Лондон. Дейвид Камерън обяви мерки срещу така наречения "социален туризъм", заявявайки, че мигрантите в ЕС няма да могат да кандидатстват за помощи за неопределено време, предаде Би Би Си.
Правилата за допустимост до обезщетенията за работа ще бъдат затегнати и достъпът до жилищно финансиране ще бъде ограничен.
Премиерът каза, че хората са "дълбоко загрижени" за нивата на миграция от България и Румъния.
Той също така постави под въпрос принципа на свободно движение в рамките на ЕС, заявявайки, че това право не може да бъде приемано "без резерви", като заяви, че това фундаментално право трябва да може да се използва при изпълнението на определени изисквания.
По думите му, ако консерваторите спечелят изборите през 2015 г., правителството им ще работи за големи промени в броя на имигрантите от сегашните и бъдещите членове на ЕС, които ще могат да се установяват във Великобритания.
По този начин Камерън отстъпва под натиска на евроскептичните среди в партията си и пред предупрежденията им, че губят подкрепата на избирателите в полза на антиевропейската и антиемигрантска партия на Найджъл Фарадж. От тези среди, както и от кампанията, развихрена от таблоиди, се чуват апокалиптични сценарии как след 1 януари с падането на забраната да работят и живеят във Великобритания българи и румънци хиляди и хиляди ще залеят страната и ще претоварят системите й за социално осигуряване, образование и здравеопазване.
Камерън обяви серията от мерки за справяне с това, което според него, е загрижеността на обществото относно въздействието на настоящата и бъдеща имиграция от Източна Европа в областта на икономиката на Обединеното кралство и обществените услуги.
Мерките включват:
- Нови мигрантите няма да ползват обезщетения за безработни за първите три месеца;
- Плащанията ще бъдат спрени след шест месеца, освен ако те имат "истински" шанс за работа;
- Тестът за пребиваване в страната, който определя допустимостта за обезщетения ще стане по-строг;
- Ще бъде въведен праг на приходите, за да започнеш да получаваш социални помощи (това засяга особено хората на почасова работа, т.е. без възможност да докажат стабилен месечен доход);
- Новите мигранти няма да бъдат в състояние да претендират за помощи за жилища незабавно;
- Тези, които не търсят работа, ще бъдат експулсирани и няма да може да се върнат за 12 месеца;
- Глобите за работодатели, които не плащат минималната работна заплата, ще се увеличи четирикратно, до 20 000 британски лири, което цели да намали нивата на наети имигранти на ниски заплати;
- Граждани на ЕС, които живеят на открито или просят, ще бъдат депортирани със забрана за завръщане в рамките на 1 година, "освен ако не демонстрират подходяща причина да са тук, например, че са си намерили работа".
В интервю за Financial Times Дейвид Камерън определя като "монументална грешка" решението на предходното правителство на лейбъристите да не ограничи достъпа до трудовия пазар на граждани на Полша и другите централноевропейски и балтийски страни, приети в ЕС през 2004 г. Стотици хиляди от тях се заселиха на Острова през изминалите години.
"Променяме правилата, така че никой да не може да идва в тази страна и да очаква веднага да започне да получава помощи за безработни", казва премиерът в интервюто си пред вестника.
Камерън има подкрепата и на коалиционните си партньори от Либерал-демократическата партия. Според тях тези значителни промени ще възстановят доверието в имиграционната система и ще гарантират, че правото да работиш в страната не означава и автоматично право да искаш помощи. "Другите страни в ЕС вече имат подобни политики и обмислят как да ги развият", казва вицепремиерът либералдемократ Ник Клег. "В страните членки не съществува неограничен достъп до помощи."
Мерките имат подкрепата и на опозицията. Ивет Купър, която изпълнява функцията на вътрешен министър "в сянка", заяви, че консерваторите догонват идея, която лейбъристите са предложили още през май. "Тогава правителството ни каза, че всичко е ОК и няма нужда от промени. Но сега, вместо да следва един всеобхватен план, те тичат да замитат положението", заяви тя. По думите й властите трябва да засилят и борбата си срещу главатарите на организирани престъпни групи, както и да се фокусира върху сектори от икономиката, разчитащи на работните ръце на имигранти, за да обучи по-добре тези хора.
Неправителствената организация MigrationWatch UK твърди, че в първите 5 години след падането на забраната във Великобритания ще идват между 30 и 70 хиляди, или средно 50 000 българи и румънци годишно. Ръководителят на тази организация предложи и специални мерки и квоти, които да гарантират, че тези хора няма да пристигат, единствено за да се възползват от социалните помощи.
В интервюта за няколко британски медии българският посланик Константин Димитров заяви, че на базата на тенденцията от 2013 г. едва ли повече от 8000 българи годишно ще опитат да се заселят във Великобритания. Правителството на Дейвид Камерън няма официални изчисления колко нови имигранти очаква. Има обаче официални данни колко граждани на ЕС са поискали помощ за безработни - през февруари те са били 60 100 души.
Европейската комисия на няколко пъти предупреди Лондон да не посяга на основни моменти от европейското законодателство и изрично посочи, че българи и румънци, работещи в страната, внасят повече данъци в британския бюджет, отколкото са получаваните социални помощи.
"Време е за ново договаряне, което признава свободното движение като принцип на ЕС, но той не може да бъде безспорен и трябва да се отговаря на определени условия, за да се възползва човек от него", каза още Камерън. "Не сме единствената страна с такава позиция - вътрешните министри на Австрия, Германия и Холандия вече заявиха същото на Европейската комисия. Така че Великобритания, като част от нашия план за реформиране на ЕС, ще работи с другите за завръщането на концепцията за свободно движение на една по-разумна основа."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
