Ако вузовете не се справят с преписването и фалшификациите, специален орган поема случая
Напоследък няколко висши училища, включително скандалната Стопанска академия в Свищов, нашумяха със случаи на плагиатство. В просветното министерство също има доста сигнали за откровени интелектуални кражби, както и за учени, които фалшифицират данни, за да постигнат определени резултати. Затова за първи път ведомството се залавя с това да създаде механизъм, по който да бъдат разпознавани и санкционирани плагиатите.
"Сега често получаваме сигнали за научно плагиатство, но законовата рамка ни препраща към авторски права, свързани с търговски дейности - например
използването на песни, а не на научни резултати
разказва заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков. Обикновено обаче, когато се стигне до разрешаване на проблема чрез съд, процедурата e дълга и тромава. "Поради спецификата на научните изследвания, по света проблемите в научната етика се разглеждат най-вече в светлината на етичния кодекс на учените, а не в рамките на наказателното и административно право. Когато е налице научно плагиатство, министерството трябва да притежава средства за реакция, без да прибягва непременно до наказателното или административното правораздаване", казва заместник-министърът.
По думите на Денков водещата световна практика в момента е тези казуси да се решават първо във висшите училища и научните организации. "Те първи трябва да реагират и да анулират конкурсите, например, ако се докаже плагиатство или друго нарушение на етичните правила. У нас тази част от системата не работи добре. При липсата на достатъчно ясно формулирани изисквания към кандидатите, много казуси остават в "сивата зона" и не може да се докаже безспорно, че има нарушение", казва той.
Действително - единственият случай, в който висше училище е санкционирало учен за плагиатство, е Техническият университет в столицата. В същото време имаме и парадокс - в Шуменския университет учен, уличил колега в интелектуална кражба, е бил
наказан за "уронване" доброто име
на университета. Затова идеята на МОН е, ако висшето училище не се справи само със сигнала за плагиатство, да има специален орган, към който този сигнал да бъде насочен. "Не планираме да върнем тежка структура от типа на ВАК. Но предвиждаме създаването на национален орган към МОН, който да работи с обективни и измерими изисквания към кандидатите в научните конкурси. Когато се подаде сигнал, че спорен казус не е решен адекватно в научната организация, този национален орган ще може да даде обосновано, експертно и независимо мнение дали наистина има нарушение на научната етика. Той ще регистрира по безспорен начин и случаите на плагиатство", казва заместник-министърът. Например, ако е налице плагиатство при академичен конкурс, той би трябвало да се анулира от научната организация, която го е провела. "Ако тя не го направи, може да бъде ограничен достъпът й до публични средства по научни програми. Това е подходът, който се използва в повечето водещи страни, казва Денков. Ако научна статия е плагиатствана, трябва да има възможност университетът, условно казано, да я "изтегли", тоест да подаде информация до изданието, направило публикацията, че в нея има неетично използвана информация и тя не трябва да бъде вземана под внимание.
Един от емблематичните случаи на плагиатство е бившият ректор на Стопанската академия Величко Адамов, който си остана професор въпреки доказателствата, че е преписал своя труд от френски икономист. Специално заради него несъгласните му колеги създадоха специално сдружение, а някои от тях са събрали десетки доказателства за извършеното плагиатство. Има и други знакови случаи - включително и на бивш ръководител на научния фонд, фалшифицирал данни, за да докаже определени резултати. Според Денков проблемът е не само български, а и световен, просто в другите държави малко по-рано от нас са създадени механизми за разрешаването му, поне отчасти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
