Министерският съвет прие Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020). Целта на документа е функционалната грамотност да се изведе като национален приоритет и да се гарантира сътрудничеството в областта на инициативите за ограмотяване, които да се реализират от местните, регионалните и националните власти, социалните партньори, учителите и родителите, информират от пресцентъра на МС.
Предвидени са мерки за повишаване на грамотността и за преодоляване на причините за липсата на задоволителна грамотност. Особено внимание се обръща на застрашените групи – тези, при които ниските доходи ограничават възможностите за учене и намаляват мотивацията, както и тези, при които езикът е съществена пречка за придобиване на образование. Поставя се акцент върху създаването на среда за насърчаване на грамотността, в която специално място се отделя на съвременните информационни средства и на ролята на учителите. Предвидена е специализирана квалификация на всички учители за съвременните методи на преподаване и диагностика на четенето.
Очертани са целеви индикатори в областта на образованието и обучението, към които Европа се стреми с „Хоризонт 2020" – до 90% дял на обхванатите в детска градина деца от 4-годишна възраст до постъпване в първи клас и до 30% намален дял на 15-годишните ученици с постижения под критичния праг от PISA (Program for International Student Assessment) при 39,4% през 2012 г.
Резултатите от друго международно изследване PIRLS (Progress in International Reading Literacy Study), насочено към измерване на уменията за четене на 10-годишните (учениците в IV клас) сочат, че страната ни е с 16-ти резултат от 48 участващи страни от целия свят и постиженията на българските четвъртокласници е 532 т. при среден резултат на участващите страни 500 т. Резултатите са респектиращи и говорят за високо равнище на качеството на обучението в началния етап.
Обяснението в чувствителната разлика при представянето на 10-годишните и 15-годишните български ученици е в същността на двете изследвания – PIRLS е ориентирано към измерване на основни умения за възприемане и обработване на информация от различни видове текст, a PISA – към извличане и интерпретация на информация от текст, към тълкуване и осмисляне на съдържанието и формата му. Българските ученици във висока степен са постигнали необходимата базова грамотност, но все още немалка група от тях не притежават необходимата функционална грамотност.
Данните за страната ни за дела на преждевременно напусналите училищната система са на равнището на средните за ЕС (12,5% за България при 12,8% за ЕС през 2012 г.). Необходими са целенасочени политики за достигане на националната цел от 11% към 2020 г. като Стратегията за насърчаване и повишаване на грамотността (2014-2020) е сред ключовите в тези усилия.
В Стратегията е заложено да се увеличи броят на завършилите курсове за ограмотяване на възрастни, които да могат да продължат обучението или образованието си.
Стратегията предвижда периодично провеждане на стандартизирано външно и вътрешно оценяване, които да дават ясна картина за постиженията на учениците, за нуждите от оптимизирането на методите на обучение и от осъвременяване на образователната среда. Оценяването следва да се съобразява със спецификите на конкретния учебен предмет и на класа и с очакваните резултати в края на всеки етап от една страна, а от друга – с наложилите се международни оценявания.
Финансирането на предприеманите дейности по Стратегия ще става чрез Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж".
Правителството прие Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение
Министерският съвет прие Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение в Република България за периода 2015-2020 г.
Според данните на Министерството на образованието и науката през учебната 2000/2001 година общият брой на учениците в професионалното образование е 186 135, а през 2013/2014 година в тези училища се обучават общо 140 882 ученика. Т. е., за последните 14 години учениците в професионалните гимназии са намалели с близо 25 000, което налага предприемането на спешни мерки за стимулиране на учениците да се насочват към професионалното образование.
Целта на Стратегията, от една страна, е да се осигурят висококвалифицирани кадри за бизнеса, а от друга – да се преодолее ранното отпадане от системата на образованието на деца от социално слаби семейства, както и да се даде възможност на възрастни да получат квалификация по определена специалност в професионални гимназии и в центрове за професионално обучение, за да се реализират на пазара на труда.
В Стратегията е отделено внимание на осигуряването на качествено и ефективно професионално образование и обучение чрез работа (дуално обучение). То се осъществява чрез партньорство между професионални училища, колежи или центрове за професионално обучение и един или няколко работодатели. Така успоредно с подобряване на практическата подготовка, ще се постигне и повишаване на адаптивността и възможностите за заетост на обучаваните. Ще се създадат и предпоставки за подобряване на материалната база за подготовка, която да бъде съобразена със съвременните изисквания за обучение по съответната професия.
Ще се доизгражда и усъвършенства системата за валидиране на знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение и самостоятелно учене. Ще се въведе кредитна система в професионалното образование за улесняването на трансфера, признаването и натрупването на индивидуални резултати от ученето.
В Стратегията се предвижда осигуряване на леснодостъпни и висококачествени услуги по кариерно ориентиране на учениците чрез утвърждаване на мрежата от центрове за кариерно ориентиране в училищното образование. Предвижда се и въвеждането на „защитени" професии, което също ще бъде мярка за удовлетворяване на потребностите от работна сила.
Заедно с повишаване на привлекателността на професионалното образование, мерките предвиждат и по-добра квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри като се увеличава броят на младите учители. Целта е да се преодолее сега съществуващото застаряване на преподавателите.
Чрез мониторинг и прогнозиране на потребностите от умения на национално равнище, периодично ще се актуализира и допълва Списъкът на професиите с нови професии и специалности.
Стратегията е съобразена с целите на Стратегията „Европа 2020". Средствата за изпълнението й ще се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджетите на отговорните институции и чрез националните програми и/или чрез Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж".
За постигане целите на Стратегията, в шестмесечен срок след утвърждаването й ще се разработи План за изпълнението на дейностите във времеви график, с посочване на институции, източници на финансиране и очаквани резултати. Предвижда се актуализация на Плана на всеки две години с отчитане на постигнатите резултати и при необходимост въвеждане на мерки за подобрение на изпълнението.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
