Ихтиман. За хората, които пътуват към столицата, Ихтиман е просто едно място "край пътя". А накрая на пътя е ромската му махала, наречена с гръмкото име квартал "Изток". Това е районът, който изпраща най-много ученици в цял Ихтиман - основното училище "Св. св. Кирил и Методий" буквално се пръска по шевовете. Пълни са и четирите му сгради, в които са пръснати общо 812 ученици от 6 до 16 г. В последната година всички те са санирани и блестят край пътя в жизнерадостно жълтооранжево.
Най-голямата мечта на директорката Звезделина Разсолкова обаче си остава за нова сграда. Където ще успее да прибере всичките си ученици под един покрив. Ще й става все по-трудно - в последните 2 г. голямата раждаемост в "Изток" е захранила училището с по пет паралелки, които сега са в първи и втори клас. За да може да се побере и занималнята, хлапетата учат на две смени.
"Чичо, чичо, снимай и мен. Снимай ме с директорката" - хлапетата от пети и шести клас заемат пози за фотосесия, както са виждали по телевизията. "Не е чичо, а господин", пояснява директорката Разсолкова, но думите й потъват в общата гълчава. В училището са дошли гости - значи всеки трябва да ги докосне и да им каже по две думи, подобно нещо не се случва всеки ден. Само петокласниците са малко притеснени - от днес те са не само при нови учители, а и в нова сграда. Преминали са от "малкото" училище за началния курс в това на големите и все още гледат стреснато новата обстановка.
А тя е наистина нова - благодарение на Разсолкова в последните 2 г. благодарение на Разсолкова в последните 2 г. успява да спечели близо милион по европроект и сега чинове и класни стаи са изписани по каталог. Кюмбето, което доскоро е било неизменен атрибут на класната стая, е пратено в изгнание заедно с дървата и въглищата. И с едната чистачка - преди да топлофицират училището, седем души се грижели за пълненето на печките и чистенето им след това. Откакто сградата е вързана към градската мрежа за отопление с биогаз, не е нужен толкова голям помощен персонал, който да го обслужва. "Пък и вече е чисто", радват се учителите, които се виждали в чудо как да преподават Ботев и Вазов сред пепеляка от кюмбетата.
Цветовете на новите чинове вече нямат нищо общо с традиционната училищна скука на вечното кафяво - те блестят в жълто и зелено, а при подготвителния клас са във формата на цветя. Дечицата, които постъпват там на 6 г., идват, без да владеят и дума български разказва директорката.
"Нашите учителки волю-неволю понаучиха доста неща на ромски, за да могат да общуват с тях", споделя тя. Докато дойде време за първи клас, вече са готови за буквара. На фона на началния старт, с който идват дечицата, успехът на училището на финала си е истинско постижение - Добър 4,32. С подобни оценки могат да се гордеят и доста училища, които не носят казваното само под сурдинка име "сегрегационни". На външното оценяване в седми клас имало 15 двойки, което изглежда много, но само на фона на факта, че в някои от ромските училища в столицата общият успех бе Слаб /2/.
Големият проблем обаче е децата да бъдат докарани до осмия клас - който успее да го завърши, след това продължава в професионалната гимназия в града. По пътя към заветната цел обаче доста се отказват. Естествено - заради ранни бракове. "Граждански бракове никой от тях не сключва", твърди Разсолкова. Просто се събират и заживяват заедно, някъде с пищна сватба, другаде - без. А много пъти става и така - дадат родителите булката в съседна фамилия, а след три дни отиват да си я искат обратно. И пак я записват в училище. Затова и превенцията на ранните сватби е една от първите точки в часовете на класния ръководител. "Обясняваме на децата, че първо трябва да вземат образование, учим ги да се предпазват от болести", разказва Разсолкова.
Дори и охраната на училището е впрегната в отговорната задача за превенция на сватбите - нейна задача е да следи учениците да не влизат в недопустима близост на територията на учебното заведение. Какво обаче става в махалата, след като бие последният звънец, е друг въпрос. Фамилната история на много от учениците е оплетена като сезон от латиносериал - някои от малчуганите имат вече омъжени сестри, незавършили училището, и малки племенници почти на своята възраст. Сергей например има батко и сестра, които вече имат деца, а е едва в пети клас.
Самият той иска да стане доктор, затова няма да бърза да се жени - поне "докато не стана в 12 клас". Твърди, че в класната стая е фурия - нищо не му е трудно. "И на мен също", допълва Сали. Най-любими на всички са компютрите, разказват преподавателите. Не всички имат това чудо на техниката у дома, но в училището са оборудвани цели два компютърни кабинета. "Доскоро най-много обичаха да играят на компютърни игри, но сега превключиха на вълна "социални мрежи". Повечето големи ученици имат и фейсбук, и скайп", разказва учителката им по информационни технологии. Скайпът в махалата впрочем е нещо много нужно - заради голямата безработица доста родители се изнасят да работят в Испания и Италия и интернет остава основна форма за контакт на семействата.
Иначе, естествено, най-трудни са математиката и българският, признават си децата, които се трудят над сложното изречение. "Ако не идват в клас, учителите ни отиват в квартала, за да ги търсят", разказва директорката. Ако има повече от три отсъстващи деца в клас, все едно по каква причина, бие тревога. Включила е училището във всевъзможни програми за задържане на децата от отпадане - за чаша топло мляко, за училищен плод. Имат СИП по народни танци и ромски фолклор, по футбол, самото училище се погрижило да им закупи специални костюми, с които се превръщат в перлите на всеки градски празник в Ихтиман. Мечтите им са същите като на всеки връстник - да пораснат и да станат доктори, полицаи. Е, и фолкпевици. А стремежът на учителите е да ги задържат в детството - и да не позволят преждевременното им попадане в обречения свят на безработните и необразовани възрастни от гетото, преди да се е сбъднала поне една тяхна мечта.
Четири камери пазят придобивките
Още докато течало обновлението на училището, по съвет на кмета директорката монтирала с пари от делегирания бюджет четири камери, за да не изчезне някоя от новите придобивки. "Има и злонамерени хора в квартал "Изток", лаконична е тя.
Освен ново парно и мебели училището е и с нови тротоари наоколо, а на двора за първи път има пейки, където учениците могат да сядат в междучасието. Оправен и е физкултурният салон, а сградата, която и досега наричат "бараката", защото навремето е била такава, не може да се познае. Именно там учат шестгодишните "подгответа", а освен това в съседство е направена актова зала, която би правила чест на всяко училище - става не само за училищни тържества и връчване на дипломи, а и за семинари и презентации.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
