Сметната палата с 22 препоръки към просветното министерство
30 на сто учат в гимназиите, но в крайна сметка не получават квалификация
Пробойни в професионалното образование установи одит на Сметната палата, направен в периода от началото на 2012 г. до края на 2014. Целта на проверката е да бъдат анализирани и оценени дейностите, свързани с осигуряване на качествено професионално образование, и ефекта от тях. Основният извод е, че през одитирания период дейностите на Министерството на образованието и науката не са били достатъчно ефективни.
18 364 са отпадналите ученици от професионалните гимназии. Има постоянна тенденция на увеличаване на преждевременно напускащите тези училища, което е тревожен факт, посочва Сметната палата. Причините са различни - липса на интерес към този тип образование, очаквания за нископлатен и непрестижен труд, както и други социални и икономически фактори.
Докладът на Сметната палата посочва, че в момента професионалното образование се извършва в 367 държавни и 157 общински професионални гимназии. Намаляват държавните училища с професионални паралелки, а бавно се увеличават общинските. Съществуващата мрежа от професионални школа обаче не е обвързана със социално-икономическите характеристики на съответния регион. Годишният държавен план-прием в държавните и общинските училища се извършва,
без да има конкретни данни за потребностите
на пазара на труда. Липсва единна система за планиране на държавния план-прием, посочват одиторите.
В професионалното образование има тенденция за намаляване на броя на получилите диплома за средно образование, както и на тези, които са получили свидетелство за професионална квалификация. За трите учебни години от учениците в професионалните училища и професионалните гимназии в ХII клас диплома са получили средно 88,53 на сто. На изпит за придобиване на степен за професионална квалификация са се явили 83,27 на сто, а свидетелство за придобиване на професионална квалификация са получили 71,32 на сто. Най-значително са намалели получилите свидетелство за професионална квалификация през учебната 2013/2014 г. - 64,21 на сто. Това означава, че 36 от всеки 100 ученици не придобиват степен на професионална квалификация, въпреки че за целта са изразходени бюджетни средства. Списъкът на професиите за професионално образование и обучение включва 47 професионални направления с 239 професии и 570 специалности. В края на 2014 г. са приети 189 държавни образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии, с което е предоставена възможност за разработване на учебната документация. Липсват обаче държавни образователни изисквания за придобиване на професионална квалификация по останалите професии и специалности, и това не осигурява равни условия за изготвянето на учебната документация в професионалното образование.
Няма и действаща система
за проследяване на реализацията на учениците
завършили професионално образование, което не създава условия за ефективното му управление. Само за учебната 2013/2014 г. има данни за реализацията на пазара на труда на учениците, завършили XII клас в училища с професионални паралелки - 29,35 на сто. Във висши училища са продължили обучението си средно 42,75 на сто от учениците в училища с професионални паралелки. Най-голям дял на реализираните на пазара на труда завършили ученици е отчетен в областите Бургас, Варна, Добрич, София - град, София - област, както и в областите Враца, Габрово, Смолян и Стара Загора, Пловдив и Кюстендил. От училищата с по-голям дял на реализираните на пазара на труда преобладават учениците, завършили професионални гимназии по туризъм - 8 гимназии. С над 40 на сто реализирани ученици на пазара на труда са професионалните гимназии в Бургас, Варна и Мездра. Най-малък е относителният дял (под 40 на сто) на учениците, завършили XII клас и реализирани на пазара на труда в областите Благоевград, Велико Търново, Видин, Кърджали, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.
Одитът посочва също, че липсва развита система за оценяване на качеството на професионалното образование, което не осигурява условия за обвързване на финансирането с неговото качество. Не са осигурени достатъчно средства и добро сътрудничество с организациите на работодателите за модернизиране и осъвременяване на материално-техническата база на училищата. Проведени са незначителен брой обучения на учителите. Големият брой учители в предпенсионна възраст и
намаляването на броя на младите учители
пораждат риск за това докога образователната система ще бъде осигурена с педагогически кадри. Посочва се също, че в МОН няма разработени вътрешни правила за условията и реда за разработване на учебните планове и учебните програми.
Съдържанието на темите по учебните предмети за курса на обучение се формира от автори без предварително поставени критерии за избор.
Няма и утвърдени вътрешни правила за условията и реда за разработване на националните изпитни програми. Програмите са разработвани предимно от авторски екипи от професионалните училища и гимназии при недостатъчно сътрудничество с работодателите. От утвърдените от министъра на образованието и науката национални изпитни програми само 62 на сто са разработени по държавните образователни изисквания. Не е осигурена равнопоставеност на учениците от професионалните училища при оценяването на постигнатите знания, умения и компетентности в професионалното образование. В резултат от извършения одит са дадени 22 препоръки на министъра на образованието и науката, които трябва да бъдат изпълнени в срок до шест месеца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
