Бизнесът влиза в образованието. Това стана ясно по време на дискусията на "Стандарт" и БАН "Научните чудеса на България", чиято цел е да открои десетте върхови постижения на науката и да насочи фокуса на вниманието към младите ни таланти.
Няколко представители на българския бизнес предложиха варианти, при които фирми ще започнат публично-частни партньорства с училища, за да подготвят обучени кадри, способни да прилагат иновации. Главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова нарече тази кампания "кампания за бъдещето" и посочи, че истинското чудо на България са несломимият български дух и българският талант. Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров посочи, че науката е двигателят, който може да изведе обществото ни в орбитата, която заслужава, и да помогне българските индустриалци да бъдат още по-успешни.
Заместник-министърът на образованието проф. Николай Денков представи новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", в чийто фокус е създаването на 3-4 центъра за върхови постижения и още между 8 и 10 - за компетентност, като целта е в тях да се прави наука насочена към реалните нужди на икономиката. 80% от научната и развойна дейност в момента е концентрирана в София, затова една от целите ще бъде по-равномерно разпределение на науката в цялата страна, казd още Денков. За целта във всеки регион ще бъдат създадени между 2 и 3 научни центъра. Дрюгият заместник-министър проф. Костадин Костадинов посочи, че ще бъде създадена и специална Агенция за управление на науката и иновациите. Ще има и специален регистър за научната дейност, в който всяка научна организация ще има профил и с него ще може да кандидатства за финансиране.
Представителите на бизнеса заявиха единодушно, че той трябва да се обърне дори не към висшето, а към средното образование. Проф. Николай Михайлов, председател на Съвета на директорите на "Трейс Груп Холд" подчерта, че строителният бизнес може да вземе под крилото си поне две средни строителни гимназии на принципа на публично-частното партньорство, тъй като те подготвят ръководните кадри за бранша. "Ако се върнем само във висшето образование, сме изпуснали влака", подчерта той. Проф. Николай Вълканов, председател на СД на "Минстрой Холдинг" разказа, че създават съвместни научни колективи с Минно-геоложкия университет, които разработват съвременни проекти. Браншовете, които го правим, имаме ръст от 40-50% от година в година, посочи той.
Симеон Пешов, председател на СД на "Главболгарстрой" посочи, че трябва да намерим начин да превърнем Терминал 2 в място не на изпращането, а на посрещането. Той препоръча да се преразгледат съвременните нормативни документи, така че изобретенията с патент да вземат лицензи без бюрократични спънки. Негова бе и идеята всяка компания с оборот над 50 млн. лева да отдели един-два милиона за иновации, и така след година ще имаме 200-300 милиона лева, внедрени в научни разработки. Проф. Цоло Вутов, управител на "Геотехмин", разказа, че и в момента вече те имат смесени колективи с учени от БАН, както и 32 души, които се занимават с научна и развойна дейност. "Готови сме да финансираме 2 или 3 паралелки с бъдещи кадри", посочи той. Изпълнителният директор на "Каолин" Радомир Чолаков пък посочи, че целта им е да превърнат фирмата в център за иновативни технологии и така да дръпнат индустрията напред.
На събитието гост бе и вицепрезидентът Маргарита Попова, която посочи, че науката трябва да е част от правенето на политики за усвояване на знания. Ангел Геков от Българската банка за развитие изрази готовност да работят както с БАН, така и с браншовите организации за финансиране на техните идеи.
На форума бяха наградени и българските ученици, които ни донесоха четири награди от най-престижното състезание за предуниверситетска наука INTEL ISEF в САЩ - Христо Стоянов, Васил Василев, Марин Шаламанов, Григори Матеин и Петър Гайдаров.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
