90 български произведения от общо 120 изучавани творби ще включват учебните програми по литература от пети до 12. клас. Това бе съобщено по време на дискусията, посветена на проектите на нови програми за втори, шести и осми клас, която МОН проведе в НДК. От десетина дни насам министър Меглена Кунева и заместникът й Диян Стаматов обикалят страната, за да представят проектите, заради скандала с които бе освободен Тодор Танев. Кунева заяви, че ще удължи срока за обществено обсъждане на програмите, най-вероятно с около две седмици, за да се чуят всички мнения и позиции на преподавателската колегия и гражданите. Тя обеща да има нова среща и в столицата.
Децата ме питат "Забранено ли е да има живи автори в учебниците?" Това разказа учителката по литература Радина Асенова от 144 СОУ по време на дискусията за учебните програми. "Доскоро се измъквах с думите "Валери Петров е жив", вече не мога", заяви още преподавателката. Така дебатът, тръгнал от конкретния брой изучавани произведения в учебните програми, се премести в посока доколко нашето съвремие липсва в учебниците. "Защо децата изучават творби за възрастни? Защо в четивата, предвидени за изучаване, няма нищо съвременно, нищо градско?
Правим квадратни хора
Учим ги за апосиопеза и анафора, а те накрая отговарят "Онова, дето беше с А", заяви още Асенова, поставяйки и най-важния въпрос "Кога ще бъда свободна да работя с децата според индивидуалностите им?". Експертите от МОН побързаха да я успокоят, че апосиопезата и анафората вече няма да се учат в прогимназиалния етап. Идеята на новите програми всъщност е да разтоварят децата от тежко учебно съдържание, обясниха те. От министерството обещаха, че до седмици ще са готови с пълния пакет учебни програми, а обсъждането на тези за втори, шести и осми клас се налага да бъде направено по-рано, защото те влизат в сила от учебната 2017 - 2018 година и скоро трябва да започне писането на учебниците по тях.
Програмите са направени така, че в края на всеки етап, след който има миниматура или истински зрелостен изпит, по литература, история и география да се завършва със знания за България. Става дума за седми, десети и 12. клас. Всъщност българската литература ще се изучава четири години - освен във въпросните класове, също и в 11-и. До края на десети клас тя ще се учи на хронологичен принцип, а в последния етап на гимназията - на тематичен.
От пети до седми клас български език и литература ще се изучават със 170 часа годишно, като за първи път е записано колко точно часа ще отиват за "комуникационни компетенции". Досега също имаше изисквани за такива часове, но повечето учители ги използваха, за да наваксат пропуснатото по литература или граматика. В прогимназията учебното съдържание по български и литература ще бъде значително олекотено. Учителите по литература обаче неочаквано реагираха критично срещу програмите не в частта им за българска литература, а за чужда. Марияна Бояджиева от Френската гимназия заяви, че изучаването на три периода в осми клас ще натовари много децата. В този клас програмата включва Античност, Средновековие и Ренесанс. Неофициално учители коментираха, че
свалянето на "Хамлет" за изучаване толкова рано
ще го направи неразбираем за 15-годишните. В девети клас програмата започва с Просвещението и завършва с Българското Възраждане. Десети е оставен за литературата от Освобождението до наши дни. Експертът на МОН Милена Иванова специално подчерта, че "Вятър ечи" и "Къде си вярна, ти, любов народна", както и "Хубава си, моя горо", ще се учат в час по музика, но "Стани, стани, юнак балкански" остава в учебниците по литература. Паисий ще се учи на три пъти - по литература в девети клас и по история в прогимназията и гимназията. Освен това децата ще учат също писане на CV, електронно писмо и заявление, което след това да ги улесни при кандидатстването за работа.
Повече история в десети клас
В помагалата има стари и глупави тези, реагира преподавател от СУ
Часовете по история в десети клас се увеличават значително. От 72, колкото са в момента, те стават 126 в новите програми. Причината е, че съгласно промените в училищния закон и учебните планове това е последната година, в която историята се изучава като задължителен предмет. В 11. и 12. клас тя ще се учи само от учениците, които се профилират в тази посока. Националната ни история ще се учи по малко във всеки клас в контекста на световната, като децата ще научават какво се е случвало по българските земи в дадения исторически период. В десети клас е предвидено целият материал да бъде събран в един цялостен курс по българска история. Онова, срещу което реагираха някои преподаватели, бе фактът, че последните постижения на историческата наука не се вземат под внимание в учебниците. "В последните 50 години се появиха нови мнения, настъпиха промени в науката, но те трудно влизат в учебниците. В тях често битуват стари тези, неверни или направо глупави", заяви преподавателят от СУ Георги Николов. Диана Илиево от 56 СОУ бе на същото мнение, като посочи, че сега учебниците се разминават в зависимост от това кой ги е писал - в едни от тях например имаме "хан", а в други - "кан". Тя подчерта, че след като в периода 15. - 17. век говорим за "толерантност", когато става дума за съвместното живеене на християни и мюсюлмани, задължително трябва да въведем и понятието "дискриминация", което сега липсва. Мнозина коментираха, че използваният понятиен апарат е тежък за децата. Констатирана бе и липсата на православието и католицизма в учебниците, въпреки че се говори например за протестантска църква. От МОН увериха, че конкретно този пропуск ще бъде поправен. "Има възможност около 60% от дадените мнения да се използват при окончателното оформяне на програмите", каза Диян Стаматов.
Скочиха на Сафо
Преподавател по богословие пък развесели присъстващите с коментара си за включването на Сафо в учебните програми по литература. "Училището трябва да създава хора с нормална сексуалност", коментира той, като се представи само с фамилията си - Господинов. По неговите думи и мястото на "Декамерон" на Бокачо не е в програмите, защото той "не е за деца". "Има и други автори, при които се прокрадват безбожнически клишета", коментира той, но не уточни кого има предвид.
Всички ще учат за Средновековието
Просветното министерство работи върху решаване на проблема с изпадането на Средновековието и континента Европа от програмите на шестокласниците. Става дума за това, че новите програми предвиждат Средновековието да се учи в шести клас, Европа - в седми, а по старите това става в осми. Когато децата стигнат осми клас обаче, те вече ще преминат на обучение по новите програми и така цял исторически период и цял континент ще изпаднат от знанията им.
От МОН увериха, че може да бъдат направени някои промени, с които децата да учат тези неща в часовете по задължително избираема подготовка. "Може да се учи по половин час история и половин - география", каза Диян Стаматов, но уточни, че решението не е окончателно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
