Питат защо кактусът има бодли и как броим миналото, искат шестица от матурата
Броят на българите, които се обучават в двата най-престижни университета на Острова Оксфорд и Кеймбридж, расте в последните години. Нараства и цифрата на онези, които придобиват смелост да се пробват в "меката" на науките. Ако през 2010 година в Кеймбридж са били подадени 65 апликации от кандидатстващи българи, то през миналата година те вече са били 90. Приетите кандидати сред тях обаче са били едва 12. Оксфорд не е изнесъл подобна статистика, но консултантите от "Интеграл" например разказват, че от 30 кандидати за миналата година, минали през тях, пет са приети в Оксфорд и един - в Кеймбридж. През консултантите от "Дарби" са минали 12 кандидати, като двама са приети в Оксфорд, но единият в крайна сметка е избрал друг университет. И на двете места вече има бг общности, които подават ръка на новодошлите. В Кеймбридж, който изнася по-често подобни статистики, в момента учат 27 бг бакалаври и 18 магистри.
За интервютата, с които приемат Оксфорд и Кеймбридж, се носят легенди. Мнозина, минали през тяхното "стъргало", пазят спомени за въпроси от типа "Защо ягодите и калинките са червени?" или "Защо хората имат две очи". Всъщност именно интервюто с неговите странни и често пъти нелогични въпроси е онова, което вкарва в подобен университет. Ако се представите добре на него, властите могат да преглътнат факта, че в дипломата си имате с три стотни по-малко от успеха, който са ви поискали. Целта на подобни въпроси не е непременно да отговориш вярно. Често пъти те дори нямат еднозначен отговор. Важното е начинът, по който мисли кандидатът. И не само това. Интервюто нерядко се превръща в тест как се ориентира бъдещият студент на базата на напълно непозната материя, може ли с вече усвоените си знания
да стигне до логични изводи в напълно непознати области
как се аргументира - дори и ако на финала отговорът му е погрешен. Всъщност често пъти именно кандидати, които смятат, че не са се представили особено добре на интервюто, получават оферти за прием, разказва Стефка Златева, консултант от "Интеграл". За да стигнеш до интервю обаче, има няколко предварителни условия.
За Оксфорд и Кеймбридж се кандидатства в по-ранни срокове, отколкото за останалите университети във Великобритания - до 15 октомври се подават документите, като същият е срокът и за медицина. Важно е кандидатите да знаят, че не можеш в една и съща година да подадеш апликации и за двата топуниверситета. Трябва да избереш - или Оксфорд, или Кеймбридж. Ако обаче не те приемат, имаш възможност на следващата година да промениш избора си. Освен това имаш право да кандидатстваш допълнително за още 4 британски университета, за които редовният срок изтича на 15 януари. Дотогава най-често става ясно получил ли си оферта за прием. Българите обикновено биват приемани там с точни науки - математика, компютърни науки, физика и химия. По-рядко някой успява да се класира за специалности като икономика и особено за право. За някои от тях се държат и тестове, за които не е необходимо да се ходи на Острова, полагат се тук. Това става през ноември и още до края на месеца кандидатът научава дали е одобрен за интервю. Абитуриентите обикновено отсядат в колежите, които в Оксфорд са 30, а в Кеймбридж - 31. Много важно е в деня на самото си интервю да погледнете информационните табла - може да се окаже, че освен колежа, в който сте разпределен, и някой от другите колежи проявява интерес към вас и
ви кани да държите второ интервю там
Напоследък с много от българските кандидати се случва именно това, като после получават оферти точно от втория колеж, разказва Златева. Обикновено изпитващите са двама преподаватели в съответната област, които могат по-късно да станат и ментори на съответния студент. Възможно е да ви задават въпроси по мотивационното писмо, затова трябва много детайлно да премислите какво пишете в него. Могат да ви попитат защо сте използвали един или друг цитат. Ако сте споменали, че определена книга или личност са ви вдъхновили, въпросите може да са и в тази посока. Всъщност една от целите на интервюто е изпитващите да се убедят, че решението ви да учите там не е спонтанно взета, че действително проявявате интерес към дисциплината, към която се насочвате, и той не е от вчера. В този смисъл награди от олимпиади и състезания могат да са от помощ, но не са решаващи за приемането ви. Възможно е и самият студент да не хареса средата там - Златева разказва как кандидатка преди време заявила, че дори и да я приемат, ще се откаже, защото ще й бъде трудно да вирее там. Не е необходимо да обличате нещо, с което да изглеждате "представителни" и различни от това, което сте. По-важното е да се чувствате комфортно със себе си и да не се притеснявате, когато ви задават въпроси. Както и когато ви подават жокери - според консултантите в такива моменти преподавателите тестват не само как използваш подадената информация, а и доколко си склонен да работиш в екип и как гледаш на чуждата помощ. Прекаленият перфекционизъм и самостоятелност в един момент могат да се окажат и минус. Въпросите често пъти изглеждат нелогични на пръв поглед, но целта е не да демонстрирате готови знания, а да покажете, че умеете да мислите. На интервю с една от бг кандидатките например професорът взел кактуса от перваза и я попитал "Как мислиш, защо има бодли?". На сайта на двата университета често пъти се качват примерни въпроси и дори видеа с примерни интервюта, които могат да създадат представа какво ви очаква, но въпросите наистина могат да ви отведат в нестандартна посока. Сред легендарните питания е например "Трябва ли интервюто да се използва за подбор в университета?", "Колко самолета прелитат в момента над Оксфорд?", "Как са знаели в миналото, че 2+2=4", "Колко от миналото можеш да преброиш?". Друг подобен въпрос е "Как бихте се аргументирали, че
нещо, за което всички твърдят, че е банан, всъщност не е
Имало е и питане "Защо според вас хората, които говорят уелски език, се справят по-зле в запаметяването на числа, в сравнение с хората, които говорят английски език?"
Целта на много от питанията е и да се види могат ли кандидатите да бягат от клишето, от елементарно видимите неща и как разсъждават на по-дълбоко ниво. По света между другото тези легендарни въпроси пораждат цял бизнес - вече има "треньори", подготвящи за подобни интервюта, които вероятно печелят нелошо. Защото интервюто е летвата, като се има предвид, че кандидатите обикновено покриват останалите поставени изисквания за успех от училище. Към българите Оксфорд обикновено поставя летва за поне 5,75 в дипломата и шестици от матурите. Кеймбридж иска също шестици на зрелостния изпит, но претенциите му към дипломата са за 5,85 - 5,90 като минимум.
Свалят цените за българи
И в двата университета българските студенти могат да ползват намаление, тъй като има сериозни преференции на базата на семейния доход. До миналата година Оксфорд е правил общо 6000 лири отстъпка, която се поделя между намаление на таксата и отпускане на кеш пари за издръжка. Тази година намаления на таксите вероятно няма да има, но всеки студент, чийто годишен семеен доход е под 16 000 паунда, ще получи 4500 лири кеш, които може да похарчи за издръжката си. Кеймбридж пък дава на ръка 3500 лири, но там изискванията са семейният доход да бъде под 42 000 лири.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
