Половината ученици в техникумите не разбират какво четат
Децата да тръгват на училище още по-рано, препоръчва Световната банка
Как училището, в което учат днес децата ни, ще се отрази на пазара на труда в следващите години? Световната банка представи вчера проучвания, свързани с демографската криза и начина, по който тя ще моделира икономиката ни до 2050 г. Дотогава се очаква страната ни да е загубила 1/3 от населението си, следователно трябва да се съсредоточим върху това малкото останали хора в активна възраст да имат уменията, с които да повдигнат нивото на икономиката, казва Виктория Левин от Световната банка. Ако през 2010 г. най-голямата група хора у нас е била между 34 и 39 г., през 2030-a най-много българи ще бъдат във възрастта от 50 до 54 г., посочи Левин.
Ако си дете от бедно семейство, шансовете ти след време да намериш добра работа са силно намалени. Българската образователна система е силно разделяща, посочва проучването на Световната банка. Разделението по оста бедни-богати започва още във възрастта първи - четвърти клас, като децата със сходни икономически възможности най-често попадат и в сходни училища. Окончателното разделение по социално-икономически признак се оформя около седми клас с процеса на кандидатстване в гимназии. Това е и една от причините учениците в професионалните гимназии да показват ниски резултати - в много от тях често отиват деца от по-бедни семейства, които нямат материалната възможност
да плащат за образователни услуги
включително за частни уроци. 50% от учениците в бившите техникуми са функционално неграмотни - понятие, което се използва не за да покаже, че не умеят да четат, а че не са в състояние да разбират и тълкуват написаното, както и да интерпретират данните, с които разполагат. 40 на сто от 15-годишните ни тийнейджъри пък са с ниска оценка по математика - под двойка по световните скали, което означава, че техните способности и познания по математика са силно занижени.
В същото време според експертите на банката именно тези умения, както и качествата, свързани с работа в екип и взаимоотношения, стават едни от най-важните при набиране на специалисти от работодателите. Едно проучване, направено от Световната банка съвместно с компанията "Менпауър" показва, че у нас
23% от фирмите имат проблем с т.нар. меки умения
при подбора на служителите си. Този процент е двойно по-висок от повечето страни в Европа, азиатските държави и Африка. Прословутите меки умения, за които толкова се говори в последните години, всъщност представляват способността на служителите им да работят в екипи, да установяват взаимоотношения с колегите си и клиентите, да имат готовност да учат нови неща и да променят нагласите си. Това са част от нещата, които куцат и на българското училище, и сред хората в активна възраст от 18 до 63 г., сред които е правено проучването.
Сериозен проблем при малчуганите в училищна възраст се среща сред ромите.
38% от ромските деца не посещават градина
и по този начин губят възможността да се социализират и да научат езика отрано. Това им се отразява на по-късен етап - едва 15% от ромите мъже и 9% от ромите жени завършват училище, посочва Виктория Левин.
Затова един от съветите на Световната банка е обърнат към това да се насочим към задължително ранно образование на децата, като по този начин се стремим да включим всички ученици от уязвими групи. Предлага се също финансирането на брой ученици да е по-високо именно за тези деца, за да имат училищата мотивация да ги записват. Банката препоръчва и държавата да има специални програми за адаптация към трудовия пазар за хора от уязвимите групи.
Дипломата при мъжете е с по-малка тежест
По-консервативните остават с по-ниски доходи
Световната банка е направила проучване на уменията на работещите българи и как те се отразяват на доходите им. Както и на това какво гледат работодателите при назначаване - дипломата или останалите способности, които не се влияят от образованието ни.
Проучването е насочено предимно към познавателните и "меките", или социално-емоционални умения. Сред тях освен способността да работиш съвместно с други хора са и желанието да усвояваш новости, издръжливост и поставяне на дългосрочни цели, способност да работиш без подкана, да вземаш решения и да предвиждаш последиците от тях, както и умение да променяш нагласите си.
Според проучването има някои изненадващи изводи - при мъжете решението да бъдеш назначен се влияе не толкова от дипломата, колкото от уменията, докато при жените решаващо значение има образованието. При това хората, които са с по-голяма готовност да променят нагласите си и да се нагаждат към новостите, имат тенденцията да получават по-високи доходи. Това важи в по-голяма степен за мъжете, отколкото за жените. Онези, които не показват готовност да се променят и демонстрират известен консерватизъм, в крайна сметка остават с по-ниски заплати.
Интересното е също, че хората с по-ниско образование показват по-малка способност да променят нагласите си, но това не важи за ромите. При тях готовността да се напасваш към нови модели е много силна, което показва, че при подходящи условия могат да се адаптират и да намерят мястото си на трудовия пазар.
Парадоксално, но по-висока способност да проявяват меки умения имат по-възрастните хора. Онези, които са между 50 и 55-годишна възраст, по време на проучването показали по-ниски познавателни, но по-високи социално-емоционални способности. Те обаче са по-консервативни и по-трудно променят нагласите си. Жените се социализират по-добре от мъжете и по-лесно работят в екип. Любопитното е също, че те показали по-добри способности при разчитане на графики, диаграми и схеми.
Всъщност познавателните умения са тествани по няколко начина. Единият от тях е свързан с паметта, като хората били накарани да възстановяват поредици от числа. Другият е, условно казано, семантичен - хората е трябвало да открояват синоними, омоними в текстове. Един от тестовете е свързан с четене на текст с разбиране, другият - с разчитане на таблици и графики, а третият - с математическа грамотност.
Най-добре с частта "семантика" са се справили хората с бакалавърска и магистърска степен. Именно тя обаче е затруднила онези, на които българският език не е майчин, като тук не говорим само за ромската общност. Те са се затруднили и при четенето на текст с разбиране.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
