Търсим има ли схема, или е случайно недоглеждане, обясни министърът
Просветният министър Меглена Кунева започва проверка сред подчинените си заради три съмнителни фирми, класирани да получат пари по оперативната програма "Наука и образование". Дружествата, за които "Стандарт" вече писа, са се опитали да източат от МОН милион и половина европейски средства. Те са регистрирани на името на едни и същи лица и на един и същ адрес, което е забранено по закон. При това проектите, които са били подадени от "Детски свят - щастливо бъдеще", "Детско царство" и "Детски усмивки", са напълно идентични. Преди двадесетина дни Кунева започна проверка срещу тях.
Търсим дали в МОН има схема, дали класирането на тези фирми е недоглеждане или нещо по-сериозно. Така просветният министър Меглена Кунева обясни факта, че вече е в действие дисциплинарна процедура, която проверява действията на служителите й при класирането точно на тези три фирми. Всяка от тях се е класирала да получи малко под половин милион по оперативната програма "Наука и образование", за да се занимава с предучилищната подготовка на деца от малцинствата. По думите на Кунева се е оказало, че хората, стоящи зад въпросните фирми, са се класирали вече и по друг проект, свързан с училищното образование. Заради това тя започва проверка и на тези проекти. Докато нещата се изяснят, Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" ще бъде наблюдавана от мен, посочи Кунева.
Тя ще даде одитния доклад на прокуратурата
и няма да сключи договорите с въпросните три фирми. Освен това обаче одиторите са препоръчали на МОН и допълнителни мерки за сигурност, които Кунева обеща да приложи. Една от тях изисква по всички проекти да бъде получено потвърждение дали те наистина са насочени към правилната целева група. Става дума за това, че те трябва да бъдат адресирани към детски градини, в които поне 20 на сто от малчуганите са от малцинствата или бежанци. Самите детски градини и общини трябва да дадат пред МОН потвърждението за това. Друга мярка е свързана с изискването всички сдружения, спечелили проектите, да докажат, че имат достатъчно хора, с които да ги изпълнят. Ще бъде проверено и дали предложенията на помощник-оценителите за корекция в бюджетите на тези проекти са били спазени, каза Кунева. Самите помощник-оценители са предимно хора със счетоводен опит, които не се намесват по същество в оценяването на проектите, а могат да се произнесат предимно по тяхната финансова част. "Проверките ще бъдат тест как работи системата", обясни Кунева. "Когато става дума за деца, обществото е по-чувствително", допълни тя.
Просветният министър изнесе резултатите и от няколко други проверки, които МОН е започнало през последния месец. Една от тях е установила
конфликт на интереси на служителка
от Центъра за контрол и оценка на училищното образование, който подготвя изпитните тестове. В същото време тя е била и преподавател на седмокласници, въпреки че е декларирала, че работи само с деца от пети клас. Въпреки установения конфликт на интереси обаче не е доказано, че тя е изнесла тестове и ги е дала на своите седмокласници по време на изпита за гимназии. Децата от класа действително имат по-високи резултати, но те са добри математици, ходят по олимпиади и състезания и високите им оценки може да са резултат от това, обясниха от МОН. Въпреки това проверката срещу учителката Мадлен Христова ще бъде дадена и на прокуратурата. Освен това ще има дисциплинарна процедура и срещу шефката на Центъра Неда Кристанова за това, че не е осъществила контрол над своята служителка.
Далеч по-интересни са резултатите обаче от една друга проверка, сигналът за която се е оказал абсолютно фалшив и е злепоставил учител от Варна. Преди време МОН обяви публично, че проверява учителя Димитър Чанков заради сигнал, че е изпратил на учениците си съобщения с верните отговори на матурата по български език. Информация за това е подадена от жена, представила се за Минка Христова, майка на ученик от Варна. Оказало се обаче, че такава жена не съществува.
Проверени са разпечатките от мобилния телефон
на учителя и е направена анкета сред учениците, прегледани са и видеозаписите от изпитните зали. Оказало се, че в действителност Чанков е изпратил имейли на учениците си с верните резултати едва вечерта, за да могат те да сравнят отговорите си. Кунева обяви публично, че се извинява на Чанков за причиненото неудобство, но обясни, че няма как МОН да не проверява всички сигнали, които биват подавани. Още повече, че конкретно този дори не е бил анонимен. Кунева заяви, че проведените проверки са част от процеса на въвеждане на прозрачност в работата на министерството и тя ще продължи да изнася публично информацията за сигнали и нарушения, ако има такива.
Повече уроци по български за деца от малцинствата
Просветното министерство е готово с новия стандарт за овладяването на българския книжовен език, който предвижда повече часове по български за децата, чийто език не е майчин. Това съобщи заместник-министърът на образованието Диян Стаматов. Той посочи, че в детската градина децата, които не говорят свободно езика, ще имат с два часа повече. В началното училище тези допълнителни уроци стават три часа, а в прогимназията четири. Ако и в гимназията ученикът има проблем със свободното боравене с книжовния български, тези часове вече ще бъдат пет. Това е мярка не само за намаляване на неграмотността, но и срещу ранното отпадане на учениците, посочи Стаматов. Тя ще се прилага и към децата, търсещи убежище у нас. Малко по-рано през деня лидерът на Синдиката на българските учители Янка Такева изнесе данни, че за 38% от децата българският език не е майчин. Освен това България е една от малкото страни, в които има проблем с големия брой отпаднали ученици още в прогимназията. Иначе страната ни се вписва в стандартния процент от около 10 на сто отпаднали ученици. В момента един от големите проблеми на образователната система е в това, че и неграмотни деца минават в по-горни класове, където вече имат проблем с разбирането на учебния материал, защото просто не могат да четат и не владеят добре български. Част от експертите посочват, че дори на изпитите по математика един от проблемите се състои в това, че учениците не могат да разберат текстовите задачи, защото просто не знаят езика. Една от мерките срещу това е задължителната детска градина за петгодишните, срещу която имаше много протести преди няколко години, когато тя се въведе със закон за първи път.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
