Просветното министерство оповести работните варианти на бъдещите учебни програми за всички класове. Единствено програмите за гимназистите по чужди езици и гражданско образование ще бъдат публикувани по-късно.
В проектите на програми липсват "Дядо Йоцо гледа" и фейлетоните на Алеко
Трима нови автори влизат в учебника по литература, след като просветното министерство публикува работни варианти на новите учебни програми за всички класове. Това са Христо Фотев, Виктор Пасков и Борис Христов. В същото време от тях отново отсъстват творби, приемани за знакови, но няма липсващи автори.
От МОН поясняват, че това са работни, а не окончателни варианти, които могат да бъдат преработени след обществени дискусии и някои от творбите да бъдат добавени. За други е предвидено да бъдат изучавани в часовете по избираема подготовка. Някои от задължителните досега творби са отпаднали, за да има повече време за упражнения на учениците.
На практика старите програми и новите проекти не могат да бъдат сравнявани, защото преподаването по литература в гимназията вече ще се организира по изцяло различен начин. То е съобразено с това, че учениците вече имат право да напуснат училище след края на първия гимназиален етап, който е в десети клас. Затова до края на десети клас българската литература се учи хронологично от Вазов до съвремието с по едно или две произведения от автор. Идеята е така тийнейджърите да придобият по-цялостна представа за нея.
В единадесети и дванадесети клас преподаването вече не върви хронологично, а по отделни теми, всяка от които се разглежда през призмата на три произведения. Подобен бе и замисълът на програмите, предложени през първия мандат на ГЕРБ, но включените творби и темите вече са различни. В резултат на тази промяна обаче някои от авторите остават изучавани с две или три произведения през целия гимназиален период. Само Христо Ботев е останал в програмата с всички изучавани и досега творби. От Иван Вазов обаче липсват "Дядо Йоцо гледа" и "Чичовци", както и разкази като "Тъмен герой" и "Кандидат за хамама". В десети клас от него се изучават "Епопея на забравените" и "Под игото" с няколко глави, в 11 - "При Рилския манастир" и "Новото гробище на Сливница". Проектът за програма отново е пропуснал фейлетоните на Алеко Константинов, а "Бай Ганьо" е предвиден за изучаване на като цялостно произведения, а с няколко глави - "Бай Ганьо се върна от Европа", "Ба Ганьо пътува", "Бай Ганьо на гости". Липсват и Яворовите "Арменци", Елин-Пелиновата "Задушница" и "На оня свят", Дебеляновите "Помниш ли, помниш ли", "Един убит", "Сиротна песен".
Христо Фотев се появява в програмите в 12 клас с "Колко си хубава", като на учениците се предлага да направят сравнителен анализ на творбата с "Аз искам да те помня все така" на Дебелянов. Виктор Пасков е включен в темата за труда и творчеството в 12 клас с "Балада за Георг Хених". Другите две творби, които се изучават по тази тема, са "Песента на колелетата" от Йовков и "Ветрената мелница" на Елин Пелин. От Борис Христов програмата предвижда да бъде изучаван "Честен кръст" по темата за избора и раздвоението. Другите две творби там са "Две души" на Яворов и "Потомка" на Елисавета Багряна. Борис Христов всъщност е единственият жив български автор, включен в задължителните програми по литература. От МОН припомнят, че по новите програми за 3, 7 и 9 клас ще се учи едва от учебната 2018-2019 г., за 4 и 10 клас - от 2019 - 2020 г., за 11 клас - от учебната 2020 - 2021 г. Програмите за 12 клас ще влязат в сила от учебната 2021 - 2022 г. Те се публикуват сега по искане на учители, родители и социални партньори, за да може да придобият цялостна представа за реформата.
"Гъливер" сменя "Тартюф"
В девети клас учениците ще изучават четири литературни периода - Просвещение, Романтизъм, Модернизъм и Българско Възраждане. Просвещението ще бъде представено с "Приключенията на Гъливер" от Джонатан Суифт, но отпада злополучният "Робинзон", който преди време бе свален в шести клас, след което отпадна и оттам. Байрон се изучава с "Чайлд Харолд", руската литература - само с Пушкин, като са включени две негови творби "На А. П. Керн" и "Я паметник себе возвдиг". Отпаднал е "Шинел" на Гогол, както и Мопасан. В задължителната програма не е включен и "Тартюф" на Молиер, както и изучаваният досега "Граф Монте Кристо". Продължават да се изучават Балзак с "Дядо Горио", както и Флобер с "Мадам Бовари". Програмата предвижда също две творби на Бодлер и Верлен. От Българското Възраждане се изучават прословутото предисловие на Паисиевата "История славянобългарска", заради чието отпадане от шести клас преди време избухна скандал. Запазва се и "Изворът на белоногата" от Славейков, тук е и целият Ботев с пет задължителни творби, а от останалите учителят трябва да преподаде две по избор. Сред тях са и фейлетоните на Ботев "Политическата зима" и "Смешен плач".
Набляга се на есето
Новите проекти за програми наблягат на есето, което във всеки клас е по различен тип проблем. В девети клас освен това децата трябва да умеят да правят и резюме на творбата. 11 клас е предвиден за писане на есе по житейски проблем. Другата новост е, че оценката тук се формира вече и от участия, проекти и работа в групи. Една пета от оценката на ученика зависи от тях. Контролните и класните работи също формират 20 на сто от оценката, а едва 60 на сто от нея идват от текущи изпитвания.
Абитуриенти репетират интервю за работа
В програмата на бъдещите абитуриенти от 12 клас са включени две много важни дейности, които им предстоят - създаването на мотивационно писмо и явяването на интервю за работа. Те ще се изучават в часовете по български език. В проектите за програми е записано, че ученикът в 12 клас познава особеностите на мотивационното писмо и умее да подбира необходимата информация, която да бъде включена в него съобразно адресата на писмото. Освен това трябва да познава и особеностите за графичното му оформяне.
Абитуриентите ще учат и какви са особеностите на интервюто за работа, като ще трябва да подбират отговори съобразно специфичните изисквания на интервюиращия. Също в този клас учениците учат и как се изготвя реферат. В 12 клас се учат и как да разпознават и редактират стилистични грешки.
Комунизмът и Фейсбук в седми клас
Възродителен процес и дисидентство ще се учат в десети
Социалните мрежи също влизат в учебниците. Програмите по история в седми и десети клас до голяма степен се преповтарят. В тях се изучава българска история, тъй като това са класовете, с които се завършва съответният етап на образованието. В десети клас на практика се изучава по-разширено всичко, което се е случвало по българските земи и което е било преподадено по-накратко в шести и седми клас.
В седми клас децата трябва да преминат целия период от Паисий и Софроний до ЕС и НАТО. Тук се изучава и комунизмът, като в проектите е записано, че децата трябва да знаят какво е тоталитаризъм, Студена война и култ към личността. Те трябва да са в състояние и да дават примери за нарушение на гражданските права по време на комунистическия режим. Програмата предвижда седмокласниците да разбират и каква е била ролята на пропагандата сред децата и младежите. В програмата за периода след 1989 година не са изброени имена на държавници. Вместо това уроците се концентрират върху членството ни в ЕС и НАТО, както и върху навлизането на новите технологии и тяхното влияние върху съвременния живот. Специално внимание е отделено на появата на социалните мрежи, както и на вредите и положителните последици от тях. Програмата за десети клас надгражда знанията, започвайки от времето на траките и стигайки до наши дни. Тук се учи за културни паметници като Варненския некропол и Боянската църква. От учениците се иска и да съзнават ролята на България за спасяване на евреите през Втората световна война. При изучаването на комунизма учениците трябва да знаят и за Възродителния процес. Освен това те трябва да са в състояние и да дават примери за зависимостта на политиката на България от бившия Съветски съюз по време на тоталитарния режим. Учи се също за дисидентството, както и за механизмите на контрол върху интелигенцията в годините до 1989 г. Преходът се разглежда както с влизането ни в ЕС и НАТО, така и със социалните проблеми, възникнали по време на него. Специално внимание е отделено на "положителното влияние на европейските ценности".
Ученици пишат за индустрията
Конкурс за есе "Индустрията в моя регион" ще има в Перник. В него могат да участват ученици от гимназиалния курс на всички училища в Перник и региона. Конкурсът е организиран от технологичната професионална гимназия "Мария Кюри" в Перник и ТПГ "Н. Вапцаров" в Радомир, съвместно с Химикотехнологичния и металургичен университет - София, и Българската асоциация на металургичната индустрия. Състезанието е под патронажа на кмета на Перник Вяра Церовска. Целта е младото поколение да бъде заинтригувано от характерната за района професия на металурга. Затова и темите са "Перник - стоманената столица на България" и "Радомир -регионът на металите". Конкурсът е в две възрастови категории - от пети до осми клас и от осми до дванайсети клас. Творбите ще оценява жури от преподаватели в ХТМУ, представители на РИО и община Перник. Награждаването ще бъде на 30 май. Класираните на първите три места ще получат таблети. За най-малките ученици има съпътстващ конкурс за рисунка "Индустрията в моя регион".
Първи и пети клас почват от догодина
Първи и пети клас са първите ученици, за които от следващата година ще влязат в сила новите учебни програми. Те обаче ще учат по тях със старите учебници, като към тях бъдат добавени приложения с новия материал. В момента се провеждат обучения на учители как да преподават по новите програми със съществуващите до момента учебни помагала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
