Никога не е късно да станеш... ученик. 75-годишната баба Лиляна Михайлова от ромската махала на симитлийското село Крупник доказа на практика, че човек се учи, докато е жив. Жената успяла да завърши на стари години 4 клас. Тя прекрачила прага на местното СОУ "Св. св. Кирил и Методий" по проект "Нов шанс за успех" на ОП "Човешки ресурси".
"Сбъднах мечтата си да седна на ученически чин и да се уча на четмо и писмо. Някога много ме бе яд, че майка не ме пусна да ходя на училище, но трябваше да гледам по-малките си братя и сестри. Всеки ден с тояжката изминавах над километър до школото. Заради мерака ми да уча бях все първа, ходех там час преди другите съученици", разказа пенсионерката. Много искала да научи азбуката, за да може да се подписва и да чете. Пише без проблеми буквите на малкото си име и на фамилията си. Признава, че й е трудно да чете гладко, вече не вижда с очите, но поне не слага палеца си под документите, а своя подпис.
"Всичките си 10 деца съм пращала на училище. Сега това повтарям на внуци и правнуци - да учат, за да сполучат. Няма нищо по-хубаво от знанието. Не ме беше срам да съм с младите в една класна стая", твърди баба Лиляна. Тя учила рамо до рамо със сина си Анатали и внучката си Ася по проекта, тримата били в група за ограмотяване от първи до четвърти клас. В същото време правнукът й учил редовно в трети клас в селското училище. "Сядаше все на първия чин в средната редица - да чува и ва вижда най-добре. Редовна, съвестна, духът й бе жаден за знания, все питаше. Беше й много трудно, пишеше разкривено, дълго време й държах ръката, но свикна. Успя да се научи да се подписва и да пише", обясни преподавателката й по български език и литература Любка Янева. Баба Лиляна се гордее с полученото удостоверение за завършения курс по ограмотяване. "Скрила съм го от децата на сигурно място. Вече се чувствам по-полезна на себе си", твърди 75-годишната четвъртокласничка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
