В навечерието на парламентарните избори страната ни е на прага на ново управление и възможности за промяна. "Стандарт", заедно с БАН, организира четири SOS дебата за това в каква посока трябва да поеме страната ни в областта на енергетиката, туризма, здравеопазването и образованието.
В петък ще се състои дискусията, посветена на образованието - средно и висше. "Стандарт" запита хората, работещи в тези две сфери, кои са най-спешните реформи, които трябва да бъдат извършени, за да може образованието да заработи и да "издърпа" икономиката ни напред. Днес ви предлагаме мненията на директори на училища и ректори на университети за това какво очакват от хората, които ще дойдат на власт.
Всяко школо със сбствена програма
Надежда Николчева, директор на 31-во СУЧЕМ
Едно от належащите неща, които бих искала да видим в закона за училищното образование, е възможност за децентрализация на учебните звена. В момента тя е факт на ниво финанси, но трябва да се даде възможност на различните училища да избират и по-различни учебни планове и програми. В момента една профилирана езикова гимназия по нищо не се отличава от друга профилирана гимназия.
Другата промяна би трябвало да бъде свързана с кариерното развитие на учителите. Сега то е по-скоро формално - фактът, че след 10 г. един учител става старши и получава 30 лева върху заплатата, не е онова, което би го стимулирало да работи по-добре. Трябва да се даде възможност след съответното атестиране учителите да могат да получават добро възнаграждение дори и без да стават старши или главни. Много ми се иска в закона да видя и нови съвременни подходи към дисциплината, при които и семейството да бъде активно ангажирано.
Рейтинги и за нас
Антони Стоянов, директор на Софийска математическа гимназия
Сред промените, които по принцип трябва да бъдат направени в системата на образованието, на първо място е привличане на младите хора към учителската професия. Не само със стартови заплати, а и с възможност за кариерно развитие. Много важно е да бъдат направени промени в учебните планове на университетите, които подготвят бъдещи учители, така че те да идват адекватно подготвени за работата си в класната стая. Трябва също да бъдат променени текстовете в Кодекса на труда, които пречат на работодателя да бъде активната страна при пенсионирането на учителите. Сега се получава така, че млади педагози чакат за работа, а много колеги преподават и над 70-годишна възраст и няма възможност да бъдат пенсионирани. Ако проблемът е финансов, нека бъде взет някакъв заем, с който те да бъдат обезщетени, но да се отвори път за младите педагози. Една граница от 5 г. след пенсионирането, в които те да могат да работят, е добра, но не и да остават до възраст, когато сами ще решат това.
Трябва да се даде възможност и за стимулиране на ученици и учители, които постигат високи резултати. Сега това е записано, но на практика не се прави.
Освен това е хубаво да има и един рейтинг на училищата, подобно на университетите, и на неговата база да се определя единният разходен стандарт на дадено училище.
Оценките са пръст в раната
Асен Александров, директор на 51-во СОУ
Много важно е да се приеме образователната структура - в кой клас се завършва основно образование, разделя ли се гимназията на два етапа. Защото едва тогава можем да променяме учебните планове и програми и да ги направим по-гъвкави. Нашите учебници в момента са застинали на нивото на ХХ век, макар и по-лъскави. Учебникът трябва да бъде нещо подобно на справочник с множество линкове, от които ученикът може да черпи допълнителна информация. В тази връзка трябва да се регламентират задължително електронните учебници, като под това не разбирам да бъде сканиран урокът в хартиения учебник. Тук трябва да има линкове, интервюта, аудио, видео, всякаква информация по темите. Трябва да се направи единен информационен портал, в който тя да бъде качена. Нужна е и промяна на организацията на учебния процес. Сега у нас класовете са статични - 25 ученика, които са едни и същи по всички учебни предмети. Вместо това може на базата на интересите да се формират различни класове по литература, математика, биология. В средното образование учениците да трупат кредити - например нужни са ти 50 кредита, за да завършиш, но можеш да ги вземеш както от математика, така и от биология.
Трябва да се регламентира и по-голяма училищна автономия. Сега тя се изразява предимно в това училищното ръководство да реши на райе или в каре да бъдат униформите. Вместо това то трябва да има гъвкавост, собствени политики, включително и в оценяването. А именно оценителната система е пръст в раната. Крайно време е да се регламентират твърди скали на оценяване и да се знае колко процента носят тройка. Освен това трябва да се направи опит и за групово оценяване например на няколко деца, работещи по проект, защото само това е начинът да ги научим да работят в екип. А, за да няма залитания, има външно оценяване. Нужно е също независимо инспектиране, като националният инспекторат трябва да бъде извън министерството. Много важен момент е да се регламентира и квалификацията на учителите, да се каже позицията за частното образование и да се реши приоритет ли е в крайна сметка образованието за държавата или не.
Втората матура да е по професията
Емилия Иванова, директор на Националната търговско-банкова гимназия
Тревожна е тенденцията да се увеличава броят на средни общообразователни, профилирани, основни училища, които извършват обучение в паралелки за професионално образование. 15% от школата, предлагащи професионално образование тази година, не са професионални.
Необходимо е строго обвързване на държавния план-прием с нуждите на икономиката. Ако местата за ученици са строго съответстващи на броя на завършващите, няма да се налага закриване на паралелки. Така съществуващата порочна "конкуренция" между училищата не води до нищо добро. За родителите, а може би и за учениците, е лесно да се обявяват за "елитни" гимназии, в които се учи интензивно чужд език или математика. Но нито владеенето само на чужд език, нито само на математика, ще спомогне за развитието на икономиката ни.
Дори и да не бъде приет нов Закон за училищното образование, мисля, че и в сега действащите нормативни актове може да бъде прието като втори задължителен ДЗИ на учениците от професионалните гимназии да бъде вписана средноаритметичната оценка от държавните изпити по теория и практика на професията. Това би било поне в някаква степен по-справедливо. Сигурна съм тогава, че в "топ 10" на училищата ще влязат и професионални гимназии. Мисля, че сътрудничеството с университетите би могло да се осъществява от всички професионални училища. Ако се регламентира на национално ниво система за признаване на кредити във висшите учебни заведения, това неминуемо ще повиши интереса към тях. Това би довело до по-бърза реализация на младите специалисти на пазара на труда.
Учебници на достъпен език
Нели Петрова, директор на Първа АЕГ
Най-важното е актуализацията на учебното съдържание. Трябва да бъде прецизирано това, което пише в учебниците. Те да бъдат професионално и достъпно написани, както и включената в тях информация да бъде актуална.
Много важно е да се засили квалификацията на учителите, особено за работа с информационни системи. Не навсякъде нивото на владеене на компютър на учителите е достатъчно добро, за да имаме съвременно обучение. Нужно е и да се засили обвързаността между университетите, които готвят педагогически кадри, и училището. Младите хора, които учат педагогически специалности, трябва да имат възможности за стажове след завършването, за да усетят учителската професия, да могат да я упражняват и системата да не страда от липса на кадри в следващите 20 г.
Бонус за качество към бюджета
Диян Стаматов, директор на 119-о СОУ
Не трябва да се губи време и много скоро след формирането на парламента да се приеме нов Закон за училищното образование, защото сегашният е исторически и морално остарял. Основното образование според мен трябва да се завършва в осми клас, което е една добра българска традиция - не както в момента - едни да го завършват в седми, а други - в девети. Много важно е въвеждането на електронни учебници, защото това е един от начините да мотивираме учениците. Такива съществуват и сега, но рядко се ползват, освен с рекламна цел.
За да се избегне огромният наплив само в част от училищата за първи клас, е много важно да се реши проблемът с районирането на столицата. Децата могат да бъдат или записвани по местоживеене, или класирани чрез компютър по определени критерии, но това да става централизирано. Много важен момент са делегираните бюджети. Те в момента функционират добре в големите училища, но в малките се чувства недостиг на средства. Сега е моментът да бъде направена корекция, като в малките се даде централизирано една добавка. Освен това трябва да има и бонус за качество. Имаше такава идея, но тя остана само на хартия.
Новите факултети - без пари от държавата
Проф. Ваньо Митев, ректор на МУ - София и председател на Съвета на ректорите
Вчера приключих поредицата си от срещи с различните политически сили преди изборите и ще мога съвсем ясно да кажа на ректорите какви са позициите на всички партии, които имат шансове да влязат в парламента, относно нашите 7-8 искания към политиците. Първото от тях е свързано с автономията на вузовете. Винаги започвам с този въпрос към политическите лидери, тъй като през годините имаше опити да ни пращат финансисти, които да ни ръководят. Искаме да разберем ще продължат ли тези опити, или ще се откажат веднъж завинаги, защото автономията е най-голямото достижение на висшето образование след 1989 година. Второто нещо е свързано с франчайза, който ни дава възможност да откриваме филиали. Третото ни искане, за което настояваме много отдавна, е да имаме право на различна структура и мандатите на ректора да се решават от Общото събрание на университета.
Искаме също Законът за публично-частното партньорство да стане действащ и университетите да имат възможност за стопанска инициатива, за да може да влязат пари в тях. Що се отнася до това финансирането да не бъде "на калпак", Съветът на ректорите подкрепя това. Искаме обаче рейтинговата система, по която ще се определя новият вид финансиране, да се доусъвършенства, като отпаднат субективните критерии и останат само обективни. Около 40% от критериите за оценка се базират на анкети - това е прекалено много. Трябва да има по-висока тежест оценката на Националната агенция за оценяване и акредитация, и два пъти да се увеличи тежестта на науката за сметка на тези субективни критерии. По отношение роенето на вузове - напоследък тенденцията е не да се откриват нови университети, а нови факултети. Аз предлагам едно много просто решение на този въпрос - който университет иска да си открие нов факултет, да го прави не с пари от държавата, а за сметка на бюджета си.
Не е необходимо с административни мерки да се закриват специалности. Като спре финансирането, университетът сам ще преосмисли политиката си. Ето още един стимул - ако един университет е по-слаб, но има няколко добри направления, да се опита да се слее с друг университет. Това може да стане пак на доброволен принцип, след финансова инжекция от страна на правителството. Нека да ни оставят ние да решаваме как ще се обединяваме, кои катедри ще закриваме, кои ще свиваме. Тръгне ли се с административни мерки, нищо няма да се получи. Ако тези неща се реформират, ние няма да имаме нужда от нов Закон за висшето образование.
Да спрат субсидията на "пришитите" специалности
Проф. Атанас Герджиков, зам.-ректор на Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Първият и най-важен проблем е поддържането и повишаването на качеството на образованието. Тази задача има много аспекти. Сред двата, които са най-актуални в последните години, е връзката на висшето образование с пазара на труда. Тоест не просто повишаването на качеството на преподаване, а и това то да стане обвързано с нуждите на трудовия пазар и по този начин студентите да получават не просто знания в областта на теорията, а и практически умения. Не по-малко важно е нещо, което винаги сме се опитвали да постигнем, но никога не е достатъчно - връзката на висшето образование с научните изследвания. Колкото по-силни научни изследвания има в един университет, толкова повече и преподаването в него ще бъде обвързано с науката. Студентите и докторантите трябва да участват в изследователската дейност, а самите преподаватели да преподават нещата, с които те самите се занимават в областта на науката, а не да препредават знания, постигнати от други.
Вторият проблем е свързан с финансирането. Той не е самостоятелен, а е кръстопът между всички проблеми на висшето образование. През годините се говори за модел на финансиране, който да е обвързан с резултатите, и по този начин да поставя висшите училища в конкурентна среда. Това почти не се случи през първите 15 г. от съществуването на Закона за висшето образование въпреки текста в него, че качеството трябва да се отразява на финансирането. Едва през последните три години за първи път, макар и с малък процент, качеството беше поощрявано. Тоест за първи път субсидията, която получават университетите, не зависи само от броя на студентите. Това е добре, но в никакъв случай не е достатъчно, защото става дума за малък процент от цялостната субсидия на университета. Според мен би трябвало поне половината от средствата за висше образование да отиват именно за стимулиране на качеството. Има неща като научни резултати, брой публикации в сериозни списания, брой цитирания на една публикация, които се виждат в двете големи световни бази данни и са обективно измерими, няма как при тях да има субективен фактор. С подобни методи може много лесно най-добрите да се поощрят за това, че имат високо качество, а малко по-слабите от тях да се стимулират да подобрят качеството. Приветствам идеята за оптимизация на университетите в стратегията за висше образование.
В стратегията се говори не просто първите по качество университети да получават много повече пари, но и се предлага също така тези, които са на опашката в съответното професионално направление, просто да не получат прием. И ако са държавни университети, да не получат и финансиране. Това означава, че в ред университети направленията, които са най-слаби, ще спрат да работят. И всъщност е много полезно, защото през последните 24 г. основният проблем не е голямата мрежа от университети, а това, че в съществуващите университети се нароиха несвойствени професионални направления и специалности. В един технически университет се появяват специалности като право и литература и така нататък. В момента, когато тези допълнително появили се направления, които са несвойствени за дадения университет, започнат да отпадат поради липса на финансиране, нещата ще си дойдат на мястото. Аз не мисля, че веднага ще се закрие някой университет, но много от тях ще се върнат към положението, в което са били, когато са били наистина силни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
