече – директори на училища от Западните покрайнини и Молдова.
Българският език да се изучава като задължителен в общините с признато българско малцинство, а не с формиране на паралелки чрез анкетиране, което изкривява нещата. Това настояха директори на училища от Западните покрайнини.
Повече часове по български, както и признаване на оценките в общия успех
поискаха още българите от Босилеград и Цариброд. Те са категорични, че това е начинът да се съхранят като българи.
"Иначе ние ще се стопим", алармира Иван Николов. От 64 000 през 1958 година, днес българите в Западните покрайнини са 18 500, от които 13 000 се определят като българи и искат изучаване на българския като майчин език.
Липсата на учебници по български език, но по стандартите на сръбската образователна система е основен проблем за нашите сънародници. Едно поколение деца, завършиха основно образование без буквари, посочи директорът на гимназията „Св. св. Кирил и Методий" в Димитровград Снежана Симеонова. Първите преведени учебници вече са готови – положителното е, че процесът все пак започна, но лошото е, че се бави много, отбеляза още тя.
Патриотичният буквар, който Славчо Атанасов издаде с екип от млади хора преди повече от 10 години срещна широко одобрение от страна на учителите в Западните покрайнини. Те приеха категорично думите му, че
патриотизмът и българското самоосъзнаване не са даденост
и не идват заедно с майчиното мляко – те се възпитават. Затова подобен буквар, който е единствен по рода си досега, и е проучил подобни издания от 1862 година, е изключително необходим. „Защото е важно, когато българките деца, без значение в пределите на коя държава се намират, като учат за буквата В – да знаят за Васил Левски, като учат за Ш – да знаят за връх Шипка", посочи Атанасов.
Той припомни, че макар и без учебници, от 115 деца, положили изнесени кандидат-студентски изпити в Босилеград и Цариброд през миналата година – няма нито една двойка, напротив има 4 пълни шестици и много отлични оценки.
Депутатите Славчо Атанасов и Петър Кадиев поеха ангажимента пред българската общност техните настоявания и проблеми да бъдат представени пред българските институции, като първата среща е с представители на българското външно министерство.
Петър Кадиев, който е депутат на АБВ от Смолян се ангажира да предостави на българите в Босилеград свои лични филми, сред които лентата за Екзарх Стефан, допринесъл за спасяването на българските евреи, като и за емблематични лица на Родопите.
След разговор с Максим Минчев Славчо Атанасов съобщи, че предстои разкриването на още един Пресклуб на БТА в Западните покрайнини – в Болград. Но, това, както и мястото, в което се намираме днес, няма да е просто пресклуб, а своеобразен център на българщината, посочи Атанасов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
