Раздават свитък с формулите преди изпита, повече въпроси със свободен отговор
Просветното министерство готви промени в приема за гимназии след седми клас. Част от тях са направени на базата на анализите на резултатите от изпитите тази година, когато всеки четвърти кандидат-гимназист се оказа с двойка по математика. Това стана причина за закриване на по-голям брой паралелки от обичайното, тъй като ученици със слаба оценка нямат право да кандидатстват. Анализът на МОН посочва, че успеваемостта от тази година се разминава с тази от миналите.
От тази година седмокласниците няма да се измъчват да помнят всички формули наизуст. Свитъкът с математическите формули вече ще бъде неразделна част от изпитния тест при кандидатстване за гимназии. От децата ще се иска единствено да демонстрират уменията си да ги прилагат на практика.
Всъщност и двата теста - по български език и литература и по математика, ще бъдат ориентирани така, че децата да демонстрират не назубрени готови знания, а умения да ги прилагат. Това бе една от най-съществените критики към изпитите до момента - че много от тях позволяват задачите
да бъдат решени, като се играе "на тото"
Самият анализ на МОН също е отчел това, като констатира, че чисто функционалният подход към текста от страна на децата е заменен от регистриране на факти. За да бъде променено това, експертите на министерството променят структурата на теста. До момента в началото му се даваха текстове с 5 или 6 въпроса върху тях, на които децата трябва да отговорят. В новия вариант в началото се публикуват също два текста от различни сфери, но въпросите върху тях са около 16. Министерството е публикувало на сайта си и примерен тест, като в него единият източник на информация не е текст, а таблица. По този начин децата демонстрират умението си не само да работят с непрекъснат текст, а и да извличат информация от таблици и диаграми. Въпросите, базирани на тези два текста, проверяват на практика всички знания от седми клас. При това повечето от тези въпроси са със свободен отговор, което означава, че изискват от децата повече писане. В примерния тест на МОН двата текста са свързани с пингвините, като в началото децата трябва да демонстрират как работят с информацията, дадена в тях. Освен това трябва да потърсят синоними на някои от включените в текста думи, да аргументират теза, свързана с пингвините, да поставят препинателни знаци и да преобразуват изречения и глаголни форми. Повечето въпроси, посветени на извличане на информация, са свързани с факта, че това е една от проблемните страни на образованието ни, както посочват и тестовете на PISA, в които участват ученици от осмите и девети класове.
По математика промените също са обвързани с резултатите от анализа на последните изпити. Той показва, че когато една задача изисква проверка на това как тийнейджърите комбинират повече от две умения, усвоени между пети и седми клас, успеваемостта е под 50%. "Акцентира се предимно върху новите знания от учебното съдържание за седми клас, а базовите знания от предни класове остават в периферията", пише в анализа. Той констатира също, че при част от учениците допусната техническа грешка на по-ранен етап от решаването на задачата води до неверен краен резултат. Заради това се увеличава броят на задачите със самостойни подзадачи, където ще може да се оценява всеки етап от решаването им. Променя се съотношението на задачите по алгебра и тези по геометрия, което става 1:1 при положение, че
до момента доминираше алгебрата
В първия модул от изпита ще бъде увеличен делът на рутинните задачи, които би трябвало да проверят устойчиви знания, получени в училище. Става дума все за знания, свързани с основни правила, твърдения и свойства, които тази година докараха огромната маса от двойки на изпита. Експертите обаче запазват броя на онези задачи, които са свързани с разчитане на таблици и диаграми, тоест проверка на ключовите умения, на които най-много се набляга в различните международни оценявания. В примерните задачи е включено дори изчисляване на изпитен бал на ученици, кандидатстващи в гимназия. В заключение експертите са посочили, че се надяват тези промени да доведат до избягване на еднотипността и унификацията на задачите, която в момента се среща на изпита.
Промени ще има и в начина, по който се образува балът на учениците при кандидатстването в гимназия. Новото е, че независимо за какво училище кандидатстват децата, в бала им ще участва успехът от дипломата. До момента той не се вземаше под внимание, затова и преподаватели често се оплакваха, че седмокласниците обръщат внимание основно на българския език и математиката, които бяха балообразуващите предмети. При кандидатстване в езикова гимназия например балът се образуваше, като под внимание се вземаха удвоените резултати от изпита по български език и литература и по математика, както и оценките по български и математика от училище. С предложени промени в наредбата за кандидатстване, качени за обсъждане на сайта stratrgy.bg, балът за тези училища вече ще се образува, като освен удвоените резултати по български език и математика ще се взема цялостният успех от удостоверението за завършен седми клас плюс още една оценка по друг учебен предмет, която се смята за балообразуваща. Кой да бъде предметът, ще решава педагогическият съвет на училището. Така може да се разшири броят на оценките за образуване на бала с предмети като чужд език, физика, химия, биология. Оценката от дипломата става част и от бала при кандидатстване за математически и професионални гимназии.
Само един реши изцяло матурата по компютри
Само един ученик е постигнал 100% верни отговори на националното външно оценяване на дигиталните умения, което тази година се проведе пробно след 1001 ученици от 10 клас.
В теста са взели участие ученици от 15 училища в цялата страна, които са с разнородни профили. Сред тях има както спортни и професионални гимназии, така и математически. Всички те са решавали първия модул от изпита, който представлява онлайн тест с автоматично оценяване от системата. Вторият модул е даден само на ученици от 134 СОУ "Димчо Дебелянов" в столицата, известно още като "еврейското" училище. Той представлява решаване на практическа задача. Получаването на условието от учениците, изпращането на решението и оценяването от учители се извършва онлайн.
Средната успеваемост на десетокласниците е 64%. Само един ученик е със стопроцентово верни отговори, а 49 са с резултат между 90 и 100%. Ученик с 0% няма, но с резултат до 26,7% са 11 ученици.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
