През декември за трети път ще бъдат представени новите рейтинги на БГ университетите. Този път обаче те ще бъдат с обновени критерии. За първи път освен студенти и преподаватели бизнесът също ще дава оценки на висшите училища. Както преди ще се използват и данни от НОИ за реализацията на младите хора. Досегашните две издания на рейтинга показаха любопитни разлики между висшистите, завършили столичните университети, и тези в страната. Ножицата в заплатите на младите специалисти от най-добрите и най-слабите вузове за някои специалности бе повече от три пъти.
Какво работи един млад висшист, завършил например психология? На какви длъжности се реализира един математик? Обновената рейтингова система на университетите у нас за първи път ще даде отговори на този въпрос. Тя ще изнесе данни и в какви професии се реализират младите хора. Такива сега липсват, особено в хуманитарните специалности, за които не е ясно дефинирано какво биха могли да работят младежите след дипломирането си. В модната психология например в момента успяват да се класират само отличници. Малцина от тях обаче знаят на какви длъжности могат да се реализират, когато получат тапията си. По този начин и кандидат-студентите, които тепърва решават какво да учат, ще имат ориентация каква кариера ги очаква. До момента практиката сочи, че много от абитуриентите избират модни и търсени специалности, но в действителност нямат никаква представа какво ще работят след това.
За първи път рейтинговата система ще посочва и средните заплати в дадения сектор - например право или математика. Публична тайна е, че в момента например математиците ни се реализират много добре, но въпреки това
кандидати за тази специалност няма
или са с доста нисък успех. За първи път с рейтинговата система ще може да се проследи и движението на вуза в годините - дали се е изкачил по-напред в стълбицата, или слиза надолу.
Най-новото в рейтинговата система е това, че бизнес и преподаватели също ще пишат оценки на университетите. До момента индикаторът как се реализират студентите включваше основно данни на НОИ какъв процент младежи са назначени по специалността си и какви заплати вземат. За новото издание на рейтингите обаче са интервюирани 1500 работодатели, които е трябвало да посочват конкретни факти.
Един от въпросите към тях е например дали са ползвали научни разработки, патенти или консултанти от съответния университет в работата си. Ако преподавателите от вуза помагат на бизнеса, това ще се отрази положително върху рейтинга му. Работодателите трябва да изброят също вузовете, от които биха предпочели да назначат млади специалисти, ако дипломите и другите им постижения са еднакви. Шефовете ще посочват и поне три университета, от които при тях са идвали стажанти. По този начин ще стане ясно кои университети са предпочитани от фирмите и дават най-сериозна практическа подготовка. При оценяването на реализацията на студентите за първи път освен статистиката на НОИ ще се ползват и данни на трудови посредници, които са изпращали български младежи на работа навън.
Преподавателите пък ще трябва да оценяват не само собствените си университети, а и конкуренцията. Те трябва да посочат кои други вузове биха препоръчали на свои близки по специалността, в която те преподават.
Най-много обаче са въпросите към студентите, които ще дадат и доста голяма тежест в рейтинга на вуза. Освен качеството на преподаване, младите хора трябва да посочат и дали имат възможност да ползват разработки онлайн, ползват ли преподавателите им интернет платформи или продължават да четат лекции от катедрата. Има и въпроси дали стажовете, на които вузът ги изпраща, са им помогнали с нещо в бъдещата работа. Много съществен е и въпросът дали преподавателите имат критерии за оценка и запознали ли са студентите преди това с тях. Младите хора
ще пишат оценки и на общежитията, спортните бази
и дори чистотата в тоалетните на университета. Те трябва да посочат и дали това висше училище и специалност са били тяхно първо желание.
Някои от тези данни може и да не бъдат използвани във финалното издание на рейтинга, предупреждават авторите им. Въпреки това третата класация на вузовете ще даде данни не само за това какво предпочитат студентите. На базата на тези резултати просветното министерство ще продължи да увеличава парите за онези професионални направления, които са начело в класацията. Това започна още по времето на Сергей Игнатов, но идеята е ножицата да се разтвори още по-широко и добрите да вземат все по-големи суми. Очаква се по този начин вузовете да продължат да развиват само онези специалности, които са успешни, и да орежат слабите, които така или иначе ще получават оскъдно финансиране. От МОН дадоха като пример Тракийския университет, който е традиционно добър във ветеринарната медицина и ще получи за нея повече средства. Досегашните рейтинги показваха и цели направления, от които едва под 10 на сто от студентите работят по специалността си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
