Най-доволни от ВУЗ-а си са студенти в колеж, класиран на последно място
Миналата седмица за първи път университет пожела да излезе от рейтинговата система на университетите у нас. Става дума за Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), което изпрати писмо до МОН с молба да не бъде включвано повече в рейтингите. В противен случай ще търси правата си по съдебен ред. Когато в медиите се пише за рейтинговата система, обикновено се съпоставят данните за реализацията на студентите, които са доста любопитни. Как обаче точно се мерят рейтингите и прави ли са онези ректори, които винят системата в субективност? Още повече в момент, когато просветното министерство декларира, че ще ползва нейните данни като индикатор при финансирането на университетите на базата на качеството.
Рейтингите на университетите дават много полезна информация, но в тях има и редица парадокси. Някои от тях се дължат на факта, че оценката на университетите е базирана на 77 критерия, но една част от тях действително са субективни. Рейтингите се правят не по университети, а по професионални направления, като най-голяма тежест имат акредитационната оценка, научните изследвания и реализацията на студентите. Наред с това обаче има и данни, базирани на анкети сред студенти, преподаватели и представители на бизнеса. Според председателя на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев, такива са около 40% от данните. Негови колеги дори смятат, че агенциите, които правят тези анкети,
понякога манипулират резултатите
от тях. Не е ясно дали действително е така, но е факт, че според анкетите сред студентите университети, намиращи се на последни места в класацията, неочаквано се оказват с много висок престиж. В други случаи вузове, които според Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) имат много висока програмна и институционална оценка, се намират на по-задни места в класацията от такива, които имат ниска оценка, но абсолвентите им започват работа с по-висока заплата.
Сред парадоксите в системата е например фактът, че в направление "Архитектура, строителство и геодезия" Академията на МВР е на първо място заедно с Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Причината е, че пожарната и аварийна безопасност, изучавана в първия вуз, е в същото направление. Което не попречи на медиите да се шегуват при огласяването на резултатите, че пожарникарите са най-добрите архитекти. И двата вуза имат 61 точки, въпреки че в рейтинговата система все още фигурират старите им акредитационни оценки. Интересното тук е, че в раздела за научни постижения и цитируемост в международни издания Академията на МВР е с нула точки, но изпреварва архитектурния вуз в графата "стопански инвентар" и "оборудване" например. Много по-високи са и стипендиите там, както и стартовият осигурителен доход на завършилите, което на финала позволява двата университета да се изравнят в направление, което единият на практика не поддържа. Американският университет в България е с 8 от 10 максимални точки акредитационна оценка, но изпреварва например СУ и УНСС в направлението "Администрация и управление" заради по-високия стартов доход на студентите си, по-високите стипендии и много големия процент чужденци, които учат там. В същото време обаче студентите в това направление, които са най-доволни от своя избор, са младежите от Колежа по туризъм в Благоевград, който е на последно място в класацията. Там удовлетвореността е 100-процентова. Друг проблем е, че в системата
не се обновяват достатъчно бързо данните
- например акредитационните оценки от НАОА. Срещу името на ВУЗФ, което пожела да излезе от рейтингите, все още стои оценка 7,50, а новата всъщност е 9,04. Стари данни стоят и за Академията на МВР. Ако бъде вписана новата й акредитационна оценка, тя вероятно ще изпревари УАСГ в архитектурата.
Редом с измеримите критерии - като например индекс на цитируемост на вуза, участие в практики и стажове, има и такива като удовлетвореност от социално-битовата среда или административното обслужване, които са доста разтегливи. В същото време критерият за стартовата заплата е леко спорен, защото тя се базира на данните от НОИ. Младежите, които по някакви причини се "пласират" в сивата икономика, не са отчетени там. Зъболекарите пък се оказват с много нисък стартов доход - просто защото те се осигуряват на минималния праг за професията си. Не са отчетени и младите хора, които заминават да работят в чужбина, което неведнъж е посочвал ректорът на СУ проф. Иван Илчев. Ако неговите най-добри възпитаници се реализират извън страната, на практика те не дават никакъв принос за рейтинга на университета.
Важно е да се знае, че рейтинговата система
не е дело на МОН, а на консорциум
в който участват институт "Отворено общество" и социологическа агенция. Тя не е точно копие на нито един от съществуващите по света модели. Индикаторите са разделени в 6 групи, които се срещат в различни рейтинги по света, но никъде не са комбинирани точно в този вид. Тя се обновява с всяко ново свое издание, като променя част от параметрите си и всъщност дава много полезна информация и възможност за сравняване на университетите по конкретни критерии - дори и ако това е само наличието на общежитие. Ако обаче МОН реши да се довери изцяло на нея при определянето на финансирането за качество на университетите, това може да се окаже и подвеждащо. Нейното ползване би било добра идея само в комбинация с други критерии, които лесно могат да бъдат измерени.
Няма да участваме, оценката е изкривена
Това е измислен проект, от който някой точи пари
Проф. Григорий Вазов,
ректор на ВУЗФ
- Проф. Вазов, Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) обяви, че се отказва от участие в рейтинговата система на университетите. Защо предприемате тази стъпка?
- Отказът ни е резултат от последното класиране по рейтинговата система. Ако се направи един анализ, ще се види колко необмислени неща има в нея. Много от критериите в тази система са направени така, че да бъдат резултат на субективни оценки - например анкети на студенти, на преподаватели и т. н. Проблемът на цялата система идва от това, че министерството реши финансирането на държавните университети да бъде определяно в резултат на класирането по рейтинговата система. Но се стигна до много сериозно изкривяване на тази рейтингова система. Поради това, че в нея има много недостатъци, Висшето училище по застраховане и финанси реши да излезе от нея. За нас най-сериозната оценка, която се прави от експерти и е по обективни критерии, е тази на Националната агенция по оценяване и акредитация. Това е легитимната и истинската оценка. И според нас МОН би трябвало да се ориентира финансирането на държавните университети и допълнителните бонуси да се получават в резултат на нейната оценка, а не на някаква рейтингова система, която все още не е дообмислена. Независимо от миналогодишната реакция на много от университетите няма промяна в критериите. Явно класацията на висшите училища отново няма да е обективна.
- Мислите ли, че тя неглижира едни и фаворизира други университети?
- Не, тук няма фаворизиране или неглижиране, но не е дообмислено примерно това, че имаме Софийски университет, УНСС, огромни университети - не може университети с 20 000 студенти да се сравняват с вузове с 1500. Университети, които имат едно професионално направление, биват класирани на първи места в направления, в които не са специализирани.
- Говорим например за класирането на някои университети на предни позиции в направление "Архитектура", с което изпревариха Университета по архитектура, строителство и геодезия ли?
- Не искам да споменавам имена, защото всеки колега си има своя авторитет и лично мнение. Но докато тази система не бъде оправена, няма да участваме в нея. Има си достатъчно други системи за оценка. За мен това е един измислен проект, по който някой взема някакви пари.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
