Търсят други университети за студентите от миньорския град
Европейският политехнически университет (ЕПУ) в Перник вероятно няма да приеме студенти тази година. Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) поряза 3 от специалностите му и отказа да ги акредитира. Много е възможно обаче и онези студенти, които вече учат в университета, да довършат образованието си в други вузове, за да имат дипломите им все пак някаква стойност. За това обаче решение трябва да вземе Министерството на образованието (МОН), твърдят запознати от НАОА. Те припомнят, че по подобен начин навремето се процедираше с младежите от Славянския университет в България, който бе закрит. "Все още е рано да говорим за прехвърляне на студенти, тъй като текат процедури. При всички положения обаче ощетени студенти няма да има", бе коментарът на просветното министерство. От МОН отказват коментар и във връзка с делата, които Пернишкият води срещу тях, с мотива, че все още не са приключили.
Пернишкият университет не е пред закриване въпреки отказаната акредитация. Той обаче има сериозни проблеми с дипломите си, които просветното министерство не признава. От своя страна вузът води две дела срещу МОН, едното заради тапиите, другото заради това, че му е попречило да приеме чуждестранни студенти. Последния пирон заби Министерският съвет (МС), който в началото на май не включи Пернишкия университет в списъка на вузовете, които ще приемат нови студенти на основание оценката от НАОА. На практика обаче вузът има право да кандидатства за втори път за програмна акредитация на специалностите си, ако поправи слабостите, констатирани от агенцията. "Вместо да харчат тези луди пари за реклама, много по-добре е да ги вложат в отстраняване на негативните места, за да може все пак да получат положителна оценка", коментират представители на агенцията. Тя е констатирала основно два проблема - липса на достатъчен хабилитиран преподавателски състав и лоша материално-техническа база, където да се провежда обучението на студентите. На практика, значителна част от преподавателите във вуза на миньорския град са там на втори или дори трети трудов договор. Повечето от тях имат основен договор на друго място, където преподават и извършват научни изследвания. Най-често това са държавни университети, където заплатите се плащат от парите на данъкоплатците. Излиза, че в свободното време тези преподаватели хващат влака за Перник и обличат тогите там
за да си поиграят на лектори
пред студенти от страни основно като Турция и Нигерия. Миналата година благодарение на Закона за академичния състав, приет от Сергей Игнатов, Пернишкият университет можа да произведе и собствена реколта професори. Тъй като обаче липсват национални критерии за това, не е ясно на какви точно академични стандарти съответстват техните професури. Според хора от агенцията вузът в Града на винкело нарушава основни академически стандарти, въпреки че те не са закононарушение заради пропуски в Закона за висшето образование. Става дума за това, че той записва студенти, учили в други университети, директно от втори или трети курс и ги дипломира само за година. По този начин в последните години се получи парадоксът, че вуз, който е съществувал дори по-малко от 4 г., съумява да има абсолвенти, завършили 4-годишна бакалавърска степен. Именно техните дипломи министерството отказва да признае, като не им отпуска холограмни стикери, които на практика освен защита означават и че държавата признава това висше образование.
Самият ректор на ЕПУ проф. Иван Петков пък
твърди, че решението на Министерския съвет е неправомерно
Той обаче отказа да каже как ще процедират от вуза. "Каквото е добро за университета, го правим", лаконичен бе вчера пред "Стандарт" проф. Петков.
Големият проблем със студентите в ЕПУ е, че много от тях идват от чужбина, при това не от европейски държави и слабо се ориентират в лабиринтите на българското висше образование. Налага се изводът, че те са избрали Пернишкия, поблазнени от възможността за купуване на европейска диплома. Така университетът, който през 2010 г. бе открит с рамо, дадено лично от тогавашния премиер Бойко Борисов, на практика служи като трамплин за европейско висше с все още неясно качество на студенти от трети страни. При това не е ясно дали те изобщо ще го получат. Засега не се сбъдват и очакванията, че Пернишкият университет ще съживи Бог знае колко икономиката на града, каквито бяха аргументите за създаването му. Мнозина твърдят, че той дава отпечатък основно върху оживяването на нощния живот в Града на винкело.
На косъм бе да го затворят
В момента Пернишкият университет има възможно най-ниската оценка от Агенцията за оценяване и акредитация - 4,01. Оценка 3,99 би означавала закриване, така че на практика той се е спасил само на косъм. Освен това институционалната му акредитация е по-кратка от останалите - до 2016 г. В същото време заради парадокса законът да изисква поотделно институционална и програмна акредитация, професионалните му направления едно по едно отнасят негативни оценки. Така може да се стигне до парадокса да имаме университет в Перник, който обаче няма право да обучава по нищо.
В момента в НАОА се чака да минат на одобрение и останалите професионални направления, по които обучава ЕПУ. Все още не се знае каква ще бъде тяхната съдба, но факторът "липса на материална база" и на хабилитиран преподавателски състав по всяка вероятност ще важи и за тях. Едно от направленията, за които акредитацията е отказана, е психология. Тя фигурира в списъка на специалностите, по които пернишкият вуз ще обучава още при създаването му с акт на Народното събрание. Въпреки това още тогава коментарите в научната общност бяха, че психология звучи неуместно в политехнически университет.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
