ПИЗА е не само град с наклонена кула, а и едно от най-представителните световни изследвания за знанията на учениците. По-точно - за това способни ли са децата ни да прилагат тези знания в практиката. Във вторник бяха оповестени резултатите от последните тестове, които 15-годишните ученици са държали през 2012 г. заедно със свои връстници от страни, членуващи в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това са най-добрите резултати, които страната ни показва, откакто участваме в проучването, казаха от МОН. Най-зле сме били през 2006 г. Въпреки това отново сме под средните резултати за света - на 47-о място от 65 държави, като средният ни резултат по математика е 439 точки.
Българчетата изостават с цял клас спрямо нивото на своите връстници по света, показват резултатите на PISA. Нашите деца са издържали тестовете, които тази година са по математика, с 55 точки по-малко от средния резултат, показан от учениците от цял свят. 41 точки обикновено се равняват на знанията, получени за една учебна година, разказа експертът Светла Петрова от Центъра за контрол и оценка на качеството.
Освен резултатите по математика тестът е мерил и напредъка по четене и природни науки. Оказва се, че най-добре сме по последните - на 45-о място. Най-зле децата ни са отново с четенето - 51-ви с 436 точки, при положение че първенецът Шанхай-Китай е с 570, или ни води с около три и половина класа. Там е и най-голямото разминаване между момичета и момчета - девойчетата на 15 г. са на 70 точки пред момчетата на същата възраст. В случая става дума за функционална грамотност, тоест за това как децата разбират и интерпретират текста и могат ли да работят с него.
По математика, която е била основната тема на изследването тази година, децата ни са най-добре със сметките и най-зле с работата, свързана с графики. Задачите са на 6 нива, като се приема, че от второ до четвърто децата се справят добре, а решилите въпросите на пето и шесто имат отлично развити аналитични умения. Тийнейджъри, които не могат да се справят с второ ниво, нямат нито нужните знания да продължат напред, нито способността да анализират и да ги приложат в практиката. За съжаление под това ниво са се оказали 43,8% от всички български деца. Те могат да смятат, но не и да се справят с по-сложни операции. С пето и шесто ниво са се справили едва 4,1% от учениците ни в осми и девети клас. Задачите са направени така, че да пресъздават житейски проблем, който учениците трябва да разрешат с помощта на знанията си по математика. Сред лесните е например задача, свързана със сравняване на продажбите на компактдискове на 4 рок групи. Като пример за сложна задача, с която са се затруднили и деца от страните отличници, е въпрос за въртяща се врата, при която на базата на графики децата трябва да приложат знанията си по геометрия и алгебра, за да преценят колко души ще минат през нея за половин час.
Изследването отчита също, че българската образователна система е дискриминационна, защото резултатите на нашите ученици силно се влияят от това в какво семейство растат. Децата на родители с добър материален и образователен статус имат среден резултат от 501 точки, докато тийнейджърите от затруднени финансово семейства са изкарали средно 384. Това означава, че бедните ученици у нас изостават средно с около 3 класа от учениците, чиито родители могат да им осигурят по-добри условия. Въпреки че не е посочено, вероятно вторите са и сред тези, които по-често вземат частни уроци. Най-добре са се представили децата от профилираните гимназии, следвани от професионалните школа и гимназиите, в които няма профилиране. Единствено техникумите са дали назад спрямо предишните изследвания. Само профилираните гимназии пък имат резултат, по-висок от средния за България.
Китайците са N1
Повечето балкански страни са пред нас по резултати от PISA, въпреки че сме в една и съща група - изоставащата. Водят ни Сърбия, Турция, Румъния и Кипър. Веднага след нас са Обединените арабски емирства, а последно е Перу. Начело на класацията са само азиатски държави: пръв е Шанхай-Китай, на второ място Сингапур, трети Хонконг - Китай, следван от Китайски Тайбей. Първата неазиатска държава е едва на осма позиция - Лихтенщайн, следвана от Швейцария. Прави впечатление, че сред дръпналите напред страни от бившия соцлагер са например Естония и Полша, като последната имаше сериозна образователна реформа, при която учебните програми бяха насочени към практиката. Стана ясно също, че страната ни е на предпоследно място по брой часове, в които децата ни изучават математика. От МОН обаче обясниха, че по-важна е не бройката, а това как е структуриран материалът и как се учи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
