Учителят по литература в 31 СУЧЕМ кара учениците да мислят, а не да зубрят факти
Кои са преподавателите, които оставят незаличима диря в сърцата на своите ученици? Вече втора година "Стандарт" и МОН търсят заедно тези хора чрез кампанията "Любим учител". Тази година за своите любими преподаватели гласуваха деветокласниците от няколко училища - 31 СУЧЕМ и 134 СОУ в столицата, училища в Монтана, Перник и Благоевград. Днес ви представяме портрети на избраните от тях преподаватели, на които грамоти бяха връчени от заместник-министъра на образованието Диян Стаматов и заместник главния редактор на в. "Стандарт" Даниела Казанджиева.
"Много от колегите ми искат да направят уроците си интересни за учениците. Аз пък искам да ми е интересно на мен. А най-интересно ми става, когато видя как те започват да мислят". Така Георги Велев, любимият учител на деветокласниците в 31 средно училище за чужди езици и мениджмънт в София, разказва за магията на преподаване. Велев, който получи най-много гласове в анонимната анкета на в. "Стандарт" и МОН, е професионален писател. Има издадени няколко книги, дори и преведени на английски. Работил е в "София прес", а преходът го заварва като редактор в списание "Септември". "Това беше пределът, който може да достигне един филолог", разказва той. Напуска работа, когато списанието започва да "гърми отвсякъде". "Имахме стилистка и две коректорки плюс една приходяща. Първо махнаха стилистката, след това коректорките и списанието от триста страници започна да излиза с по хиляда правописни грешки", спомня си той. Става учител по необходимост, но скоро разбира, че преподаването не само не пречи на писането, а дори помага. Така се ражда и една от книгите му - "Непрочетената Илиада". Преподавал на класа по много нестандартен начин произведението на Омир и един от учениците му казал: "Даваме ви за домашно да напишете това". "Пет години го писах това домашно", спомня си сега Велев.
Според него онова, което може да запали искра у учениците, е даването на живо знание. Не на факти, които вече могат да бъдат намерени навсякъде. Затова, по думите му, реформата няма да успее, докато не сме наясно за какво точно викаме децата в училище. "Много смело е да се нарече реформа това, което правим. Не мисля, че думата е подходяща.
Това е като да ушиеш дрехи на Снежния човек
който не си виждал", казва Велев. Според него не са ясни главно целите на образованието. "Какво искаме да постигнем - знания ли им наливаме, което е било през Възраждането? Светът се промени, учениците тази формула не я приемат. Нужно е не да им наливаме знания, а да ги учим как да се справят със знанието". Неотдавна направил сред учениците си простичка анкета - кога България се е освободила от турско робство. Никой не отговорил. "Това, което се прави, е обречено на размиване и неуспех. Не е по силите на образователната система сама да се реформира, както прави често пренебрегващия законите на физиката барон Мюнхаузен, като се измъква от блатото, дърпайки кончовете на ботушите си. Тя е част от общонационалния живот. Тук трябва да се мисли за една програма към парламента или Президентството, която може да има ефект след 10-15 години, защото образованието е дело на цялото общество", смята Велев. Според него децата живеят в такава културна и информационна среда, че имат фундаментални пропуски. Нямат нужния понятиен апарат, за да мислят задълбочено.
Питал ги кой е написал "Война и мир". Мълчание
Тогава ги накарал да звъннат по време на час на родителите си и да ги попитат дали те знаят автора. Родителите знаели. "Картинката е страшна главно защото става необратима", смята Велев. "Медиите създават един културен фон, който е ужасяващ. Питам: "Кажете ми името на един жив български писател". Никой не знае. Те са пропъдени. По времето на Вазов всеки овчар му знаел името. А нашите деца не разбират, че писателят може да формира национално самосъзнание. Защото се пренебрегват съвременните писатели", казва Георги Велев. Когато излязла книгата му "Непрочетената "Илиада", го поканили в тв студио. "Докато чаках реда си, 30 минути говориха как се празнува Нова година на Филипините. На мен ми отделиха три минути", спомня си той. Спомня си и друга ситуация - по проекта УСПЕХ издали книжка с sms-и, като преди това три години учениците преписвали съобщенията, които получават на мобилните си телефони, и ги пускали в една кутия. "Само в едно съобщение имаше думата "кино", и то в такъв контекст - "Ела пред киното, но си обуй обувчиците", смее се Велев.
Учениците днес не четат, твърди той. Понякога четат малко фентъзи, малко любовни романи.
"За да събудиш един ученик, трябва да го заинтересуваш, с оценки не можеш да го плашиш
Те са жадни да осмислят", разказва писателят. Според него обаче именно поради липсата на културна среда, в която живеят децата, образованието и промените в него не могат да бъдат дело само на образователното министерство. "Във всички сфери у нас действат самоунищожителни механизми - здравеопазване, отбрана, финанси, правосъдие, наука. Не може всичко да се разпада, а образованието да е наред. При това положение, каквито и пари да се дадат, те ще потънат", казва Велев.
Големият проблем на образователната ни система според него е мисленето. "Матурите им забраняват да мислят. Цялата реформа "Вълчев" забрани на учениците да мислят. Тестът може да ти покаже елементарни знания. Но ние всъщност спираме там, където трябва да започнем", разказва той. Тук идва и проблемът с учебниците, които също представят пред учениците не процеси, а просто набори от факти. "Всеки учебник у нас е дело на колектив, а това е порочно. Колективът не може да даде цялостен поглед върху този материал. Трябва да има авторски учебници, но никой не го допуска, защото зад колектива стои някакъв групов интерес", смята той. Това е и една от съществените причини учениците просто да отхвърлят учебниците, без дори да ги прелистят.
"Децата искат да влязат в процеса, а фактът може да си го намерят веднага в мобилния телефон. Децата са със смартфони, постоянно са в контакт с цялото световно знание, но то не ги интересува. Училището трябва да ги заинтересува", казва Велев. "Промените в учебните програма пък постоянно генерират скандали, но скандалът не е дискусия. При шведите има едно такова правило, знам го от Радичков - когато спорят, на масата трябва да има запалена свещ. И трябва така да говорят, че пламъкът на свещта да не се накланя". Дискусиите за нашата реформа обаче видимо са наклонили пламъка на свещта. Дано само не го угасят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
