Свой сред чужди, чужд сред свои - оставката на Тодор Танев искат опоненти от различни бои
"Аз самият съм потърпевш от българското образование, защото имам три деца". С тези думи професорът от гражданската квота на Реформаторския блок Тодор Танев влезе в кабинета си като образователен министър. Няколко месеца по-късно той стана първият министър от този кабинет, чиято оставка поискаха и чужди, и свои. Макар и под различен претекст.
Червените поискаха скалпа му веднага след като в интернет се разпространи първият клип, който направи министъра необикновено популярен. В него той използва визитата си пред ученици във Враца, за да им демонстрира какво значи да не робуваш на авторитети. Иначе казано, разясни популярно пред децата, че проф. Асен Златаров не е никакъв учен, Ломоносов също, а що се отнася до Фредерик Жолио-Кюри, той е бил просто мъж на жена си и никоя уважаваща себе си метростанция
не заслужава да носи името му
За изявата си министърът отнесе доста критики не само в социалните мрежи, а и лично от премиера. И тъкмо БСП се укроти по отношение на оставката на иконобореца, той получи нож в гърба от "своите" - в самите реформаторски среди се заговори, че проф. Танев трябва да се върне обратно в кабинета си в Софийския университет, защото бавел реформите в образованието. По този повод самият министър заяви, че вече няма нищо общо с реформаторите, откакто не участва в техния граждански съвет. Професорът се отзова в ситуацията да бъде свой сред чужди и чужд сред свои - което означава, че
лесно може да се превърне в бушон
когато ситуацията в образованието стане напечена.
Всъщност проф. Танев така и не можа да лансира сериозна идея за реформа в образованието, но вината за това не е само негова. Депутатите от ГЕРБ на практика узурпираха възможността му да допринесе за училищния закон с нещо повече от прословутите си любими кръгли маси. По простата причина, че директно внесоха в парламента проекта, който изготвиха още по време на 41-то народно събрание, макар и с известни изменения. За Танев остана възможността просто да припява в хора на съгласните със закона, но не и да предприеме някакви собствени мерки, свързани с промените в училище. Дали заради това, дали по друга причина, министърът се захвана да лансира идеи, които са доста маргинални по отношение на образователната система и едва ли ще доведат до сериозни реформи в нея. Вместо да предлага политики и някакви по-дългосрочни визии за това как трябва да се промени образованието, второто нещо, с което той влезе в публичното пространство след челния си сблъсък с Ломоносов и Жолио-Кюри, се оказа УТВ. За незапознатите - университет за третата възраст. Място, в което
старците ще доучват онова, което не са успели да научат на младини
а младите геронтолози ще изучават проблемите на третата възраст върху онези, които са имали неблагоразумието да се съгласят да бъдат опитни зайчета. Малко след това последва още една идея: промяна на етапите в българското образование, като се въвежда още един допълнителен етап - мрежа от професионални колежи, от които обучаваните ще излизат с майсторска тапия. Колкото и да са интересни посвоему, тези идеи не решават по никакъв начин проблема с големия брой университети, намаляващия брой кандидати и факта, че висшето образование продължава да се финансира на калпак, което кара ректорите да приемат и хора със съвсем оскъдни знания, за да ги използват като касички. На практика министърът оставя впечатлението, че не е наясно какви са реалните проблеми на образованието у нас, нито как могат да бъдат решени. Или че винаги се цели във вратата, но улучва някъде встрани от нея. Идеите му винаги се оказват по-скоро екзотични, отколкото приложими на практика - като например предложението ала Рудолф Джулиани за
блиц хайки за дрога в квартали и училища
за да бъдат респектирани дилърите. Вероятно нелоша идея, но определено не е в ресора на министър Танев. Самият той като министър има затруднения да обясни предложенията и идеите си така, че да бъдат разбрани не само те, а и смисълът от тях. Вероятно затова последният често пъти умира при превода. За разлика от свои колеги в други министерства, проф. Танев до момента така и не е заявил приоритети, които да не бъдат книжни и да не бъдат решавани предимно с конференции и кръгли маси. Вероятно това е последица от дългогодишния му опит като политолог - в досегашната сфера на неговата дейност логично доминира говоренето, но на министерския стол то върши работа до определено време. И започва да работи против говорещия, ако липсват поне опити за някакви последователни политики и промени. А ако тяхното създаване се проточи още, нищо чудно желанието на реформаторите да се сбъдне и проф. Танев за пореден път да се окаже потърпевш от образователната система. Този път не само поради факта, че има три деца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
