11 000 лв. може да стигне платената медицина, 1800 - право и психология
Държавата ще финансира обучението на студенти в най-добрите специалности на университетите, като и в тези, от които има нужда пазарът на труда. Това става ясно от проекта за промени в Закона за висшето образование, публикуван за обществено обсъждане на сайта strаtegy.bg. Съгласно този документ държавата ще отпуска субсидиите в зависимост от оценката за учебната и научна дейност на университета и данните за реализацията на вече завършилите студенти.
По-голям брой студенти ще се финансират в професионални направления, които държавата определя като приоритетни за икономиката. Парите на слабите специалности ще бъдат спрени и преразпределени към водещите специалности. "Това не означава, че се връща държавната поръчка в някогашния й вид от времето на социализма - държавата няма да поема ангажименти за осигуряване на работа на завършилите или да изисква сключване на дългосрочни договори с тях", уточни заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков. Идеята е по този начин вузовете постепенно да закрият специалностите, които са несвойствени за тях, например техническите университети да се откажат от прием в области като администрация и управление. Специалностите, които не получават държавно финансиране, ще трябва да се закрият или да приемат в платено обучение желаещите да учат там.
Платеното висше обаче може да стане доста по-скъпо от сегашния си вариант, тъй като законът допуска таксата там да достигне до 170% от диференцирания норматив за издръжка на един студент. Така в специалности като икономика, туризъм, педагогика или администрация и управление, например, таксата за платен студент може да стигне 1178 лева. За медицина пък младежите може да се наложи да броят 11 000 лева на година, но там едва ли ще има много възможности за платено обучение, защото всички медицински университети са със запълнен капацитет. Да учиш право или психология в платен прием би струвало около 1800 лева за два семестъра. Това обаче са тавани за таксите, регламентирани от държавата, а университетите ще могат да определят и по-ниски суми.
Промените в закона предвиждат също от 2016 - 2017 учебна година 30% от субсидията на университетите да се дават не на калпак, а на базата на качеството. До 2020 учебна година този процент трябва да стигне 60. Ще бъдат спрени и субсидиите за научна дейност на университети, които не развиват такава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
