Опасният възрожденски език може да се неутрализира с клишета
Промените в учебниците и "новата философия" в обучението, както многократно бе наречена, предвиди отпадането на знакови произведения в българската литература. Възрожденският език изведнъж започна да изглежда опасен, нетолерантен и излишен в прекрасния нов свят, силно увлечен в кръстоносен поход срещу историята. Появи се и алтернативен термин за петте века робство - в новите учебни планове този период фигурира и като "съжителство".
Конспиративните нападки, че с това се цели изкореняване на патриотизма при децата, може и да са преувеличени, но не са и съвсем неверни. Няма съвместно съжителство, което да включва кръвен данък, както и няма мирно съществуване, което да свърши с въстание.
Неизбежно е и да се сетим за една златна мисъл на Джордж Оруел: "Който контролира миналото, контролира бъдещето, а който контролира настоящето, контролира миналото." Процесите, които текат, действително изглеждат като смяна на парадигмата, и то в посока, при която истината се жертва в името на неясна и негарантирана бъдеща полза.
Затова, в унисон с модерните идеи на деня, тук ще предложим няколко варианта за радикално пренаписване на важни литературни текстове и исторически събития. Така най-сетне ще бъдат изкоренени бунта, революцията, сърцето "зло в злоба обвито" и изобщо крайно архаични представи на българите от една отдавна осъдена на забрава епоха. Ето как звучи един политкоректен прочит.
Априлския скандал (из новата Уикипедия)
Априлският скандал (1876 г.) е едва забележимо повишаване на напрежението между България и Турция - по това време две мирно съжителстващи една с друга страни. Избухва на 20-ти април по стар стил в Копривщица, след кръчмарско напиване и спор кой точно е излъгал на табла в местен турнир между българи и турци.
Всичко започва с историческото "Нетолерантно писмо", написано от Тодор Каблешков - невъзпитан и агресивен тип. Каблешков престъпил основното правило, което българи и турци си били наложили в продължение на пет века - да не бъдат нападателни едни към други - и заедно с дружина пияници се отправил към Конака. Там се стигнало до бой и обиди - съжителстващите страни се обиждали жестоко и сипели люти закани едни към други. В писмото Каблешков призовал Георги Бенковски (друг нетолерантен, невъзпитан копривщенец) и цяло Панагюрище също да започнат да обиждат турците. "Кажете им, кажете им ги тез работи!", призовавал Каблешков, а Бенковски отговорил: "Не се търпи! Ще им ги кажем тези работи!". Постепенно в цели революционни окръзи се разразила люта вербална война, в която двете страни разгърнали отдавна дремещи конфликти помежду им. Не, твърдели българите, ние няма повече да търпим това съжителство, писна ни, вече ей до тука ни дойде! Вижте какво, отговаряли турците, ще търпите съжителството и още как, вие какво искате, тука да се избием ли? Споменавайки "избием", турците засегнали слабото място и на двете страни - каквото и да се случвало през тези пет века, те никога не се били избивали помежду си и в напрегнати ситуации бързо се сепвали, употребявайки общата дума - "Сакън!", а после нещата утихвали. Така станало и този път. Постепенно Априлският скандал бил потушен и бързо забравен.
Изкачването на Шипка (из бъдещ учебник по история)
Изкачването на Шипка е решителен момент от руско-турските пререкания. През жестокото лято на 1877 г., застанали гордо под палещото слънце над Стара планина, българите правят всичко възможно да попречат на турците да се изкачат до върха Шипка. Тогава те били предвождани от Сюлейман паша, запален планинар и малко опак човек. Българите обаче вече били горе, чувствали се много добре и напълно побеснели, когато видели, че онези идат да им развалят рахата. Стигнало се до размяна на обидни квалификации, напомнящи много на Априлския скандал. Отново съжителството на двата народа било разтърсено. Ние се качихме първи, казвали самата истина българите. Че пък няма ли място и за нас на тая планина, вие хора ли сте, какви сте, отвръщали доста аргументирано турците. Повечето исторически източници мълчат за станалото по-късно, но пък някои апокрифни текстове (доста остарели и съмнителни) твърдят, че българи и руснаци заедно успели да отблъснат турците и установили контрол на върха. После им омръзнало и слезли. Но като цяло българите и турците решили, че след подобно нещо, е добре да приключат тези толкова наситени с мир и разбирателство пет века. Близо година по-късно, на 3-ти март 1878 година, Русия и Турция подписали Санстефанският мирен договор. Датата и до днес се празнува като "Освобождение на България от съвместно съжителство".
Из "Съгласен ли сте, съгласен ли сте,
Балканджи Йово"
- Съгласен ли сте, съгласен ли сте, Балканджи Йово, хубава Яна да бъде мултикултурно въвлечена в исляма?
- Море, войводо, съгласен съм. Аз отдавна съм привърженик на мултикултурализма. А и като цяло не ща да си давам ръцете, камо ли пък краката, вие нормални ли сте.
(тук стихотворението бързо и безконфликтно приключва.)
Из речта на Странджата в "Немили-недраги" - стар и нов вариант
Оригинал
"...Братя, няма защо да жалим. Ако ние тук сме скитници и голаци, в България нашите бедни братя са хилядо пъти по-зле. Там турците глобят, събличат, убиват, позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори."
Алтернатива
"...Братя, нямаме проблеми. Ако ние тук не сме добре осигурени, в България нашите бедни братя са още по-малко финансово стимулирани. Там турците не се държат добре с тях, а народът не е доволен от съжителството и няма какво да стори."
Оригинал
"...България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес, а хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик. Ама ние сме били тия мъченици, нека! Колкото ги повече има, толкова по-добро за България."
Алтернатива
...България има цял народ от съвместно съжителстващи, нека има и няколко потиснати днес. Да си потиснат значи да не си удовлетворен, с една дума, да бъдеш недоволен човек. Ако ние сме били тия недоволни, нека! Колкото повече ги има, толкова по-добро за България."
Оригинал
"...Но, да свърша. Мен все ми се чини, че работите ще се променят: скоро ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни, и нашите сърца ще затуптят и ще викнем: смърт или свобода! И ще умрем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще се бием още, братя мили! Ще се бием за свободата на България! Да живей България!...
Алтернатива
"...Но, да свърша. Все ми се струва, че нещата ще се случат по-различен начин: скоро ще се покаже политическа нестабилност и ще имаме шанс за промяна. Нашите сърца ще затуптят и ще викнем: край на живота или край на съвместно съжителство! И ще умрем (макар че лично аз се съмнявам) със слава и борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици. Ще сложим началото на конфликт, братя мили! Ще се бием за чуждата ненамеса! Да живей държавата между Румъния, Гърция, Турция и Сърбия!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
