Розовите надежди на учените за повече пари за изследвания са на път да бъдат попарени. "Нероден Петко" - новата оперативна програма "Наука и образование", се оказа с орязан бюджет още преди да е заработила. От 1,5 млрд. евро, колкото очакваха ректорите, в края на август сумата е била намалена от кабинета на около 403 млн. евро - или близо 4 пъти. И председателят на съвета на ректорите проф. Ваньо Митев, и ректорът на СУ проф. Иван Илчев заявиха, че в момента в научната общност има нагласи за протести, ако парите бъдат намалени. "Очакваме решението на правителството най-късно в края на август, преди да е започнал активният сезон на протестите", заяви пред "Стандарт" проф. Илчев.
"Тука има - тука нема" - нещо подобно на старата хазартна игра се получава и с парите за научни изследвания, които разбуниха учените. Тяхната съдба всъщност ще бъде ясна най-рано в началото на късната есен, казаха пред "Стандарт" от кабинета на министър Зинаида Златанова. Сумата можела да бъде и по-голяма от 400 млн. лева, но със сигурност няма да достигне митичните цифри от 1,5 млрд. евро или лева, които се спрягат в научните среди. Всъщност именно министър Златанова е предложила промяната на методиката, на базата на която е сметната новата сума, казаха ректори пред "Стандарт". Съгласно нея парите, които ще идват конкретно за наука в близките 7 г., ще бъдат около 30 млн. годишно.
Това са трохи, по този начин нищо не правим
възмути се проф. Ваньо Митев. Според него било особено нелогично, че на фона на драстичното намаление се въвежда програма "Добро управление" - наследница на "Административен капацитет", която е с бюджет от 460 млн. евро. От кабинета на министър Златанова обаче контрираха, че Европейската комисия така и не била убедена в капацитета на МОН да администрира такава самостоятелна програма. "На дискусия министър Златанова вече даде да се разбере, че ще работим единствено и само да я има", казаха оттам.
Голямата драма с парите за наука идва от това, че до момента не е имало самостоятелна оперативна програма, която да отпуска средства за тази цел. А когато парите вървят през други министерства и програми, те обикновено не стигат до вузовете. "Ясно е, че когато се каже "пари за наука и иновации", ще има пари само за иновации. А иновацията е например да подобриш действието на някой спиртомер - тя не е наука", казва проф. Илчев. Затова и бе голямата битка учените да имат отделна програма, в която да не водят битки с "производителите на спиртомери" за европарите. Засега обаче най-вероятно ще се смята за успех, ако тя въобще просъществува.
Министър Клисарова също не се ангажира публично с това какви пари ще даде на науката ни Брюксел наесен.
Рано е да говорим за суми и за протести
- сега трябва да направим съдържателна програма, която да е действаща. Сумите стават ясни след договаряне с Брюксел и не знам как говорим за някакви средства, без те да са ясни, коментира тя вчера пред медиите.
От кабинета на министър Златанова поясниха, че един от проблемите идва от това, че рамката на парите от Европа за 2014-2020 г. е договорена от правителството на ГЕРБ и в нея няма как да бъдат заделени 1,5 млрд. за наука. "Няма толкова пари дори и за магистралите", казаха от кабинета на Златанова. Самата програма пък не била добре подготвена - тя залагала повече на инфраструктура и програми за обучение, отколкото на научна дейност. Всъщност факт е, че програмата се довършваше в последния момент от екипа на служебния министър проф. Николай Милошев, но нагласите на учените винаги бяха някъде около горната сума. Тя е формирана от факта, че по една програма могат да бъдат искани максимум 10 на сто от отпусканите европари по структурните фондове, които за 2014-2020 г. са 15 млрд. евро. В действителност обаче 8 млрд. от тях са целево заделени за развитие на селското стопанство, което оставя останалите програми да се борят на тясното поле от 7 млрд. евро.
Ако получим само 403 млн.
това ще бъде по-малко от българските пари, които навремето отпускаше за наука правителството на Тройната коалиция, каза проф. Иван Илчев.
Ректорът на УниБИТ проф. Стоян Денчев пък предложи да се проведе второ публично обсъждане за сумата в неговия университет. "Научната общност заслужава 10 на сто от европарите. От криза се излиза, когато се инвестира в образование", заяви той.
Министрите да не гледат от своята камбанария
акад. Стефан Воденичаров,
председател на БАН
За миналия период 2007 г. - 2013, когато нямаше оперативна програма "Наука", през структурните фондове за програма "Развитие на човешките ресурси" бяха предвидени някъде към 440 млн. евро за наука. Сега нещата не са обещаващи. В момента парите в бюджетите ни са малко и затова сме заложили очаквания на програмата. Едно намаление на парите означава, че науката и образованието не могат да бъдат считани за приоритети. Европейската комисия в "Европа 2020" има пет измерими цели, като от тях три са наука, образование и изменение на климата, което отново е свързано с науката и иновациите. Значи просто не следваме целите, които си поставя ЕС.
Сегашният модел на разпределение на средствата ми се струва, че не е добре съгласуван от министерствата. Новата програма "Добро управление" например и средствата, които се дават за нея, силно нарушават баланса на останалите приоритети. Струва ми се, че може да се направи следното: 7 млрд. ЕС задължително дава за земеделието. В тази програма за земеделие може да се предвидят пари, които да бъдат дадени за науки, свързани със селското стопанство. Това е още една ниша за привличане на средства. Но всичко опира до добра воля и до това, че в МС отделните ресорни министри не трябва да гледат само за своите ведомства и бъдещи планове, а да преосмислят какво иска Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
