На матурите: Всеки десети с по 2 шестици

Двойките по география намаляха наполовина, повече слаби оценки по история

София. Всеки десети абитуриент тази година е изкарал две отлични оценки на задължителните матури. 5451 зрелостници от малко над 54 000 явили се на изпитите са получили оценка над 5,50. С по две пълни шестици обаче са едва 133 абитуриенти. За сравнение онези, които имат по две слаби оценки, са 919 души. 48 от тях не са успели да изкарат нито една точка на теста.

За първи път тази година в просветното министерство отчитат пробив на изпитите по природни науки, където успехът се е увеличил. Сред тях са физика, биология и математика, като от МОН уточниха, че биологията се е оказала вторият най-желан предмет от абитуриентите. Въпреки че в началото най-много младежи бяха писали география, част от тях не са се явили на този изпит. Вероятно затова двойките по него са спаднали наполовина.

Миналата година МОН отчете истински бум на слаби оценки по този предмет - при около 26% от абитуриентите. Тази година двойките са едва 13 на сто. За сметка на това обаче са се увеличили слабите оценки по история, която вече е предметът с най-много двойки - всеки седми абитуриент не е могъл да се пребори за заветната тройка. Според експертите на МОН големите пропуски на учениците са именно по предмети, по които има изискване да се развие теза и тя да бъде защитена с аргументи.

"По-висок е успехът по науките, където има конкретни въпроси и на учениците не се налага да правят анализ", каза просветният министър Анелия Клисарова. По нейните думи в предишните години е имало засилване на тестовата подготовка, но за сметка на това сме пренебрегнали функционалната грамотност на абитуриентите - тоест способността им да правят изводи от прочетеното. Особено ясно това личи на матурата по български език, където Вапцаров е отказал рекордно голям брой ученици да пишат есе или аргументативно съчинение. 38% от зрелостниците не са написали и ред.

От останалите приблизително равни количества са писали съчинение конкретно върху стихотворението "Кино" и есе по темата "Животът и изкуството". Дори и онези обаче, които все пак са писали, са покрили в по-малка степен критериите на МОН спрямо миналите години. Едва под 2% от абитуриентите са постигнали максималните 30 точки на съчинението. Изводът на експертите е, че учениците могат да четат текстове, но не показват умения за създаване на такива. Успехът на матурата по български е съизмерим с миналата година - 4,28 при 4,26 за миналата година.

Средният успех от всички матури пък е 4,71. Най-много точки абитуриентите са изкарали на изпитите по чужди езици, като водещи са испански, немски и италиански. По испански и италиански не е поставена нито една двойка. Според експертите в това няма нищо странно, тъй като тези изпити обикновено се държат от ученици от езиковите гимназии, които са учили езиците интензивно в последните пет години.

70% са на "Вие" със запетаите

Едва 29% от абитуриентите се справят без грешка с пунктуацията, сочат изводите от матурите. Миналата година те са били двойно повече - 62%. Именно това е нормата, която най-много измъчва учениците в последния клас. Те се оправят далеч по-добре с правописа - 68% са с добри резултати там. При разчитането на текста и правенето на изводи от него пък добри резултати имат 78% от учениците.

Най-трудни за зрелостниците са се оказали въпроси 9 и 10, при които е трябвало да демонстрират знания в областта на пунктуацията. Абитуриентите се справят добре с въпроси, при които трябва да откриват правописни грешки, но когато сами пишат текст, продължават да ги допускат. При въпросите със свободен отговор резултатите им са най-слаби. По-лесно успяват да отговорят, когато трябва да намерят цитати, а не когато се налага да аргументират отговора със свои думи.

Спортните школа са на опашката

Повече от една единица е разликата в успеха между профилираните училища, които са изкарали най-висок успех, и спортните, които са на опашката. В числото на профилираните попадат основно езикови и математически гимназии. Средният успех при тях е Много добър (5,13). Спортните едвам кретат с успех 3,78. На второ място са училищата по изкуствата, на трето - общообразователните, следвани от духовните. Едва след тях с успех 3,92 са професионалните гимназии.

Випускът се сринал за пет години

Успехът на випуск 2014 се е сринал за последните пет години, показва съпоставка на оценките на абитуриентите след VII клас и сега. От тях става ясно, че учениците дърпат назад, когато влязат в гимназията. Средният брой точки по български език и литература например е паднал от 61,33 на 54,92. Петиците са намалели наполовина, а тройките са нараснали от 2,96% на 19,47%. Шестиците обаче също са се увеличили. Клисарова заяви, че тези резултати се дължат на пропуски, натрупвани в последните години на гимназията, върху които трябвало да се работи. "Учениците имат знания, но не и умения", коментира тя. Според нея трябва да се мисли за промени както в програмите, така и в съдържанието на учебниците. Вече се подготвяло и помагало, в което след дадено ново знание се посочвало и къде точно в практиката е приложимо то.

Кърджали шампион по успех

Испанската гимназия изпревари Първа немска

Най-висок успех от матурите са изкарали учениците от Кърджали. Те са начело в две класации - при оценките по български език и литература и при усреднения успех по всички предмети от втората задължителна матура. Оценката им от всички матури е почти петица - много добър (4,94). По български език абитуриентите от Кърджали имат успех 4,75. В допълнение две от гимназиите в региона са в топ 10 на училищата с най-висок успех - Гимназията с преподаване на чужди езици "Христо Ботев" в Кърджали и СОУ "Васил Левски" от Ардино. Второто училище обаче има едва 18 зрелостници, докато останалите в класацията са с над 100. По традиция начело по успех е Американският колеж в София, който оглавява тази класация всяка година. Любопитното е, че Испанската гимназия е изпреварила най-желаната Първа немска, както и СМГ, макар и с малко.

Учениците там са изкарали близо 5,80 на всички изпити. Просветният министър Анелия Клисарова коментира, че за учениците от региони като Кърджали този висок успех не е изненада, защото те се представят много добре всяка година. "И победителката на олимпиадата по български също е оттам", допълни министърът. Тя заяви, че много от децата там осъзнавали, че именно образованието им дава шанс за по-добра реализация и развитие, затова били по-мотивирани да се готвят за изпитите.

Смолян и Благоевград също изпреварват София-град по успех от всички матури. На опашката са училищата от Ямбол, Шумен и Разград.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com