Кои са преподавателите, които оставят незаличима диря в сърцата на своите ученици? Вече втора година "Стандарт" и МОН търсят заедно тези хора чрез кампанията "Любим учител". Тази година за своите любими преподаватели гласуваха деветокласниците от няколко училища - 31 СУЧЕМ и 134 СОУ в столицата, училища в Монтана, Перник и Благоевград. Днес ви представяме портрети на избраните от тях преподаватели, на които грамоти бяха връчени от заместник-министъра на образованието Диян Стаматов и заместник главния редактор на в. "Стандарт" Даниела Казанджиева.
Любимата учителка на 134 СОУ Калина Михова започва да преподава по разпределение, след като завършва българска филология в Софийския университет. Въпреки това учителството скоро й харесва, макар да не е сигурна, че това е нейната професия. След като е преподавала 11 години, кандидатства в университета отново и завършва специалност връзки с обществеността. "Така имах възможност да се реализирам и в други сфери - 6 години работих в пресклуб, после в електронно информационно издание, а след това - и в пресцентър на държавно ведомство. През 2002 година обаче се върнах към "първата си любов" - преподаването, като напълно осъзнат избор. Вече знаех, че учител не можеш да станеш нито по наследство, нито по назначаване. По тези начини можеш само да заемеш позиция", разказва тя.
"Спомням си, че след като взех това решение, попаднах на една статистика, която определяше като най-трудни професиите на политика и на учителя - първо, заради изкушеността на властта, и второ, заради тежката задача да променяш и да създаваш души. Днес мога да допълня тази статистика чрез думите на Уилям Елери Ченинг (американски проповедник и писател от средата на 19. век), че за обучението и възпитанието на детето се изисква много повече проницателно мислене и повече мъдрост, отколкото за управлението на държавата", казва Калина. "Въпреки че тези идеи са уж общоприети, днес
учителската професия има нисък престиж, а образователните услуги - изключително висок
- и като ценност, и като цена", смята учителката.
"Моите ученици (като всички други млади хора) са понякога капризни, понякога разсеяни, понякога безотговорни, а понякога просто мързеливи. Но са неповторимо уникални, неотразимо свежи, с бързи умове и ловки възприятия. Те ми налагат да се откажа от монотонните уроци, от уморителните упражнения, от дългите и скучни домашни работи - еднакви по обем, еднакви по съдържание, еднакви по трудност. Еднакви за всички", казва Калина. Така се налага да следва учениците си, за да отговори на естествената им потребност да бъдат активни. Определя модела си на работа с учениците като Ученикоцентричен и Личностно ориентиран. Проучва интересите на учениците, за да ги свърже с това, което преподава. "Обучение, в което акцент е задължението, а не интересът, не е резултатно", смята тя. "А съвременните ученици са по-разкрепостени, по-информирани, по-свободни, но и по-"нееднозначни", по-взискателни в сравнение с гимназистите от преди десет години. Съвременните деца се нуждаят от алтернативно образование и обучение, което е в съответствие с развитието на света, в който живеят и за който се подготвят", твърди тя. Стреми се да развива и вътрешната им мотивация, да дава на учениците възможност да дискутират. "Обичайно образованието изисква от всички ученици еднакви резултати, които се сравняват. Аз измервам резултатите и по друг начин - като отчитам степента на развитие на всеки ученик", казва Калина.
Работи с ясна за децата система от критерии и показатели за оценяване и самооценяване
на всяка дейност. На работата си в училище гледа като на средство за личностна изява на ученика, защото "истинската цел е да подготвям хора, които умеят да общуват, а не хора със специализирано познание - езиковедско или литературоведско", казва тя. "За да бъда добър учител, със сигурност трябва да мога да бъда и добър ученик на своите ученици - уча се от тях постоянно", твърди преподавателката. Положително я зарежда сладкото усещане, когато и тя, и учениците са удовлетворени от съвместната работа. "Обучението не е и не бива да бъде самозадоволяващ се фетиш", смята тя.
"Като цяло работата като учител ми предлага много динамика всеки ден и често има ситуации, в които се чувствам успешна. Тези ситуации са ясният знак, че "правя" уникалната и единствена по рода си кариера в признателните сърца на своите ученици", казва Калина.
Научноизследователските й интереси са в областта на методиката на обучението по литература, текстология, творческото писане, литературни жанрове. Интересуват я също и видовете образователни и информационни технологии в обучението по български език и литература. Приема подготвяните промени в образованието като "закъснял отклик на една належаща потребност". "Не бива обаче да се заблуждаваме, че съвременното училище може да се промени само законово, нормативно. Освен нов закон, стандарти и програми съвременното училище има нужда и от още нещо:
в училище да служат Учители - избрани сред призваните и подготвените
И те да бъдат почетени чрез достойно (и достатъчно) овъзмездяване на труда си". Калина не се посвещава фанатично само на едно нещо, защото според нея и най-шеметният успех в определена област не може да замени многообразието на живота. "И още - защото времето променя смисъла на нещата", допълва тя. Постоянна е обаче в любовта си към планината - използва всяка възможност, за да прави планински преходи. Тази година, в края на февруари, развя българското знаме на връх Ухуру (5895 метра) в Килиманджаро. Това е най-високият връх в Африка и един от седемте континентални първенци. Сертификатът, който получила, бил връчен на изключително тържествена церемония. "На нея осъзнах обаче, че най-трудното изкачване от всички е да се изкатериш по себе си нагоре. По тази пътека имам още много да вървя", казва Калина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
