София. Втората от серията дискусии "Дневният ред на България", организирани от в. "Стандарт" и Българската академия на науките, събра учени, преподаватели, администратори и политици в сградата на БАН. Участниците в дискусията с модератор чл.-кор. Николай Милошев, зам.-председател на БАН, обсъдиха необходимостта от реформи в средното и висшето образование и науката. Целта е да бъде постигнат консенсус около необходимите мерки, включително законодателни и финансови, които да подкрепят развитието на образователната система и научната дейност като основа за икономически напредък. В първата част на дискусията се обсъждаха проблемите на средното образование, а във втората - на висшето и науката.
Служебният кабинет продължава работа по актуализираната програма в сферата на науката и образованието, каза в изказването си служебният министър-председател Георги Близнашки. Той изреди мерките, по които работи служебният кабинет, и предложенията за решаване на най-належащите проблеми.
Науката и образованието трябва да бъдат национален приоритет, заяви от своя страна чл.-кор. Николай Милошев от БАН. Не е трудно да се намери консенсусът. Проблемите на образованието могат да са консенсусни за всички нас, убеден е Милошев.
Образованието и науката са в основата на всяка държавност. Необходимо е да постигнем консенсус за мерките, които да позволят да развием науката и образованието, без инвестиция в тях няма просперитет, заяви Тодор Чобанов, зам.-кмет с ресор култура, който се обърна към участниците в дебата от името на Столична община и кмета Йорданка Фандъкова.
Зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева изтъкна, че образованието е свързано с просперитета на държавата. По думите й, от детската градина, през училището и университетите, за да стигне до Българска академия на науките, трябва да се постигне национален консенсус за развитието на образованието като най-важен фактор за развитието на нацията и просперитета на държавата. Наблегна на динамичните промени у новите поколения и неотложната необходимост за реформиране на нормативната уредба за превръщане на училището в добро и сигурно място за развитието на потенциала на учениците. Нужни са нова образователна среда и нов училищен мениджмънт. Работи се в синхрон с европейските образователни норми, посочи Кастрева и изтъкна значението на новата Оперативна програма "Наука и образование за интелигентрен растеж".
Евгения Костадинова, директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание" в МОН, отвори дискусията по конкретна тема, която според нея е най-наболяла: Какви компетентности са необходими на съвременните млади хора, какво да се учи в училище, какво бъдеще ще градим днес. Тя направи обзор на същностните елементи на образователната система: национални цели, очаквани резултати, учебни програми, планове и стандарти, учители, учебници, помагала и електронно съдържание, образователната среда, финансиране и управление на качеството. Представи резултатите на българските ученици в международните изследвания за функционална грамотност и ключови компетентности и изводите от тях, че между 4 и 8 клас нивото рязко пада. Костадинова посочи реалните предизвикателства пред обучението и противоречието между еднакво значими приоритети - академични дисциплини срещу функционални компетентности, автономия срещу единни стандарти, разширено съдържание срещу олекотяване на дневния режим и други.
Емилия Иванова, директор на Националната търговско-банкова гимназия представи конкретно проблемите на българското професионално образование. От 2009 г. до 2014 г. намаляват с 41 000 учениците в професионалните гимназии, а средствата са намалени с 68 млн. лв. 2035 паралелки е приемът за професионално образование за тази година. Тя изнесе статистика за паралелките и училищата по области, които предлагат професионално образование. Необходимо е да се регламентира броят на местата за прием, смята Иванова, тъй като са класифицирани 473 специалности, а едва в 48% от тях има прием. Тя посочи трудностите пред учениците и работодателите, породени от отпадането на степента средно-специално образование. Учениците в професионалните гимназии се явяват на изпити за професионална квалификация отделно от държавните зрелостни изпити за средно образование и са много по-натоварени, даде пример директорът на ТБГ. Тя говори и за европейските програми за обучение и професионална квалификация, като посочи, че училищата нямат сили да се конкурират с професионалните обучителни центрове.
Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, представи данни за социалния и професионалния статус на преподавателите в българската образователна система. В центъра на грижата освен детето, трябва да се постави и учителят, категорична бе тя. И поиска на българските учители да се предоставят възможности за постоянна професионална квалификация, както и да се подобри и усъвършенства подготовката на бъдещите учители в университетите и в тяхното обучение да се наблегне на възрастовата психология. Такева представи накратко разработената от синдиката политика за подобряване на статуса на българския учител.
След експертите изказвания направиха представители на някои от партиите, които ще се борят за гласовете на българите на предстоящите предсрочни парламентарни избори.
Трябва да има приемственост и единомислие, посочи бившият министър на образованието и науката в кабинета "Орешарски" Анелия Клисарова, кандидат-депутат от БСП. Тя изтъкна постигнатото през нейния мандат като министър в сферата, като например стратегията за развитие на педагогическите кадри - "да върнем достойнството на българския учител", призова в съзвучие със синдикалната позиция. Постигнат е и консенсус за професионалното образование - отделени са допълнителни пари за 2014 г., посочи Клисарова, и това е първата стъпка към преминаването към дуалната система. Тя отново настоя за един задължителен учебник по предмет за всички ученици и учители, а чрез помагала да се проявява творчество и индивидуален подход и заяви, че всеки ученик трябва да има равен старт.
Стратегията за висше образование е обсъждана 9 месеца и влезе в Министерски съвет, посочи Клисарова след панела за висшето образование. Относно качеството са заложени 12 критерии и финансирането ще се оптимизира според качеството.
Изборите не са важни за българското образование, това, което трябва да се направи по закона за училищното и предучилищното образование е много закъсняло, заяви Снежана Дукова от ГЕРБ. И посочи, че проектозаконът е от 1991 г., а не бе приет в последните 2 парламента. Тя изрази съгласие с изказалите се преди нея за приемственост и консенсус за решаване на проблемите в системата. Тезата й за единния учебник обаче е, че той би отнел от автономията на училищата и независимостта на учителите. По думите на представителката на ГЕРБ дупките в държавния бюджет пречат на адекватното финансиране на българското образование. Политическите сили трябва да са до вратата на учебните заведения и детските градини, а отвъд тях да се работи заедно за решаване на проблемите, каза тя и пожела на участниците да бъдат партньори в усилията си.
Тя изрази политическата воля на партията си за постигане на консенсус и приемане на стратегията за висшето образование. След втория панел Дукова отново изтъкна, че трябва да бъде обърната пирамидата.
Станислав Станилов от "Атака" заяви, че образованието не е самоцел, а служи на обществените нагласи и политики. "С мотиката и земеделския поднос развита държава няма, напредват технологично развитите държави", посочи той. Според проф. Станилов нивото на технологичното развитие и образованието в Европа пада от години, това не е само в България. Всички политически сили да заложат идеята за високотехнологично развита страна и тогава образованието ще последва идеята и няма да има нужда да се говори за дуални системи и други конкретики, смята кандидат-депутатът от "Атака".
Представителят на "Глас народен" Христо Лафчиев заяви, че основният проблем на образователната система е грамотността и има спад в качеството. Българската образователна система изпадна от своите добри традиции и върви надолу, каза той. Лафчиев се изказа срещу задължителната детска градина, както и срещу реформите в точните и природните науки. Според него адекватни реформи не могат да се извършват без адекватно финансиране.
Има множество некачествени катедри и факултети в университетите, които трябва да се закрият, а държавата трябва да инвестира в необходимите за обществото специалности, каза Лафчиев след панела за висшето образование.
Проблемите в образованието не са системни и затова не трябва да се подхожда със системни мерки, смята Милен Михов от Коалиция "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО". Според него проблемите на образованието са финансови и организационни. Трябва за образование да се отделят 6% от БВП на страната, категоричен бе доцентът от НБУ. Според него не може да има автономия на общински и държавни училища. Учителите и директорите са закрепостени, смята доц. Михов. Той се обяви за мобилност на учителите, мандатност на директорите и против единния учебник.
Във връзка със стратегията за висшето образование той спомена демографската криза и това, че трябва да бъдат привлечени децата на българите, живеещи в чужбина, да учат висше образование в България. И посочи, че нашето висше образование е на европейско и световно ниво.
Ксения Йотова от Движение 21 акцентира върху двата най-важни проблема - недофинансиране на системата и недовършване на реформите. "Няма политически консенсус, а всички сме в една лодка, децата са наши", отсече дългогодишната учителка. Тя посочи опасността българските деца след завършване на училище да отидат да следват в чужбина, особено в сферата на информационните технологии, където "захранваме с кадри цяла Европа", но същевременно посочи, че сред членовете на движението има млади българи, които са завършили в чужбина и са се върнали в България.
"Опитваме се да решаваме проблемите на българското образование на парче, а това никога не води до решение", категоричен бе Христо Панчугов от Коалиция "Десните". Ключово за изхода от кризата според него е да се поставят на широко обсъждане целите, които искаме да постигнем. Отваряне на системата към външна оценка от бизнеса и гражданското общество, за да могат реално учениците да се реализират на пазара на труда е необходимо според десния кандидат-депутат.
"Чудото е на път да се случи", каза акад. Ваньо Митев по повод на това, че представителите на БСП и ГЕРБ се обединиха около едни и същи идеи за решаване на проблемите в образованието.
Качеството е най-важната тема във висшето образование и това трябва да се отразява и във финансирането на висшите училища, бе тезата на проф. Герджиков. Освен това и вътре в университетите трябва да има диференциация, за да се стимулира конкуренцията между преподавателите и изследователите, за да стават по-добри.
Проф. Стефан Хаджитодоров отсече, че дискусията в този формат е излишна, защото всички събрали се са на едно мнение. По думите му трябва да се формира експертиза на високо равнище, а това става с институционално финансиране, а проектното само подпомага и насочва към приоритетите. Той подчерта, че трябва да се работи с дългосрочна перспектива с потенциала на догонващото развитие и представи различни модели на финансиране на академичната и университетската наука.
Модераторът на дискусията отчете, че времето не е достатъчно за обхващане на всички проблеми и възможни решения в сферата и затова на 1 ноември - Деня на будителите, експертите ще се съберат отново, за да продължат дебатите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
