Камелия Тодорова, една от най-ефектните и талантливи дами в родния арт пейзаж, цял живот доказва, че не търпи юзди. Нейната непокорност сякаш е закодирана още в първите дни, след идването й на бял свят - не е кръстена на никого. Така майка й нарушава една от изконните български традиции. През следващите години Камелия ще види сметката и на много от другите. Сяда на пианото още на 5, но не се застоява много пред клавишите. Играе балет, но скоро се отегчава - още повече че не й дават мечтаните роли, тъй като е най-високата. А тя иска да постигне всичко и веднага. И понеже учи във френска забавачка, излъчването й на малка и разглезена парижанка боде ниското самочувствие на другите малчугани. В гимназията меракът й да бъде различна придобива все по-обемни измерения - от джудото и йогата, които в онези години не бяха модерни като сега, до шитите от майка й и баба й екстравагантни одежди. Всяка неделя е на опера с "маман", а през седмицата слуша джаз с баща си. Семейството общува с някои от най-големите ни художници, а тийнейджърката е запленена от изящния рисунък на Павлето. Но мечтае да стане кинозвезда. Гледа с татко си всички филми в БИАД. Въображението и чувствителността й се изострят на макс. Постоянно мисли как да се озове пред камерите и родителите й се навиват да я пуснат като статист в "Черните ангели", "Козият рог" , "Момчето cи отива". Снима за "Лада" и "Божур". От този период започват приятелствата й със Стефан Мавродиев, Катето Евро, Алис Крайчева. Прочутият оператор Димо Коларов й казва: "Лицето ти е създадено за екран". И въпреки всичко Камелия започва да учи "за архитект". Докато не вижда обявата на Театър "4+4" и на неговия тартор Николай Георгиев - трупата търси артисти. Взимат я веднага - за спектакъла по стиховете на Пабло Неруда "Смъртта и възходът на Хоаким Мориета". Тя е проститутка, негърка и мексиканка. Пее като всяка една от тях и маестро Кирил Дончев е очарован. Но Николай Георгиев е шило, което не понася нито една торба. Прилежни чиновници гонят артистите от кино "Цанко Церковски" и Камелия отива да бъде трето "храстче" във втори състав в представленията на театър "София". Така се озовава до звездите в най-успешните години на трупата. Обаче само за шест месеца - предостатъчни, за да поеме останалата доза от отровата. После кандидатства във ВИТИЗ и в Консерваторията. Гласът се оказва по-печеливш. Не случайно преподавателите й Cимеон Щерев, Мapио Станчев, Людмил Георгиев, Данчо Кaпитaнов я викат за солистка на организирания от тях джаз фестивал в зала "Унивepcиaдa". Излиза пред публиката с парче на Били Холидeй и овациите я качват на седмото небе - въпреки че на другия ден е бракоразводното й дело.
Участие в джаз форум в Полша й връща вкуса към триумфа, а като се прибира в София, отива на кастинг за "Търновската царица". Янко Янков превръща Камелия в автентична кинаджийка. Докато снима, печели и "Златният Орфей". Някъде по това време стартират големите гонки - Камелия препуска като истински син кон на премиери в Полша, Германия, Русия, Австрия, гостува като джаз певица в Полша, Чехия, Португалия, Дания, печели Гран при в Дрезден. Снима в "Прилив на нежност" на Коста Биков. И докато чака синекурните "старци" във ВИТИЗ да я провъзгласят за актриса по някогашния така наречен член 9, се запознава с режисьор от Западна Германия. Той й обещава да я снима като Марлене Дитрих - но само заради това по-късно се намества в живота й. Но вместо в история за "Синия ангел", в онзи момент тя попада в елитарна международна продукция, за чиято премиера се озовава в Москва - по покана на Людмила Савелиева, с която се запознава в "Юлия Вревская", и на Никита Михалков. Мегазнаменитостите я "осиновяват" по време на цялата светска програма, която в братския Съветски съюз обикновено изпълва денонощието. На една от вечерите Савелиева я вика да превежда на Роберт де Ниро. "Разяреният бик" после не мърда без красивата българка - тя е с него дори на коктейла в Кремъл. В София обаче вече я гледат накриво заради връзките й със западни музиканти. Така че през 1983 г. Камелия емигрира - под името Лилия, което по-късно ще даде на една от близначките си.
Камелия носи номадското, космополитното, но и патриотичното в кръвта си. Единият й дядо е Коста Tодоpов, дипломат и посланик в Белград, избрал Франция за втора родина след преврата на Александър Стамболийски, финансирал Георги Димитров на Лайпцигския процес. Бащата на Камелия е роден в столицата на Сърбия, но израства в Париж. Така че когато Камелия е за участие в Солун и западногерманският режисьор й казва: "Тръгвай с мен", тя плаче часове наред. Но решава, че е влюбена и това променя всичко. Приключението е като на кино - докато чака в Корфу паспорта си, вестниците пишат за изчезнала българка. Следва бурен живот и здрава музикална кариера в Западна Европа. Близначките се раждат в Германия, в Англия Фреди Меркюри казва на Камелия: "Не съм виждал очи като твоите".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
