Интелектуалци, студенти и част от испаноговорящата диаспора аплодираха новия доктор хонорис кауза на Алма Матер - нобелистът Марио Варгас Льоса.
Знаменателното събитие се случи в красивата Аула Магна на Софийския университет, която се пръсна по шефовете от фенове. Под звуците на "Многая лета" ректорът на СУ проф. Иван Илчев връчи почетния диплом на Льоса. Марио Варгас се окичи и с почетния знак на училището със синя лента. Отсъствието на каквито и да е държавници по никакъв начин не намали празничното настроение, изпълнило залата. СУ е 33-тото висше училище, което награждава Льоса с тази титла.
"Изказвам дълбока благодарност за честта, която ми оказа Софийският университет. Освен признание, това е и мандат, който изисква интелектуална висота. Надявам се да я постигна до края на дните си. Тази церемония, която едновременно пази традициите, но и звучи толкова съвременно, е много красива", започна развълнуваното си слово Льоса.
- Г-н Льоса, идвате в труден за България момент, след драматични избори и в институционална криза. Как мислите, българските интелектуалци могат ли да помогнат за разрешаването на подобна криза?
- Вижте, интелектуалците толкова пъти са грешали в блатото на политиката, че много хора вече изпитват голямо недоверие към тях и не им обръщат много-много внимание. Но смятам, че интелектулаците са длъжни да участват в гражданския живот, а с това, с което могат да допринесат, засяга един много важен елемент в едно демократично общество - политическия език. Който трябва да вдъхва доверие, да е креативен, да не е от клишета. И като се има предвид, че интелектуалците работят с езика и му дават една функционалност, точно това може да е приноса им. Да го направят да е достоверен, да служи за разпространяването на истини, вместо на лъжи. Вярвам освен това, че е важно политиката да не е само управление на настоящето, но и на креативни и реалистични предложения. А за това са необходими фантазия и въображение, нещо, за което също могат да допринесат интелектуалците.
- Вие сред кои сте - сред сгрешилите или от другите?
- Aз съм грешил в младостта си. Бях много близо до марксизма и революцията, когато бях прекалено млад. Когато това изглеждаше единствения изход от диктаторските режими по това време в Латинска Америка. Тогава и аз участвах в тази илюзия. Но от средата на 60-те започнах да си давам сметка за тези грешки, да си правя самокритика и да защитавам демократични опции. Но в крайна сметка смятам, че моите политически възгледи са следвали политическата еволюция в световен мащаб. Т.е. падането на авторитарни, тоталитарни режими и на възхода на демократичната култура, която малко по малко пуска корени в Латинска Америка. С много проблеми, разбира се, но очевидно това е правилната посока на прогреса, на развитието. Имам впечатление, че днес светът е по-добро място от това, което беше, когато бях млад. Като не искам да кажа с това, че е добре - има и много проблеми понастоящем, разбира се. Но смятам, че те са много по-малки от тези по онова време, когато голяма част от света бе в ръцете на диктаторски режими. Естествено, има още какво да се направи.
- Коя е най-голямата заплаха, най-голямата опасност в днешния свят, според Вас?
- Смятам, че това е дегенерирането на демокрацията. На много места, включително и на такива, където има пребогата традиция. Тази толкова дълбока икономическа криза, е тласнала хората към едно разочарование от политиката и институциите и вярвам, че това отсъствие на активност и позиция на цинизъм към политиката може да разруши демокрациите отвътре. Ето това смятам, че е най-голямата заплаха в днешния ден. Налице е голямо презрение, пренебрежение към политиката. Наложило се е мнението, че политиката е мръсна работа, гнездо на корупцията, от което трябва да бягаш като нещо отвратително. И това само по себе си е опасност, защото до голяма степен демокрацията предполага участие. Ако такова няма, то тогава демокрацията се задушава и разрушава. Смятам, че с това трябва да се борим днес. И да защитаваме идеята, че ако искаме политиката да е нещо достойно, трябва да привлечем към нея достойни хора, ако искаме тя да е искрена - да поканим в нея искрени хора. И да не оставяме да е в ръцете на лошите, на хитреците. Това е проблем както за развитите демокрации, така и за страните от Третия свят.
- Какво мислите за кризата в Европа? Виждате ли някакъв вид финансова диктатура?
- Чак финансова диктатура не. Това е криза, която е възникнала до голяма степен заради безотговорността. Заради една грешна и фантастична визия относно икономическите перспективи, накарала много страни да живеят над възможностите си. Освен това бих казал, че видяхме от страна на банките и големите финансови институции едни неблагоразумни действия, продиктувани от ламтежа за незабавна печалба, която е накарала да се пожертва бъдещето в името на едно много крехко настояще. Надеждата ми е всички да са си извадили поука, която да позволи в бъдеще да се избегнат такива грандиозни грешки. В същото време смятам, че трябва да се каже, че не всички страни станаха жертва в една и съща степен - някои действаха по-отговорно и затова кризата ги удари по-малко или никак. Нека да използваме тази криза, за да си направим дълбока самокритика за безотговорността, с която се боравеше с публичните, че и с частните финанси през последните години. И така да се избегне второ такова нещастие.
- Казвали сте, че човек живее веднъж. Смятате ли се за щастливец в този единствен живот, който имате?
- Смятам, че съм имал голям късмет в живота си, защото съм го посветил на това, което ми харесва и това е голяма привилегия, която не всеки има. Не бих казал, че не съм работил - напротив, много работих. Защото има хора, които работят и не могат да сбъднат мечтите си.
- В последната Ви книга, която наскоро излезе на български, "Цивилизация на зрелището", говорите за връзката между зрелището, властта, политиката. Каква е тя?
- Идеята е, че културата се е превърнала в едно забавление, във форма на развлечение и все повече се превръща в просто зрелище. Което според мен е доста опасно, не защото смятам, че културата не трябва да е забавна. Напротив, това е голямо удоволствие. Но също би било удоволствие да изисква някакво усилие - интелектуално, рационално. Не може просто да бъде като цирк или мюзикъл. Защото ако е така, то тя ще престане да притежава определени добродетели, които смятам, че имат принос в голяма степен за прогреса на човечеството. Културата е тази, която е съдържала скала на ценностната система между това, което е важно и, което не е, между доброто и лошото, между красивото и грозното. Ако това се изгуби, което на път да се случи в наши дни, смятам, че културата сама по себе си изчезва. И ще има неща, които изглеждат култура, но всъщност не са: това ще доведе до голямо обедняване, както социално, така и политическо и морално.
- Какво е бъдещето на четенето?
- Имаме нужда от политика на образованието, което да го стимулира, а не да я изтиква в ъгъла. В едно семейство ако родителите четат, то и децата ще го правят. И обратното - ако вкъщи няма книги, четенето ще се превърне в маргинално действие. Вярвам, че няма демокрация, която да се поддържа жива и да се усъвършенства без няма усет за култура сред обществото. Това е дебат в наше време, което за нещастие няма тази важност, която му се полага за развитието на бъдещето.
- Като че ли в съвремието доминира комерсиалното и вулгарността. Какво е мнението ви за тяхното надмощие над ценностите?
- Вижте, смятам, че е за предпочитане книгите да живеят от публиката, отколкото от меценати и правителства. Смятам, че е много по-опасно да зависим от властта, както беше в миналото, отколкото благодарение на аудиторията. Пазарът има големи рискове заради които понякога става така, че лошата литература има успех, а добрата остава маргинализирана. Но когато се направи равносметка, излиза, че е по-добре литературата да живее от пазара. Вие, българите, сте живели при тоталитарни режими и знаете, че произведенията е трябвало да минават през комисари, през цензура, която да определи кое е правилно и кое не. Понякога писателите живеят по-добре при една такава система - имат привилегии, могат да пътуват за разлика от много други хора, имат вили за ваканции...Но така се е появила много лоша литература. Пазарът си има своите недостатъци, но това може да се коригира с добро възпитание и образование, с ценности, които да надделяват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
