Родители инициираха петиция в знак на протест срещу част от промените в училищното образование, заложени в проектите за нови учебни планове и програми на Министерството на образованието и науката.
Припомняме, че част от промените предвиждат от IX до XII клас в езиковите гимназии да се учи двойно по-малко часове по първия чужд език, а във всички училища да се премахне обучението по история, география, биология, химия, физика в последните две гимназиални години (XI и XII клас). Задължителното учебно съдържание се разпределя до X клас. Намаляват се часовете за музика и рисуване.
Към 14 ч. на 11 ноември към петицията се бяха присъединили 710 души.
Ето как родителите мотивират петицията си:
Уважаеми г-н Министър,
Обръщаме се към Вас, в отговор на поканата за обществено допитване по проекта за Наредба за общообразователната подготовка, както и за Наредбата за учебния план (http://www.mon.bg/?go=page&pageId=381&subpageId=63).
Ние сме настоящи и бъдещи родители на деца, които искаме да получат солидно образование в България.
Също така много от нас са завършили езикови и математически гимназии и сме убедени от ползата от тази система развивана до сега в България.
Общ коментар:
След като се запознахме с предложените наредби и приложенията към тях изразяваме възмущението си от това че нашите децата в 21 век ще имат по-малко възможност за качествено образование, отколкото ние имахме в 20 век.
Предложение текстова сякаш са писани от хора, които явно нямат намерение да пращат децата си в българско училище.
Скандално е наредби, които формират облика на образованието в България за следващите поне 5 години, да бъдат подлагани на обществен дебат за 10 дни, без никаква обосновка на предвидените ползи или разходи за тяхното осъществяване.
Не е ясно защо не е спазен законоустановения срок от минимум 14 дни при подобно общесвено обсъждане.
Не е ясно какъв анализ е проведен при разработването на наредбите, какви доказателства и източници на информация са използвани при разработване на предложенията. Кой е еталонът използван за да се оценят евентуалните очаквани ползи или разходи?
Настояваме да се проведе прозрачен обществен дебат по предложенията в двете наредби.
Относно предвидените промени в езиковите гимназии:
Според предложената наредба, само в 8-ми клас в езиковите гимназии ще останат досегашните 648 учебни часа по първи чужд език. В 9-и, 10-и и 11-ти клас основният чужд език ще се изучава не 144 часа както сега, а 72 часа за годината. А в 12-ти клас броят им ще падне от 124 на 62. Така от задължителните часове по езика за целия гимназиален курс, които в момента са 1204, ще останат 926. Допълнителните часове, които могат да се разпределят от избираемите часове, не са достатъчни, за да запазят настоящото ниво на профилите.
Според Наредбата за общообразователната подготовка и по-конкретно Приложение 2 (стр. 3) е записано, че "Нивото на владеене на чуждия език се отнася до задължителната подготовка". За какво ниво, можем да говорим с тези драстично заничени часове в учебния план?
В същото приложение на стр. 4 е записано, че за училища с интензиво изучаване на чужд език, целта е в края на гимназиалното образование (XII клас) да се достигне ниво Б2.1 по европейската класификация. Това определено е падение в заложените цели за нивото на образование. За сравнение, в езиковите гимназии предишните години, още в IX клас учениците издържаха успешно изпит за ниво C1 по съответния 1-ви чужд език.
Поради липса на всякакъв анализ и аргументация, не е ясно, дали предложените промени са взели предвид предишните постижения като еталон, и какво налага сега да се залагат по-ниски цели?
Кое налага езиковие гимназии да се уеднаквят с професионални гимназии за придобиване на професионална подготовка с интензивно изучаване на чужд език?
Предложените промени, според нас ще доведат до обезличаването и унищожаването на добрите традиции, оценени високо в целия свят.
Относно предвидените промени в броя на избираемите предмети:
Прави впечатление, че в предложените промени е предвидено почти двойно увеличение на часовете по избираеми предмети - от 1033 в момента, на 1718. Както отбелязахме по-горе, нивото на владеене на езика е заложено в задължителните часове. Как ще се разпределят тези часове (избираеми предмети) ще се решава от училищните директори, а не централно от просветното министерство, което ще позволи на езиковите гимназии да задържат разширеното обучение по език, като заделят от избираемата подготовка за него.
Това ще създаде объркване и драстични разминавания в подготовката в различните гимназии и между училищата в градовете и в малките населени места. Дори да имат различен брой часове по чужд език, държавният зрелостен изпит на изхода на средното образование ще остане еднакъв за всички. До сега имаше много ясен стандарт за знанията и уменията на завършилите езиковите гимназии. За нас става ясно, че наредбата залага механизми за разрушаване на високия стандарт постигнат с десетилетия труд и от учители и от ученици.
Задават се вероятни съкращения на учители и нова зависимост на успелите да се запазят на работа от волята на директорите, които щели да решават как да се разпределят допълнителните часове. Задават се жестоки вътрешни конфликти, породени от несигурността за работа - кой какви часове ще взема, на колко места може да тича, за да си допълва норматива. Ето такива решения се предлагат за да се реши проблема със застаряването в учителската професия, с нежеланието на младите да работят като учители, с ниските заплати, които ще се вдигнат може би с няколко десетки лева - просто като се съкратят часовете и учителите, а "избраните" да работят ще бъдат дозаробени?
Относно часовете по математика в математическите гимназии:
Не е ясно, защо според предложението за учебния план по математика в математическите гимназии боят на часовете по математика е еднакъв с този при спорните училища и при училищата за изкуство.
Относно училищата по изкуство:
Същата е логиката и в училищата по изкуство, където дори задължителните часове по физическо възпитание според предложения план, са повече отколкото музика или изобразително изкуство. Тук имаме идентична ситуация с избирателните часове, както и в езиковите и в математическите училища: защо, ако учениците в училищата по изкуства (езикови или математически), където учениците влизат именно за да изучават изкуство (чужди езици или математика), учениците ще трябва да избират тези предмети за да се откроят от учениците в общите средни училища.
Отново изразяваме възмущение от това, че се предлагат условия, чрез които нашите децата в 21 век ще имат по-малко възможност за качествено образование, отколкото ние в 20 век.
Защо нашите деца ще са принудени да учат в чужбина. А какво ще стане с онези, които не могат да си платят частното образование в чужбина?
Нека да приложим на практика демократичните принципи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
