Двама от трима икономисти не работят по специалността, всеки десети е на сергията
Безработицата сред младите висшисти у нас е най-малка, но половината от тях работят на позиции, за които се изисква средно образование. Едва 46% от тях са наети на длъжности, на които могат да приложат на практика знанията си. Тази тенденция за мнозина от тях продължава дори и на петата година, след като завършат университета. Това стана ясно по време на представянето на новото издание на рейтинговата система на висшите училища у нас. Тази година тя е обновена, като са извадени част от субективните критерии, оценките от които се получават предимно чрез анкети. Добавена е и оценката от НАОА за институционалната акредитация на вуза, която до момента не участваше. При промените е взето под внимание искането на ректорите, които настояваха за по-малко субективизъм при оценяването.
Български университети продължават да подготвят млади хора, които в крайна сметка намират реализация зад щанда. Става дума както за държавни вузове, така и за частни висши училища, в които младежите плащат сами следването си. Продавачи с дипломи има дори и сред завършилите най-търсените специалности като например информатика и компютърни науки, но в случая става дума за университети извън столицата. Очевидно поради факта, че IT бизнесът е концентриран предимно в София, във вузовете от провинцията част от абсолвентите не успяват да намерят работа по специалността. 14% от програмистите на Шуменския университет например работят на сергията, а в Югозападния това прави всеки десети информатик.
Продължава и тенденцията кандидат-студентите да избират специалности като икономика и администрация и управление, въпреки че реализацията след завършването им става все по-трудна поради пренаселването с кадри. Двама от трима млади икономисти например работят на позиции, за които въобще не се изисква висше образование, и едва 30% от дипломите по тази специалност си тежат на мястото. Икономика продължава да се предлага в 26 вуза, но тази година я "побеждава" администрация и управление, която се учи в 29 висши училища. Всеки десети млад икономист или администратор също работи като продавач, сочат данните от рейтинга. В същото време икономика у нас учат толкова младежи, колкото са студентите във всички природо-научни специалности, взети заедно. Най-слабо прилагат наученото в университета завършилите туризъм и изобразително изкуство. Едва 18,69 на сто от дипломиралите се в специалност туризъм се трудят на позиция за висшист.
Рейтингите потвърждават тенденцията
заплатата на младежите да зависи пряко от университета
който са избрали. С най-висока заплата започват работа информатиците от Алма матер, чийто среден стартов доход е 1860 лева. За сравнение стартовата заплата на младежите със същата специалност, завършили в Шумен, е 706 лева. В икономиката ножицата в дохода на висшистите от най-добрите и най-слабите университети достига дори три пъти. С най-високи заплати сред икономистите например започват завършилите СУ и Американския университет в България - малко над 1400. За последните в класирането - икономистите на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите - стартовият доход е 595 лева. Много често причина за по-ниския доход и по-високата безработица е фактът, че съответният вуз се намира в регион, където е закрито конкретно предприятие и кадри вече не се търсят.
За младите висшите у нас общо
средният осигурителен доход е 867 лв.
Най-нисък е този на стоматолозите, които просто се осигуряват на минималния за професията им осигурителен праг. Най-малка безработица има сред лекари, фармацевти и военни - под 1 на сто. Най-висока е при онези младежи, които са завършили професионалното направление животновъдство. Десет са специалностите, които дават още на старта осигурителен доход над 1000 лева. Освен информатика и медицина там са военно дело, металургия, математика, проучване и добив на полезни изкопаеми, електроника, електротехника.
Софийският университет е на първо място в 21 от общо 22 направления, по които обучава, като тази година за първи път излиза на челна позиция и в направление икономика. Там го следва Американският университет, като УНСС е едва трети. Причината обаче е във факта, че в първите два вуза се обучават "бутиков" брой студенти, докато УНСС подготвя 16 000 души, като дава кадри за цялата ни икономика. Американският университет е с две първи места, като едното е именно администрация и управление. Медицинският университет в столицата удря "десетката" - води в 5 от общо петте направления, които предлагат. В 5 от осем направления пък лидер е Техническият университет в столицата. За поредна година в рейтинга остава куриозът Академията на МВР да си дели първото място с Университета по архитектура в областта "Архитектура и строителство".
Един от критериите, които сериозно тежат в рейтинга, са научните публикации. За 15 от българските университети обаче в международните регистри срещу този критерий стои 0. Това означава, че
за последните 5 г. не са имали нито една статия
която си заслужава да бъде цитирана. Имаме едва 12-13 изследователски университета, които се открояват с това, че действително правят наука, като водещи сред тях са Софийският университет, Медицинският и Химико-технологичният. Те имат цитируемост над 10 - тоест поне 10 статии в престижни научни списания, цитирани над 10 пъти. Европейският политехнически университет в Перник присъства в списъка на вузовете, но не и в класацията на рейтинговата система, тъй като е с отрицателни оценки по всички направления, които предлага.
41,5 млн. лева на отличниците
41,5 млн. лева ще бъдат разпределени между университетите, които са отличници в класацията, казаха от МОН. Най-много пари ще получат направленията информатика и физика в Софийския университет, както и компютърни системи в Техническия.
Зам.-министърът на образованието проф. Николай Денков заяви, че ще има четири групи от мерки, които ще бъдат взети на базата на рейтинговата система. Едната от тях е промяната във финансирането, при което все повече ще се разтваря ножицата между вузовете отличници и тези, които имат лоша реализация. Тези пари се дават не на базата на цялостния рейтинг, а на конкретни и измерими критерии, фигуриращи в него. Ще се стигне до нулево финансиране за слабите университети, подчертаха от МОН.
Пари за вузовете отличници ще дойдат и по новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж". От нея ще бъдат заделени специални средства за стимулиране и на студентите, включително целеви стипендии за онези, които учат в специалности, които страната ни е решила да развива. Сред тях са предимно информатика, инженерни и природни науки. Освен това според проф. Денков една от целите на МОН ще бъде рейтинговата система да достигне до училищата, за да могат учениците да направят избора си на професия на базата на това какви възможности за реализация ще имат. Ще има и промени в средното образование, които да се отразят на подготовката на младите хора и желанието им да влизат в трудни специалности. Денков поясни, че в момента подготовката им в средното училище ги прави трудно приспособими към по-тежките специалности и в тази връзка трябва да "пипаме внимателно" в училище, особено когато вземаме решения за бъдещето на математическите гимназии.
Виетнамци четат рейтингите ни
Рейтинговата система има и издание на английски, в което най-много влизат... виетнамци. Следват ги германци, младежи от САЩ, Англия, Украйна, Белгия, Китай и Франция, казаха от МОН. Любопитното също е, че вече има вуз, закрил специалност на базата на данните от рейтинговата система. Това е Русенският университет.
Според статистиката у нас в момента има 237 998 студенти и 19 835 души академичен състав, или един професор на около 12 студенти. 10 000 са студентите от чужбина, които учат предимно в държавни университети.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
