Ерата на икономистите отстъпва пред математици и програмисти
За реформата във висшето образование се говори поне от десет години. За първи път обаче тя наистина е в ход. Държавата, която от години утвърждаваше безропотно всяко предложение на университетите за приет брой студенти, си върна правото да казва "не". От тази година. За първи път тя ще започва да реже бройките, които университетите ще приемат, в зависимост от качеството на преподаване и реализацията на студентите. По строго определени правила. Постановлението за това вече е прието от Министерски съвет и част от ректорите заявиха, че те сами ще намалят броя на кандидатите, които искат да приемат. За това какви допълнителни промени трябва да има във висшето образование, ще стане дума и днес по време на дискусия, която е част от кампанията на "Стандарт" и БАН "Научните чудеса на България".
Реализацията на студентите е най-важният фактор, на базата на който ще бъде определян броят на новите студенти. От години вузовете бълват млади хора, чиято диплома обикновено служи за украса - 50 на сто от младите висшисти така и не работят по специалността си. Това означава, че има сериозна диспропорция между приема на студенти в определени специалности и пазара на труда. Особено в специалност икономика, която
се изучава от около 60 000 млади хора
и всяка година на пазара излизат по около 15 000 нови икономисти.
Другата причина за свиването на бройките е демографската криза. В последните години стана трайна тенденция държавата да обявява 70 000 свободни места в университетите за около 50 000 души випуск. В резултат много от специалностите дори след трето и четвърто класиране остават с незаети места. Държавата се надява с намаляването на бройките и съответно финансирането там, където качеството е незадоволително, университетите постепенно да закрият слабите си специалности и да се концентрират там, където нивото им е високо. Ерата на икономистите вече отстъпва на тази на инженерите и математиците - държавата ще дава допълнителни пари за всеки математик и информатик, който университетите успеят да привлекат над досегашния си прием. Става дума за 2000 лева, които се отпускат отделно от субсидията и служат за капиталови разходи. Идеята е с тях да бъдат оборудвани компютърните кабинети, така че студентите да имат възможност да учат по най-съвременните технологии. Няма да има и таван за броя на студентите по компютърни науки, които университетите ще приемат. Редуцирането на броя на студентите ще става по три критерия, като единият от тях е реализацията. Тя
се измерва с броя безработни
сред студентите, завършили дадена специалност, както и с процента млади хора, започнали работа по специалността. Другите два критерия са комплексната оценка на университета, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация, както и научната дейност.
Евростипендии само за приоритетни специалности
Вече има и списък на приоритетните специалности, от които държавата има нужда и ще отпуска повече средства за тях в следващите години. Евростипендиите, които студентите получават, също ще бъдат насочени само към тях. Наградите, които се дават с европари обаче, отново ще бъдат за учащите от всички професионални направления.
Сред приоритетните направления са математика, компютърни науки, педагогика, агрономство, животновъдство, ветеринарна медицина, както и всички специалности от спектъра на изкуствата. Тук са още транспорт и енергетика, архитектура, строителство и геодезия. Ще има и списък на защитените специалности, в които се приемат малко хора, но са от стратегическо значение за държавата - например редките езици.
Искат и промяна на коефициентите
Едно от нещата, което трябва да бъде "пипнато" според ректорите на много университети, са коефициентите, по които се финансират отделните професионални направления. Според мнозина те са фиксирани "на око". Преподавателите по природни науки настояват, че за издръжката на един студент по химия, физика и биология са нужни поне 7000 лева, за да се изравни тя с качеството, което дават западните университети. В момента, за да се справят с отпусканите им пари, те пестят най-вече от практическо обучение в лабораториите. Най-ниска в момента е издръжката на тези, които учат педагогика, икономика и администрация и управление. В момента тя е по-ниска дори от единния разходен стандарт, който държавата отпуска на ученик в средното образование.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
