Вестник "Стандарт" поставя на фокус различните деца в кампанията си "Милост за децата". Искаме да извадим от анонимност малчуганите с проблеми, чийто глас твърде рядко се чува. Новият образователен закон предвижда промени за учениците със специални образователни потребности, които се посрещат от родители и учители със смесени чувства. "Стандарт" попита зам. министъра на образованието Милена Дамянова какво точно предлага законопроектът за тях. Интервюто е взето, преди името на госпожа Дамянова да се завърти като кандидатура за министерския пост след освобождаването на Сергей Игнатов. Самата тя вчера отказа да коментира каквото и да било по темата за рокадите в МОМН.
- Госпожо Дамянова, "Стандарт" започва кампания "Милост за децата", свързана с проблемите на децата със специални обарзователни потребности. Какво предвижда за тях законът?
- Този закон бе обсъден с много родители, неправителствени организации, дори с Българския хелзинкски комитет, който неведнъж е водил дела срещу министерството на образованието именно във връзка с отношението му към децата със специални образователни потребности. Законопроектът получи широка подкрепа именно затова, че извади тези деца от анонимността на образователния процес. В проектозакона говорим за приобщаващо образование като неизменна част от правото на образование, а не за интегрирано или включващо. Разликата е огромна. Най-важната особеност на приобщаващото образование е, че то се основава на подхода на човешките права и социалния модел: системата трябва да се приспособи към детето, а не детето – към системата. Между друго тази глава бе пренаписвана няколко пъти - целта бе да не оставим нито едно дете, чието образование и развитие да не е гарантирано. За първи път се организират законово ресурсите така, че да бъдат в подкрепа на тези деца.
Още през 2008 г. Европейският комитет по социални права отправя редица препоръки към България, една от които е приемане на план за премахване на сегрегацията в училищата, да се обединят всички образователни звена в единна училищна система, като за тази цел се обединят бюджетите и администрациите на специалните и общообразователните училища. Тоест инвестираме средства не в администрацията, а насочваме тези пари към децата. В момента стандартът за ресурсно подпомагане на едно дете със специални образователни потребности е 2189 лева. От тях само 305 лева попадат в училището или детската градина, където е детето. Останалите отиват в ресурсния център. Това, което ние предвиждаме, е обръщане на схемата - тоест по-малката част да отиде в центъра, за да се гарантира ресурсното подпомагне на територията на цялата област, а по-голямата - в училището и детската градина. Което означава, че по-голямата част от ресурсните учители ще отидат в училищата и детските градини. В този смисъл категорично не става въпрос за закриване на помощни училища и ресурсни центрове, а за преобразуването им в центрове за подкрепа за личностно развитие. В момента имаме 49 помощни училища и общият брой на учениците в тях е 3258, като той рязко е намалял през последните десет години. Тоест центровете се превръщат в едно допълнително пространство с повече възможности. Децата, които ще бъдат в тези центрове, ще се водят ученици към най-близкото училище, така че да имат право да получат образование. Защото, бидейки в помощно училище, те не могат да получат средно образование по презумпция.
- Какво обаче ще се случи с тези деца, които отидат в общообразователните училища? И сега много от учителите там просто отказват да работят с тях. Имаме случай на дете във втори клас с дислексия и хиперактивност, на което вече е предложена самостоятелна форма на обучение...
- Категорично не смятам, че тази форма е правилна. Този случай обаче показва, че реформата идва навреме. Преди да предприемем тези стъпки, заедно с дружеството на психолозите направихме едно голямо проучване. Много ме смутиха два факта. В детските градини много малко се говори за деца със специални образователни потребности, рядко се приемат. А това е възрастта, когато се откриват различните нужди на детето, и в която интервенцията и подкрепата имат най-голяма добавена стойност. Ако на тези години започне да се работи с детето, след това в училище много от дефицитите ще бъдат преодоляни и то няма да има пречки пред ученето си. Другото, което ме смути, е мнението на учителите в общообразователните училища, че тези деца не трябва да учат там. Тоест - те трябва да са отделени, изолирани в други училища. Това показва, че сме в правилната посока. Крайно време е ресурсните учители да бъдат там, където са децата.
Аз не обвинявам учителите по отделните предмети. Защото, когато специалистите ги няма, те няма как да се справят с децата, които имат специфични потребности. Не е въпросът дали приемат или не тези деца. Те се притесняват за здравето им, защото не знаят как да им помогнат. Подготовката за промяната започна още тази година. По проекта "Включващо обучение" от тази година имаме 84 училища в цялата страна - по 3 училища от област, които вече работят по заложената в законопроекта децентрализирана система. В тях са назначени близо 500 спецалисти, изградени са кабинети, назначени са ресурсни учители към училището. Тоест имаме един екип от средно 6 специалисти в училище, които са непрекъснато там. Останалите учители получават тяхната подкрепа. Планирано е и обучение на учителите по общообразователните предмети как да работят с тези деца, което ще стратира още в края на тази учебна година. Предвидили сме на обхванем учителите от всички детски градини и училища в страната, в които се обучават деца със СОП. В партньорство със „Стъпка за невидимите деца в България” стартирахме и подкрепа за родителите под формата на тренинги.
Законопроектът предвижда възможност за назначаване на помощник на учителя вътре в класната стая. Това дава невероятен резултат и се прави по предложение на родителите на деца с проблеми от аутистичния спектър. Бе въведена в закона и комбинираната форма на обучение - нещо, което не съществува сега. Това означава, че децата в определени часове ще бъдат с класа, а по други предмети могат да се обучават индивидуално.
- В закона говорите и за екипи за всяко дете...
- Да, законопроектът въвежда нов компонент в системата: подкрепа в обучението, която се регламентира в две нива, в зависимост от потребностите на децата. Така се въвежда индивдуалния подход, което гарантира равния достъп до образование. Ще има екип за всяко дете и план за подкрепа. Екипът от специалисти е съобразен с потребностите на детето. Важна роля в екипа има и самият родител. Екипът за подкрепа за личностно развитие в детската градина или в училището идентифицира силните страни на детето или ученика, затрудненията, както и причините за тяхното възникване. Той ще извършва оценката на образователните потребности на детето или ученика и ще изготвя и реализира план за подкрепа. Всичко това значително ще улесни родителите, които в момента споделят, че целият процес е изключително сложен от административна гледна точка.
- Колко деца със специални образователни потребности има у нас в момента?
- Имаме около 11 500 деца, които вече са в общообразователните училища и детските градини. Тук бих искала да дам за пример една област, в която от години няма нито едно помощно училище - Смолян. Там всички деца са интегрирани в училищата и детските градини, където са изградени над 40 миниресурсни центъра. Това е една област, която отдавна работи, и то много успешно, по модела, заложен в законопроекта. Училището в Мадан ми е любимо, защото там има деца с най-различни тежки проблеми и с всички тях се работи успешно.
- Предвиждате скрининг-тестове на децата на три годинки, какво целят те? Много родители се изплашиха, че децата се подлагат на изпит..
- Това в никакъв случай не са изпити. Това наблюдение ще се прави със съгласието на родителите. Представлява изследване на езиковото развитие, на познавателното развитие. Целта е да бъдат открити рано евентуални проблеми, които след това биха създали пречка пред това дете и биха затруднили достъпа му до образование. Колкото по-рано бъдат открити те, колкото по-рано започне да се работи с това дете, толкова шансът проблемите да бъдат напълно преодолени е по-голям.
Накрая ми позволете да благодаря на всички родители, които активно участваха при разработването на законопроекта, особено в частта, която касае приобщаващото образование. Благодарение именно на тях децата със специални образователни потребности и техните родители ще получат подкрепа за едно по-добро образование.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
