Абитуриентите посрещнаха с притеснение темата на изпита по литература в Алма матер тази година - "Криза на ценностите в "Септември" на Гео Милев". За това как са се представили на изпита, на какво не учим децата си и кога промените в учебниците ще бъдат ефективни, "Стандарт" попита шефа на изпитната комисия проф. Николай Чернокожев.
* Пишат главна буква, слагат и точка - а няма изречение
* Децата неслучайно не купуват учебници, това е знак "Те не са нашите четива"
* Вместо да правим промени на парче, нека изследваме портрета на днешния ученик
* Перверзно е да хихикаме на бисерите на нашите деца
-----------------------------
- Проф. Чернокожев, абитуриентите бяха доста притеснени, когато "Септември" на Гео Милев се падна на изпита по литература. Какви са резултатите им?
- През априлската изпитна сесия от 1285 кандидати има 617 слаби оценки. Сега, през юни, от 1194 явили се на изпита двойките са 564.
- Тоест двойките са около половината?
- Да. Тази тенденция слабите оценки да са около 50 на сто е вече от доста години. В случая няма изненада, за съжаление. Отличните оценки са малко повече от априлската сесия - 25, а тогава са били 20. Няма пълна шестица, през април е имало една.
- Затруднил ли е Гео Милев абитуриентите?
- На изпита има и такива, които не са писали, просто са се явили "на късмет". Като ги оставим настрани, компонентът български език и боравенето с него е решаващо. За съжаление явно една част от младите хора нямат тази тренираност и умение да конструират текст, да го удържат в един стилистичен диапазон. Много често се "промушват" стилови сривове - от този стил, в който започва някакво съчинение, след това се минава изведнъж и абсолютно необяснимо към всекидневно говорене. Появяват се "брутални", "жестоки" и други такива неща. И това не може да бъде толерирано. Не че ние имаме амбицията да демонстрираме свръхстрогост, напротив - мисля, че всички проверители от колегията сме достатъчно толерантни. Но към този, който може да се изразява по различни начини. Проблемът е в неможенето да се конструира смислово свързан, ясен текст. Всеки проверител е "непредставителна извадка", защото ние преглеждаме максимум по 50 работи, не можем да говорим за всичките 1200. Но и аз като проверител съм срещал такива странни пропадания, невъзможности да се овладее собственият поток от думи. Представете си набор красиви думи, които обаче не са в изречение. Вярно - има главна буква, има и точка. Но не и изречение. Това е изключително смущаващо. То е част от владеенето на езика.
- Бихте ли дали някакъв пример?
- Тези неща човек трудно може да ги измисли. Предполагам, че изпитната ситуация много помага. Това си е стрес, няма какво да се лъжем, и изпитът помага за такива ситуативни грешки, които вероятно в друга ситуация и самият им автор не би ги допуснал.
- Срещат ли се така наречените бисери?
- По отношение на бисерите моята позиция е, че има нещо перверзно в това как българското общество или някаква част от него хихика над грешките, направени на изпит от неговите деца. Разбира се, бисери има навсякъде - и в това, което всички пишем. Затова не бива да се фокусираме върху децата, които са в стресова ситуация. Никога не съм събирал бисери, дори когато беше модерно. Питат ме за сравнение на резултатите с минали години - за една година не може човек да стане изключително грамотен, пишещ, това са по-дълги процеси, които за съжаление изискват по-други целенасочени усилия.
- Какви други грешки се допускат? Има ли сривове във владеенето на правописните норми?
- Има естествено. Но за това не са те виновни. Просто грешката е станала норма във всекидневието за съжаление. При положение, че си заобиколен от грешки, някак свикваш с тях.
- Матурите напоследък станаха по-трудни. Достатъчно сложна ли е тази по български език вече, за да стане вход за университета?
- Труден въпрос. Ще си позволя да не отговоря, но ще кажа моето мнение в по-общ план. Струва ми се, че при преподаването на литературата има нещо, което е свързано с непознаването на крайния потребител. Имам предвид следното - каквито и неща да се предлагат като държавни образователни изисквания, ние не знаем какъв е портретът на абитуриента. Знаете, че младите биват дефинирани най-често с "те това не правят, онова не правят, не четат" и така нататък. Което не е съвсем вярно. И, честно казано, ще ми се една година да не се правят никакви псевдореформи на учебни програми, а просто да бъдат изследвани децата в четвърти, седми и дванадесети клас. И вече да се подходи адекватно към тяхното специфично светоотнасяне и интереси. Но това пак са утопии, ясно ми е, че няма да стане, защото тук едва ли не се искат резултати от днес за утре. Които в една консервативна, както всички твърдят, система като образованието трудно могат да се получат. А що се отнася до матурата, вероятно има по-компетентни от мен хора, които могат да я оценят в нейната обективност. Но, така или иначе, тя се е наложила като вход в някакви сектори на приема на кандидат-студенти, разбира се, с определени коефициенти.
- Проекти за промени в учебните програми извадиха знакови текстове на Ботев и другите ни класици от учебника с мотива "олекотяване". Как гледате на това?
- Аз донякъде казах, че най-важното е адекватно подхождане към партньора в този образователен процес, тоест към ученика. Предполагам, че тези предлагани промени не са самоцелни - махни Ботев, сложи Фотев... Предполагам, че зад тях стоят някакви основания, има някаква логика, но аз не съм запознат с този документ.
Знам обаче, че се реагира ужасно болезнено, ако нещо се пипа в класиката. Преди година отново имаше нещо подобно, което обаче се оказа кьорфишек - тогава аз прочетох доклада и в него нямаше такива внушения. Някой просто беше натиснал интернет общността и не само нея по някаква чувствителна точка. Без да знам основанията сега, не мога да кажа доколко това е адекватно към нагласата на абитуриента. Ако примерно целта е един дебел роман да бъде заменен с един тънък, който е по-привлекателен, именно защото е тънък или понеже в него има наркотици.
Това не знам. Но надали основанията са такива.
Така или иначе важно е Ботев не само да бъде пазен, но и да бъде четен най-вече. И съответно разбиран. Защото, ако трябва и аз да се скрия зад неговия авторитет, той е казал две ужасно важни неща. Едното е от статията му "Наместо програма" - че "ние трябва да се съберем, да мислим, да думаме и да работим". Има ясна последователност - събиране, мислене, говорене и работа. Тази последователност в нашия живот май невинаги е в този ред, който той е посочил. Говоренето като че ли поема и понякога изсмуква работата. И още нещо е казал - това пък е от един текст с показателното заглавие "O, tempora! O, mores!", който завършва с това, че българския народ "едни го наричат "немци на юг", други - "английците на въсток", а той не е нищо друго освен вол в хомот, роб на бръснатата глава и на калимавката, роб и сам на себе си". Ботев просто изисква да бъде четен и да бъде използван като провокация за мислене. Дори не изисква да бъде цитиран. Това важи, разбира се, за всички класически текстове, защото знаете, че я има и другата интерпретация - че класиката не се чете за удоволствие. Ами за какво тогава се чете? Вероятно умението да четеш с удоволствие и мисленето да започне да ти доставя удоволствие също се учи. Не само с прочитане на определен брой страници или с учене на три стихотворения наизуст. За мен лично нещата отново трябва да се върнат към опознаването на партньора. Аз не мога да твърдя, че познавам настоящите абитуриенти като цялост, тоест аз лично не бих могъл да бъда ефективен автор на учебници. Но децата неслучайно не си ги купуват много-много. Това също е някакъв симптом - "Тези четива не са нашите четива. Знаем, че са задължителни, но...". Една част от техните жестове са и жестове на съпротива. Която потвърждава тази неадекватност, иначе продиктувана от добри намерения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
