Държавата ще улеснява емигрантите при изучаването на родния им език. Целта е децата, посещаващи съботно-неделните ни училища, да получават възможности за явяване на матура и по-лесно признаване на завършените в чужбина класове. Това стана ясно по време на конференцията на българските школа в чужбина в края на миналата седмица, която събра главни учители на близо 70 наши учебни заведения зад граница в дома "Витгенщайн" във Виена. На срещата присъства и просветният министър Анелия Клисарова, която обясни, че иска да чуе проблемите им.
За 5 г. в чужбина са се изнесли децата от над 10 големи училища. Става дума за българчета, емигрирали заедно с родителите си, които обаче продължават да посещават съботно-неделните ни школа зад граница, за да не късат връзката си с езика. През 2009 г. в тях са учили 3111 деца. В момента те са 14 851. В същото време едва ли всеки българин в чужбина е записал детето си в такова школо - възможно е в града, където живее и работи, да няма подобно. Така на практика числото на малките ни посланици зад граница става дори още по-голямо.
За да запази връзката им с родината, както и да ги улесни, ако решат да се върнат, държавата започва да улеснява достъпа им до БГ образование. За целта тя едновременно ще адаптира учебниците към нашите хлапета, които учат зад граница, и ще улесни признаването на наученото от тях, ако решат да се върнат. Учителите в тези школа обикновено
през седмицата работят нещо друго
а уикенда посвещават на преподаването на родния език, история и география. Всички те обаче имат квалификация - нямаме преподавател без българска филология, някои дори са професори и доценти. В момента най-много съботно-неделни БГ школа има в Испания - над 40. Там са и децата, които най-често се завръщат у нас - предимно защото родителите са гурбетчии, които имат за цел само да поработят и да си осигурят доходи там, не и да уредят бита си изцяло в Испания.
При завръщането си такива деца обикновено се явяват пред комисия от 7 души, формирана от регионалния инспекторат, за да се признаят знанията им, получени в чуждото училище. Държавата обаче е решила да улесни тази процедура - поне до шести клас. Децата от 1-и до 6-и клас вече ще получават признание на наученото в чужбина направо от директора на школото. Това е записано в проект за предстоящи промени на наредба на МОН. Самите директори ще решават кой клас да бъде признат на ученика, когато се завърне от чужбина. Едва в седми клас ще се събира комисия, защото оценките там вече важат за кандидатстване. Комисии ще се свикват и за по-горните класове.
Един от основните проблеми пред нашите училища в чужбина са учебниците, разказаха директори. Според тях в момента в един и същи неделен клас има хлапета, които още носят жив родния си език, и
такива, които едва го сричат
Това затруднява обучението на малките. Наталия Михалевска, шеф на дирекцията в МОН, която отговаря за училищата ни в чужбина, заяви, че започва адаптирането на учебниците към нуждите на учениците ни навън. Освен това за първи път ще се разработи стандарт за владеенето на български език по Европейската езикова рамка. Това означава въвеждане на прословутите нива от А1 до С2 и стандарт какво трябва да се знае за всяко от тях. По този начин българите в чужбина, които знаят родния си език, макар и в малка степен, ще могат да валидират познанията си, независимо на каква възраст са. Рамката и тестовете ще се разработват заедно с учителите от училищата ни в чужбина. "Ако един 25-годишен младеж се яви на изпит по български и му признаят втори клас, ясно е, че той няма да отиде и да се запише в началното училище. Ако обаче му признаят ниво А1 или А2, той ще знае какво още трябва да учи, за да усвои езика. Така документът ще му служи за нещо", поясни Михалевска. Освен това за първи път от догодина се дава възможност не само емигрантите ни да държат матура по български, но и да учат езика и историята ни дистанционно. Причината е, че много от тях живеят в по-отдалечени райони, където български училища няма. На тези ученици ще се дава възможност да се запишат в едно от съботно-неделните училища, които вече са разкрити, и да учат роден език, история и география по нета. На финала обаче, поне засега, изпитът ще бъде присъствен, поясни Михалевска. Предвижда се и
създаване на центрове за реинтеграция
на завръщащите се гурбетчийчета, за да могат те да наваксат знанията, които са им необходими, за да се запишат в БГ училище.
Освен това държавата скоро ще може и да следи дали децата ни, които отиват в чужбина с родителите си, въобще биват записвани на училище. Това ще стане с въвеждане на "пин код" за учениците - индивидуален образователен номер. Предстои той да бъде включен в европейска мрежа и така, ако едно дете напусне училището, ще може да се види дали хлапе с подобен номер се появява в школо по света.
Езикът ни е чужд за много от тях
Ирина Ботева-Владикова, директор на българското училище в Австрия
- Г-жо Владикова, какви са проблемите на БГ училищата в чужбина?
- Проблемите са свързани основно с обучението по български език. То отдавна надхвърли началните ни опити, които започнахме по чисто възрожденски с идеята децата ни да знаят родния си език. В началото, преди повече от 20 г., действително този език беше роден. А сега тези деца трудно могат да кажат дали българският им е роден, дали е втори майчин език или чужд. Защото те, дори идвайки тук с роден български език, след 2-3 г. започват да го забравят. Затова е необходимо да се изработят стандарти, съобразени с Европейската езикова рамка. Ние нямаме стандарти за степен на владеене на езика. От тях идва методиката, която ни е много нужна, защото в едни класове, в които за едно дете езикът е роден, а за друго - чужд, много трудно се преподава. Децата се оказват в неравнопоставено положение. А нямаме други условия. И, разбира се, трябват програми и учебници - действително адаптирани, а не съкратени оригинални програми, по които учат децата в България.
- Има идея децата на емигрантите вече да вземат матури в България, за да могат да учат висше образование у нас...
- Зависи от страната. Тенденциите са различни. Ако говорим за Австрия, процентът на децата, които се връщат в България, е много малък. Но, ако говорим за Испания или Гърция, картината е съвсем друга. Там децата почти изцяло си се връщат в България. Когато това стане, кое училище ги поема, в какъв клас се записват? Защото, съгласете се, ако ги върнем с година-две назад, това е наказание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
