Все повече младежи са обречени да бъдат аутсайдери
Около 8000 български ученици са напуснали училището поради бедност. Други 6000 едвам очакват да го завършат, за да вземат първия самолет, който да ги отведе към университет в чужбина. Това са двата свята на българските млади хора, които нямат пресечна точка. Помежду тях е образователната система, чиито рожби са и едните, и другите. Система, която би трябвало да примири тези две статистики и да намери обща територия между тях.
Сама обаче едва ли може да се справи. Поне докато не получи разбирането, че и едните, и другите нейни произведения са резултат не просто на образованието, а на изкривяваното с години отношение на държавата към това, че ако днес не инвестираш в образование,
утре плащаш в пъти по-скъпо за онова, което си загубил
Дали и едните, и другите са загубени за България? Поне първите - със сигурност. Една друга статистика на синдиката на учителите сочи, че около 30 на сто от ромските семейства не дават децата си на училище, а останалите пък ги спират още през първите няколко години. Всички те са невидимите деца на системата, за които социалното неравенство вече се проектира в класната стая. Дори и не само поради това, че живеят в мизерия. А защото обитаваният от тях свят не предлага по-далечен хоризонт. В него няма нищо, което ги мотивира да учат, затова и единствената им перспектива е да затворят цикъла от безработица и бедност, който е започнат още от родителите им. Родители, които навремето може би някой дори е ограмотил.
За първи път от Възраждането насам българското общество доживява момент, в който децата са по-неграмотни от родителите си и това никого не притеснява. При това тук става дума не само за традиционно споменаваната ромска общност, за която се харчат луди пари за интегриране и, колкото повече се харчат, толкова повече се изолира гетото. Става дума за стотиците млади хора, които завършват с диплома, неслужеща за нищо, с посредствен успех и без специалност и които дори не отиват в бюрата по труда, защото знаят, че там за тях няма работа.
В същото време интернет и медиите непрестанно ги облъчват с недостижимо високи стандарти на живот, до които те няма как да се докоснат, ако се хванат за работа на минималната работна заплата, която бизнесът "щедро" им предлага. Нормално е да не искат да работят без пари, а в същото време много от тях нямат уменията, за които някой да им плати. Това са новите строители на съвременна България, за които сякаш никой не си дава сметка. Хора, които гълтат реалитита и искат да живеят на макс, които са загубили абсолютно безпредметно 12 години в класната стая и които не са наясно как ще продължи живота им - знаят само, че не искат да е така. Те са
най-лесните жертви на всевъзможни игри на късмета
на фирмите за бързи кредити и на "изкусителни" оферти за бързо забогатяване просто защото "всички така правят". А в рекламите изглежда толкова лесно. В началото на прехода България вече отгледа няколко поколения, чиито идоли бяха мутрите. Сега е на път да похаби следващата си бодра смяна, очаквайки от нея да се сдобие внезапно с върхови квалификации, които образованието не й е осигурило, и да ги прахосва на минимална заплата и малко отгоре, вписвайки се в категорията "работещи бедни".
При това - работещи бедни без перспектива нещо в живота им да се промени. За съжаление образователната ни система и държавата са се вторачили в останалите две крайности - онези, които изтичат навън, и онези, които отпадат рано, и пропускат да забележат оформящия се трети сегмент от завършващи млади хора, чийто живот е на път да не се състои. Те са избутали училище с тройки там, където са ги приели, учили са безнадеждно остарели неща, защото учителите им е трябвало някак да оправдаят заплатите си, израснали са в семейства, в които недоимъкът, дори и да не е мизерия, е бил основна част от ежедневието. Маргинализирали са се още в училище и сега очакват светът да препотвърди това тяхно положение. Световните класации ги наричат "функционално неграмотни", защото знанията, които са получили, не са достатъчни, за да се справят в свят, който се променя бързо.
България би трябвало да ги нарече "новото гето". И да побърза - защото гетата имат свойството да се капсулират лесно. Както и лесно да експлодират, когато несигурността около тях стигне критичната точка. Простичък пример - бунтовете в Англия преди няколко години, когато гетото просто нахлу в магазините и си вземаше онова, което му харесва. Бунт без социален патос, без кауза. Такъв се ражда най-лесно.
Неотдавна друго изследване сред абитуриенти проучвало причините защо учениците ни от 12 клас биха емигрирали. Ниските заплати дори не били на първо място. Първа била несигурността. Несекващият страх какво ще се случи утре, който напоследък определя битието ни. Това е вярно както за гурбетчиите и за гетото, така и за онези млади хора, които отиват да учат навън.
Част от тях дори попадат в университети, които са на по-задни места в европейските класации например от Софийския университет, и чието единствено обаяние се крие в това, че не са в България. Родителите облекчено си мислят "Приеха го навън, дано някак се закачи и да започне работа там". Изборът на мнозина да учат в чужбина се определя понякога не от качеството на образованието, а от фактора сигурност, който у нас е дефицитен. И докато едни родители се молят детето им да не се връща, втори са готови да го издържат цял живот безработно, а други го спират от клас, за да рови по кофите, този фактор няма как да се появи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
