Меглена Кунева прави национална среща за сигурността в школата
1,5 милиона лева дава МОН по програма "Достъпно и сигурно училище" само за сигурността на училищните сгради. Предвижда се част от тях да бъдат отпуснати например за създаване на системи, при които децата влизат в клас само с електронни карти. Както и за монтиране на паникбутони, с които охраната на училището спешно може да се свърже с централата на охранителната фирма или с МВР. Днес просветният министър Меглена Кунева организира национална среща по сигурността в училищата заедно с още няколко министерства, Държавната агенция за закрила на детето сдружението на общините, депутати, родителски организации. Как обаче се стигна до това, българското училище да се превърне в разграден двор?
Преди 1990 година охрана в училищата нямаше. За въвеждането на ред бе напълно достатъчен дежурният учител на входа - без чипове и паникбутони. От 1991 година със Закона за народната просвета сигурността на училищата се вменява като ангажимент на общините. Новият училищен закон, който ще влезе в сила от първи август, запазва това положение. Така на практика се получава, че във всяка отделна община, а понякога и във всяко училище, проблемът с охраната се решава по различен начин. Затова и на някои места на входа стоят представители на охранителна фирма, а
други си имат "байчо"
- човек на преклонна възраст, който смята, че основната му задача е да крещи по децата, когато вдигат шум. Това е и причината много от училищата да се превръщат в арена на саморазправите - от гневни родители или от ученици от съседни училища, които имат неуредени спорове.
Спецове по сигурността от доста време поставят въпроса за това, да има една унифицирана система за сигурност, която да работи на територията на всички училища. За такава намекна неотдавна и полк. Иван Бояджиев, ръководител на Института за изследване на тероризма и сигурността. Вместо това обаче дори в столицата проблемът с това как да бъдат пазени училищата се решава на ниво район. Така например в София дадени районни кметове сключват договори с охранителни фирми за училищата на цялата територия, за която отговарят. В други райони е делегирано на всеки директор сам да реши как да гарантира сигурността на децата. Затова и си имаме гимназии с денонощна охрана, като например "Хенри Форд", както и училища с охрана само до края на часовете. Има и друг проблем - в делегираните бюджети на училищата няма изрично перо, предвидено за сигурност. Затова, ако училището има проблеми с парите, първото, от което започва да пести, е охраната. Законът за обществените поръчки залага друга мина - директорите, както и кметовете, са длъжни при няколко оферти за охрана да предпочетат не тази, която е най-ефективна, а тази, която е най-евтина. Неотдавна просветният министър Меглена Кунева отправи препоръки точно за това - освен цената, да се гледа и това как работи фирмата. В действителност на десетки места, където решението е оставено в ръцете на самите директори, те се договарят с охранителните фирми пряко.
Заместник-министърът на образованието Диян Стаматов разказа пред "Стандарт", че около 600 училища в страната
нямат нито охрана, нито камери
Добрата новина е, че те са предимно в малки населени места, които не се смятат за рискови. За самия Стаматов големите проблеми в сигурността могат да бъдат разделени на пет групи. Първият е свързан с пропускателния режим - родителите не би трябвало да влизат безконтролно в сградата и да получат по този начин възможност да се саморазправят с преподаватели. Това може да стане, като се изгради или отдели една стая, наречена приемна, където те могат да изчакват този преподавател, с който искат да разговарят, посочва той. Друг проблем е с влизането и излизането на самите ученици на територията на училището, при което те остават без контрол. В момента в три училища вече действат системи, при които детето маркира с чип всяко свое влизане и излизане от сградата, като системата изпраща автоматично sms до родителя. По този начин и учителят знае дали даден ученик е отсъствал от училище, или не. Други проблеми, по думите на Стаматов, са клатещите се спортни съоръжения в самия училищен двор, които често пъти подкопават сигурността отвътре, както и решаването на въпроса с видеонаблюдението. Опасността от тероризъм засега се класира едва на последно място.
В столицата охраната на едно училище струва около 1100-1200 лева на месец, което не е скъпо за големите училища, разказва пък директорът на 51 СОУ Асен Александров. Той откроява два големи проблема, които се припокриват с посочените от Стаматов. Единият също е свързан с достъпа на родителите в училищния двор. "Неотдавна аз издадох заповед, в която се опитах по най-мекия начин да кажа, че не е желателно родители да чакат децата си в двора след края на занятията", разказва Александров. "Някои това ги подразни, особено при децата в малките класове. Проблемът обаче е там, че когато в двора се съберат 40-50 родители, няма как охраната да разбере кой е дошъл да чака първокласника си и кой е тук по друга причина". По неговите думи другият проблем е свързан с излизането на децата от училищния двор по време на междучасията, за да си купуват закуски от близките магазини. В такива моменти никой не отговаря за тяхната сигурност - да не говорим, че охраната не може да различи кои от влизащите деца са ходили да си купят нещо и кои са външни за училището и са дошли да уреждат неприключили във фейсбук спорове. "Бил съм учител в Словакия, ходил съм и на други места и обикновено там на учениците не е позволено да излизат извън двора, докато траят часовете. На някои места дори
училищните дворове се заключват"
разказва Александров. Той не е сигурен дали това е най-подходящата мярка у нас, но признава, че е една от възможните. Друго решение за сигурността са камерите, каквито обаче в момента има далеч не навсякъде. Преди седмица МОН изготви карта на сигурността в училищата, от която става ясно, че от общо 2557 училища в страната видеонаблюдение на двора има само в 1456. В 1740 училища директорите са поставили камери не само на двора, а и вътре в коридорите. Всички училища, които провеждат матури, са оборудвани с камери, но такива липсват предимно в прогимназиите и в малките селища. Затова, дори и да възникне инцидент, много често не могат да изяснят кой е започнал първи, кой е вандалствал в училището извън часовете и дали местният дилър на дрога не е висял с часове в самия училищен двор. Всъщност на много места липсват и огради - в 1515 училища достъпът е свободен. Едва в 1043 учебни заведения дворовете се заключват след часовете, а охрана на щат има в 916 училищни сгради. Други 658 директори предпочитат да ползват услугите на охранителни фирми. "За мен бъдещето е на камерите", казва Александров. В неговото училище има 70 такива, като те могат да бъдат следени на два монитора. Отделно от това самият той може да влиза от телефона или таблета си и да контролира какво се случва в училището, дори когато е извън града. "Записите се пазят три месеца и изключително много намалиха кражбите. Действат превантивно - децата знаят, че се снима, и не посягат към чуждото". Той уточнява обаче, че се краде в съблекалните, където по обясними причини камери няма.
Част от парите за достъпно училище ще бъдат давани както за системи от камери, така и за по-иновативни решения за охрана - например турникети, през които се минава само с електронна карта за достъп. Най-скъпият проект, с който може да се кандидатства, струва 30 000 лева и е за цялостно проектиране и изграждане на система за контрол на достъпа, сигнално-известителна система и система за изнесено видеонаблюдение в специализиран център. Естествено, предвидените пари далеч не са достатъчно, за да се реши проблемът във всички училища, така че първоначално средства ще се отпускат само на най-уязвимите. Дали от това училището ще стане място за учене, а не арена на саморазправи, предстои да видим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
