Половината от работата във вузовете там е по проекти
Университетите идват у нас през април, за да интервюират студентите
В последните години Дания започна да се превръща в една от желаните дестинации за кандидат-студенти. Едно от основните й предимства са многобройните програми на английски, които позволяват да започнеш обучението си там, без изобщо да владееш езика. А после можеш да наваксаш - всички общини имат организирани курсове по датски, които са напълно безплатни за чуждите студенти. Знаенето на местния език им помага от втори курс да си намерят почасова работа, а това е огромно предимство по отношение на финансите.
--
Дания дава стипендия от 700 евро, ако учиш 25 часа на седмица, а работиш 12 часа. Тази сума е отделно от парите, които студентите заработват с почасовия си труд, и цели да стимулира младите хора да се справят със собствени сили, докато са в университета. А 700 евро са почти достатъчни, за да се издържаш там, освен ако не живееш в Копенхаген. Датските университети са напълно безплатни - в добавка към това и отворени по 24 часа. Така студентите по всяко време
имат достъп до библиотека, интернет, спортни зали
Издръжката тръгва от 600-700 евро на месец и стига до 900, като най-скъпото перо е квартирата. Наемите са около 350 евро, разказва Емил Петков, консултант от "Едланта".
Кампанията за кандидатстване в университети в Дания започва сега - от първи февруари студентите могат да подават онлайн документи за бакалавърска и магистърска степен. Преди това обаче те трябва да са готови с академична справка за успеха си в училище и със сертификата си за владеене на езика. Изискванията за него са IELTS 6.0. Засега документите се подават онлайн, а през април и до средата на май представители на датските университети идват у нас за интервюта с кандидатите. При това те оценяват не само знанията, а и емоционалната готовност на младите хора да живеят в чужда страна и да се справят сами. След интервюто младежите получават "условен прием", а когато мине матурата, биват приети окончателно. Учебната година в датските университети започва през първата седмица на септември.
Кандидатите трябва да знаят, че в Дания има два вида програми - тригодишни бакалавърски и двугодишни, които подготвят, за да влезеш в степен бакалавър и да я получиш след доучване от около година и половина. Вторите са много подходящи за хора, които все още не са направили окончателния си избор на професия и опитват да се ориентират накъде да поемат. Двугодишните програми предлагат една по-обща подготовка в дадено направление - например мениджмънт. След това студентът може
да избере в коя точно форма на мениджмънта
да специализира и след още година и половина - две да си набави нужната бакалавърска диплома. Различието в датските университети е и в това, че около половината от работата на студентите е по проекти. Преподавателите по-скоро те насочват, но инициативата трябва да идва от тебе, а това затруднява част от българите, които са били част от една съвсем различна образователна система.
Финландия премахва учебните предмети
Как изглежда училище, в което няма учебни предмети? В което нямаш домашно по биология, химия, чужд език, а по "гъби" или "Европейски съюз"? Финландия е решила да даде отговор на този предмет с една от най-революционните образователни промени, правени в консервативната училищна система напоследък.
Страната, чиято образователна система от години се дава за пример, а учениците й редовно излизат на челните места в международни оценявания като PISA, премахва учебните предмети. Вместо това децата ще учат по тематични области. Едно от предимствата на този начин на обучение според авторите на реформата е възможността децата на момента да видят за какво точно им е нужно едно или друго знание по химия, физика, биология.
Вместо да учат поотделно география, история, физика и чужд език например, децата имат предмет "Европейски съюз". В неговите рамки те научават подробности за държавите, климата, езиците им, процеса на тяхното създаване, както и всичко, което е нужно да знаят за тях, като по този начин бъдат активирани необходимите знания по различните учебни предмети. Подобна авангардна идея преди време присъстваше и у нас в рамките на сендовската образователна реформа. Промените във Финландия обаче ще касаят всички училища и затова те ще се следят с повишен интерес от останалите държави, пише "Индипендънт".
Паси Силандер, мениджър по развитието от Хелзинки, казва, че с широкото разпространение на технологиите светът се е променил и от старите начини на преподаване няма практически смисъл. "Младите хора са напреднали в използването на компютъра", обяснява той пред "Инидипендънт". Проблемът обаче е доколко учителите във Финландия са подготвени за революционните промени в системата. Повечето от тях цял живот са преподавали един и същи учебен предмет, затова и мнозина са притеснени от промяната. Новата система изисква много по-голямо сътрудничество между учителите, които трябва да съгласуват програмите си. Марьо Килонен, мениджър по образованието в Хелзинки, отговорен за образователните реформи в столицата на Финландия, нарича това копреподаване, а учителите, които се съгласяват на този модел на работа, получават известни бонуси към заплатите си, които и без това са доста добри. Килонен разказва: "Има училища, които преподават по стария начин, който е бил добър за началото на 20. век, но нуждите се променят и се нуждаем от нещо различно през 21. век". Той вече предложи новата система да започне да се прилага в цялата страна от 2020 година. Дали и как тя ще промени образованието, ще бъде ли последвана и от промени в други държави, тепърва предстои да видим. А международните оценявания вероятно съвсем скоро ще засекат разликата в знанията на финландските деца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
