SOS дебатът на "Стандарт" и БАН "България в образованието", който се проведе в петък, доказа, че и политиците могат да намират допирни точки. Поради огромния интерес към дискусията модераторът проф. Николай Милошев предложи обсъждането да продължи на 1 ноември, в Деня на народните будители. Следващият SOS дебат е на 29 септември и е посветен на туризма.
40% от студентите учат право и икономика, а ни трябват инженери
София. Консенсус за висшето образование бе постигнат по време на втория SOS дебат "Дневният ред на България", организиран от "Стандарт" и Българската академия на науките. Ректори и политици подкрепят създаването на стратегия за висшето образование. Те са единодушни за необходимостта от реформи, които да гарантират, че голяма част от парите за университетите ще бъдат давани на базата на качеството. Това стана ясно на вчерашната дискусия "България в образованието".
Ако тези промени се въведат, на практика след време ще отпаднат слабите специалности, които най-често произвеждат безработни.
"Чудото е на път да се случи", заяви и зам.-председателят на БАН проф. Николай Милошев, който бе модератор на дебата. Стратегията за висше образование, над която работиха последните правителства, беше представена от премиера проф. Георги Близнашки, чийто екип довърши документа. "40 на сто от българските студенти учат право, икономика и публична администрация", заяви той. В същото време страната ни има нужда от IT специалисти, инженери, физици, химици и лекари. Близнашки посочи, че в стратегията е заложено студентите да бъдат насърчавани да избират специалностите, за които не достигат кадри.
Документът предвижда и истински бум на висшисти - до 2020 година техният процент трябва да скочи от 27% поне на 36%. Той подчерта, че със сега съществуващите 51 университета имаме най-много висши училища на глава от населението, но стратегията залага промяна във финансирането им. Парите вече няма да идват "на калпак". До 2020 година 60% от субсидията на един вуз ще се формира на базата на качеството на обучението, а едва 40% от парите им ще зависят от броя на студентите. Близнашки подчерта, че в стратегията е предвидено и обвързване на образованието с пазара на труда. Страната ни ще повишава и дела от Брутния вътрешен продукт, отделен за висше образование и наука. В момента той е под 1%. "Време е по въпросите на образованието да се постигне национален консенсус. По стратегията за висшето образование има приемственост, тя е изготвяна от няколко правителства досега. Надявам се следващият парламент да приеме този документ, който нашите предшественици за съжаление не успяха да одобрят", каза министър-председателят.
В областта на училищното образование Близнашки призова да бъде въведено дуалното обучение, което ще даде шанс на младите хора за по-добра реализация. Той посочи също, че за първи път страната ни ще получи достъп до европейско финансиране за наука и образование в размер на 1,37 млрд. лева.
Ректорите искат стопанска дейност
Университетите да имат право да развиват стопанска дейност, искат ректорите. Председателят на техния съвет проф. Ваньо Митев представи осем неща, за които колегите му настояват от три години. "Университетите, които успяха да закупят апаратура за милиони левове, имат огромни възможности. Нашите лаборатории може да работят 24 часа и да обслужват пациенти, не само да генерират научен продукт. Но нямаме тази възможност", каза той. Сред исканията е и разширяване на автономията на вузовете, при което общите им събрания да решават неща като мандата на ректорите, вместо това да им бъде налагано отвън.
Мнението на ректорите е също, че начинът вузовете да се финансират на калпак не е удачен. Зам.-ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков подчерта също, че трябва да бъдат вдигнати летвите за атестация на учените. По неговите думи, ако половината от парите за вузовете започнат да бъдат давани за качество, ще отпаднат несвойствените специалности, които университетите са открили допълнително, и ще останат само онези, в които вузовете са силни. "Така ще оздравим цялата система", заяви той. Проф. Стефан Хаджитодоров, съветник на председателя на БАН, пък настоя политиците да не говорят само за европейско финансиране, когато дойдат на власт. "Европейските програми са глазурата на кекса, но ние трябва да приготвим и изпечем този кекс", заяви Хаджитодоров. Без институционално финансиране науката не може да мине, подчерта той. Според него университети и научни организации трябва да бъдат оценявани, включително и международно, и на тази база да получават пари.
Техникуми искат смяна на имената
40 000 ученици изчезнаха от професионалните гимназии само за 5 години
Директори на професионални гимназии искат промяна на сегашните им имена или връщане на старите. Това разказа зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева. В последните години с преименуването на бившите техникуми в професионални школа много от тях станаха неразпознаваеми за обществеността. Промяната обаче би могла да стане само със смяна на училищния закон, какъвто не се приема вече над осем години. Директорът на Националната търговско-банкова гимназия Емилия Иванова посочи, че в момента учениците усвояват професии в школа с абревиатури като ПГССЛП, ПГССТ или ПГМКР.
След преименуването си тези училища вече не се разпознават и от ученици, и от родители. Иванова посочи, че за последните пет години професионалните школа са се "стопили" с около 40 000 ученици. През 2009 г. там са учели 131 000 младежи, а сега са 90 000. Най-много са намалели младежите, учещи техника. По нейните думи се увеличават броят на слетите паралелки, в които се учат по две специалности. В 40 на сто от професионалните направления се приемат едва два класа в цялата страна. По думите на Иванова абитуриентите от професионалните школа са и два пъти по-натоварени от връстниците си, защото освен двете матури държат и изпити по теория и практика на специалността. "Нормално е те да се представят по-зле на матурите. Това са предмети, които нашите ученици учат само до десети клас, затова и ги няма в топ 10", подчерта тя. Иванова предлага втора матура в техникумите да бъде изпитът им по специалността, която изучават.
"Сигурна съм, че тогава в топ 10 на училищата ще влязат и професионални училища", заяви тя. Иванова посочи също, че няма данни за реализацията на учениците, завършили професионални гимназии. "В нашето училище 100% от абитуриентите продължават в университет", заяви тя. Частните вузове признават натрупаните от тях кредити по изучаваните дисциплини и им спестяват по три семестъра, в които би трябвало да учат нещо, което вече са усвоили в школото. Тя предлага това да бъде регламентирано и в държавните вузове.
Бюджетите според паралелките
Делегираните бюджети на училищата да се формират не на брой ученици, а на брой паралелки. Това предложи лидерът на Синдиката на българските учители Янка Такева по време на SOS дебата за образование. Тя настоя също за просвета да се отделят 5% от Брутния вътрешен продукт на страната, при това още от следващата година. Такева иска също в много висок процент от програмите на педагогическите специалности в университетите да залегне изучаването на психология, както и да има политическа воля да се променят начинът на ограмотяване и учебниците. В сферата на правенето на школски помагала тя призова "да не се слугува на корпоративни интереси". Според нея е силно нарушена и методологията на ограмотяването на малките деца, затова хлапетата от първи до четвърти клас усвояват трудно.
Българчетата учат по-малко
Българските ученици тръгват по-късно на училище, имат по-малко часове и по-кратко учебно време от връстниците си в ЕС. Това посочи Евгения Костадинова, директор на дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" в МОН.
Заместник-министърът Ваня Кастрева пък посочи, че училищният закон е написан през 1991 година и цялата нормативна уредба трябва да бъде реформирана. Тя заяви, че е нужно децата да трупат "кредити" - тоест точки за изучавани дисциплини, и в средното образование, при това не само в техникумите. Освен това по думите на Кастрева е нужно да се осигури финансово и по-голямата децентрализация и автономия на училищата, за което е нужен нов тип мениджмънт от страна на директорите.
Още първите дни вкарваме закона
Снежана Дукова, ГЕРБ
Направеното до момента в образованието е доста закъсняло и трябва много да бързаме, за да можем да го възстановим. Образованието трябва да бъде национален приоритет. Процентът от БВП трябва да се вдигне. Но как да стане, когато само за последната година и половина има 1 млрд. дупка в бюджета? Към момента не се знае какво се случва въобще с бюджета на държавата. ГЕРБ още първите дни в 43-то НС ще вкара закона за училищното образование, който бе обсъждан три години..
Да върнем децата на българите в чужбина
Милен Михов, Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО
Проблемите в образованието не са системни и затова не трябва да се подхожда със системни мерки. Проблемите на образованието са финансови и организационни. Учителите и директорите са закрепостени. Трябва да има мобилност на учителите, мандатност на директорите и съм категорично против единния учебник. Като намесвам и проблема с демографската криза - смятам, че трябва да бъдат привлечени децата на българите, живеещи в чужбина.
Да не действаме на парче
Христо Панчугов, Десните
Опитваме се да решаваме проблемите на българското образование на парче, а това никога не води до решение. Ключово за изхода от кризата е да се поставят на широко обсъждане целите, които искаме да постигнем. Отваряне на системата към външна оценка от бизнеса и гражданското общество, за да могат реално учениците да се реализират на пазара на труда, е необходимо.
Нужни са високи технологии
Проф. Станислав Станилов, "Атака"
Три мандата съм депутат и постоянно при обсъждане на бюджета слушам как приоритети на всяко правителство са земеделие и селскостопанство. Но с мотиката и със сервитьорски поднос напреднала държава няма. Напредналата държава е високоразвита технологична държава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
