От 1 януари 2014 г. Брюксел маха още една бариера пред българите. След Нова година ще можем да работим без проблем във всички страни от Европейския съюз (ЕС). Вратите си за нашенците отварят и 8-те държави от ЕС, избрали да не ни допускат до последно до трудовия си пазар - Австрия, Белгия, Германия, Франция, Люксембург, Великобритания, Холандия и Малта. Затова 2 месеца преди и тази бариера да падне, "Стандарт" се разходи до четири от тези страни. Със страх или с любопитство ни чакат в Белгия, Люксембург, Франция и Холандия - вижте само в поредицата ни "Работа без граници".
Хага-Схидам-Ротердам-Лайден-София. Откакто се помнят, холандците са в битка с водата. По-голямата част от страната им се намира под морското равнище, където животът е възможен благодарение на стари диги и съвременни циментови прегради. Основното предназначение на вятърните мелници, станали символ на Нидерландия, е било изпомпването на водата. Всяка вълна е предизвикателство за обитателите на Ниските земи, които мобилизират сили и енергия срещу всеки прилив. Сега кралството се готви за нова опасност. В страната е обявен опасен код за българо-румънска вълна, която се очаква да залее трудовия пазар след два месеца.
"Домакинът има доверие на гостите си", гласи една холандска поговорка. През годините тя се е превърнала в норма и е обяснение за цветното нидерландско общество, както и за издигащите се минарета на джамиите в Ротердам, Хага и останалите градове. Ако застанеш в центъра на Хага за миг със затворени очи и се заслушаш в разговорите на минувачите, ще останеш с впечатление, че холандският език е на малцинството. Отвориш ли очи, те обхваща усещането, че наблюдаваш международен фестивал с преобладаващо участие на страните от Близкия изток.
Да чуеш българска реч в Холандия не е мисия невъзможна. Голяма част от турскоговорещите пък имат в джоба си бг паспорт. Според официалната статистика българите на територията на кралството са 19 500. По оценка на неправителствени организации обаче
нашенците там са около 40 000
Пръснати по цялата страна, българите са дошли в търсене на по-добри условия на живот. "По-голямата част са успели и с добра реализация. Има български учени, служители в международните организации, преподаватели в университетите, юристи, инженери, адвокати, лекари и бизнесмени, които имат сериозен принос за успеха на холандската икономика", твърди дипломат, пожелал анонимност. Тези успели нашенци обаче не правят впечатление на холандските медии. За сметка на това на всеки инцидент с българин се дава публичност.
Два месеца преди отварянето на холандския трудов пазар за българи и румънци медиите алармират за българо-румънски прилив. Телевизиите и вестниците, които се ползват с доверието на холандците, излъчват и поместват репортажи за България, за която по принцип не се знае много. Вестниците се занимават основно с нарастващата престъпност с бг участие, докато по телевизиите
вървят репортажи от автогарата в София
показващи нашенци, тръгващи на гурбет, или пък разследвания за изгубени в България пари за нереализирани европейски проекти.
Страхове от българска конкуренция на пазара тресат и политиците. Националистите призоваха за "код оранжево", а новият холандски крал Вилем-Александър обяви края на социалната държава. В изявление, което шокира поданиците си, той каза, че да се осланяш на помощ от държавата е остатък от ХХ век.
Горчивият опит с поляците е в основата на тези страхове. "Когато преди години холандците отвориха пазара си за полски работници, тогавашното правителство очаквало 20 000 да потърсят работа, но дошли 300 000", каза за "Стандарт" дипломатически източник. Ситуацията заварила холандската система неподготвена и създала проблеми. Основно на това се дължат притесненията, че българите и румънците ще създадат подобни проблеми. Поляците
запълниха всяка празна ниша
спомня си нашият сънародник Дидо Колев. "Преди нашествието им медиите ни предупреждаваха, но политиците не обърнаха внимание. Бяхме наивни, а цялата ситуация доведе до това да не вярваме на политиците", казва Арно ван Херде, който работи в общината в Хага. Основните опасения на холандците са свързани с използването на социалните им придобивки и заемането на работните им места. "Притесняват ме последиците от евентуална имигрантска вълна, защото тези чужденците трябва да живеят някъде. Вносът на работници променя и градската среда. Обособяват се квартали, появяват се магазини. Никой не поставя под въпрос отварянето на трудовия пазар. Има опасения, че новодошлите няма да се интегрират и ще живеем в разделено общество с обособени общности", добавя Арно.
Въпросът с евентуалната нова вълна занимава основно политиците и медиите. В ежедневието за обикновените холандци
по-важно е да намерят къде да паркират колелото си
отколкото да мислят за новата си конкуренция.
"Не бих казал, че има паника. Въпросът с българските работници занимава най-вече политиците", казва Хенк Хакстранд, който е учен и живее в Лайден. Едно е сигурно, че холандският домакин вече не е толкова наивен. "Гостите са тежест", гласи друга холандска поговорка, която все повече набира популярност.
Езикът ще стане пречка за работа
"По-долу сме и от китайците", жалват се студенти в Хага
За българите в Холандия отпадането на административните спънки за работа в страната от началото на 2014 г. съвсем не означава край на главоболията. Опасенията на сънародниците ни са свързани най-вече с владеенето на холандския език като условие да те наемат. "Преди повечето обяви бяха на английски, докато сега по-голямата част са на холандски. Така че ако не знаеш езика, пропускаш възможности", споделя наша сънародничка, която се занимава с научна работа в Лайден.
Български работници в Схидам са убедени, че от 1 януари властите ще сложат езиковата цедка, през която няма да минат много нашенци, защото до момента холандският не е бил условие за започване на работа. Мнението се споделя и от българските студенти в Хагския университет, които добавят, че заради лошия имидж не сме сред желаните служители. "Аз лично не вярвам, че след Нова година ще наемат на драго сърце българи, защото на нас не се гледа с добро око. Холандците със сигурност ще намерят някаква причина, която ще спъват намеренията ни за реализация тук", казва Евгени от София, който завършва "Международно управление и комуникации" в Хагския университет. Според колегата му Емил обаче всички 500 наши студенти в университета в Хага чакат с нетърпение 1 януари, за да ги наемат някъде. "Искал съм да работя, но досега не вземаха българи, защото шефът трябваше да докаже, че няма холандец, който иска тази позиция. Това съответно отнемаше много време, а и на никого не му се занимаваше с нас", добавя Евгени. Бъдещият бакалавър твърди, че отварянето на трудовия пазар в Холандия не го вълнува, тъй като възнамерява, след като завърши, да я напусне, но не и да се върне в България. Колегата му добавя, че досега, с изключение на българите и румънците, всички студенти са имали право на работа. "Дори на китайците беше разрешено. Нас ни смятат като втора категория хора", казва Емил.
"Зависи колко си важен за тях, дали си заменим или не. Владеенето на езика им е много важно. Ако говориш много добре, значи няма да имаш проблеми", добавя наша сънародничка, която от 7 г. работи в холандските научни среди.
Нашите магазини никнат като гъби
В бакалията "Девин" в Схидам гурбетчиите ни пазаруват на вересия
Българските магазини в провинция Южна Холандия никнат като гъби. В началото на октомври в град Схидам, който се намира в непосредствена близост до Ротердам, врати отвори четвъртата родна бакалия. Собствениците му са български турци от Търговище, но са решили да го кръстят "Девин". "Първия ден раздавахме безплатно минерална вода", хвали се собственичката, която отказва да се представи. Жената върти магазина заедно със съпруга си и двете им деца. Отваря в 7 сутрин и затваря в 10 вечерта. БГ бира, колбаси, вино и сладкарски изделия могат да се купят на наши цени, само че в евро. "Предлагаме и турска, и полска стока", добавя жената, която има амбиции да разшири бизнеса си. "Живот и здраве ще направим фурна за български хляб и банички", казва тя, вадейки тефтера с вересиите, за да запише кафето на клиент с бг паспорт, останал без пари.
"Девин" всъщност е повече от магазин. "Помагаме на закъсалите да си намерят работа. Понякога даваме на вересия. Подкрепяме се", казва собственикът. В 70-хилядния Схидам късметът са дошли да търсят предимно нашенци от Търговище, Преслав и Омуртаг и околните села.
В магазин "Българска роза" в Хага пък клиентът може да намери 100 вида български вина и лютеница. Ракия обаче няма. "В Холандия твърдият алкохол над 15 градуса се продава в отделни магазини. Предпочетох да мога да продавам луканка пред ракията", казва собственикът Дидо Колев от Казанлък. Споделя, че в магазина му 99 на сто от стоките са български. Продава дори нашенска тоалетна хартия, но сред най-търсените стоки остават сиренето, киселото мляко и баниците. От 1 януари Дидо възнамерява да назначи бг работник. "Ще ми бъде по-лесно. Работникът ми трябва да говори български и холандски и смятам да се възползвам от отпадането на ограниченията", споделя Колев.
Безработицата надмина 8%, свиват бюджета си за 2014-а с 6 млрд.
Икономиката им буксува от 4 г. Нужни сме им в IT сектора, строителството и селското стопанство, казва посланикът ни ген. Никола Колев
- Г-н посланик, холандските националисти настояват за "код оранжево" заради предстояща заплаха от наплив от български работници. Какво е вашето обяснение?
- Националистическите партии изразяват настроенията, които са обхванали голяма част от обществото. В момента страната има определени проблеми. Икономиката е в рецесия вече четвърта година, а безработицата само за една година нарасна два пъти, като надхвърли 8%. Това принуждава правителството да провежда непопулярни мерки. Предстои съкращаване на 6 млрд. евро от бюджета за следващата година. Погледът е насочен към свиване на социалните разходи и намаляване на разходите за управление и администрация. Нидерландците ще трябва да поемат част от разходите за здравно осигуряване. Ще се намалят държавните помощи за жилища и деца, а това създава напрежение. Разходите, които са предвидени да се намалят в държавното управление, неминуемо ще доведат до съкращаване на служители в администрацията. Вече започнаха съкращенията на програми във въоръжените сили и на персонал.
- Има ли конкретни отрасли в нидерландската икономика, които се притесняват от конкуренцията от Изток?
- Не. Бизнесът подкрепя отварянето на пазара и глобализацията на труда. Въпреки безработицата има отрасли, които изпитват дефицит на работна ръка. Това се сектори, в които нидерландците предпочитат да не работят. Става дума за селското стопанство и строителство. В някои райони, като Утрехт например, имат нужда от висококвалифицирани кадри в областта на високите технологии. Там се намира най-големият университет, но градът е и център на иновациите в Нидерландия. Пазарът на труда се отваря, а в тази връзка службите, министерствата и общините предприемат мерки да не допуснат развитие на социалния туризъм, но също така да не се допуска експлоатация и дискриминация на трудовите мигранти.
- Лесен ли е достъпът до нидерландската социална система?
- Достъпът е лесен, когато има хора, които помагат на кандидатите и работят в съответната социална служба. Говоря за организирана престъпна дейност, в което ни обвиняват от време на време нас. Преди няколко години нидерландският парламент взе решение всеки, нуждаещ се от социална помощ, след представяне на необходимите документи, да получи незабавно помощ за жилище, за деца и здравно осигуряване. Общината преценява и бързо отпуска някаква помощ, за да не страда семейството, а допълнително извършва проверка. Такива обаче досега рядко се правеха, тъй като има недостиг на инспектори. Това е лесният достъп. Сега обаче се извършва сериозна промяна в системата и възможностите за неправомерно получаване на социални помощи стават все по-малки. Пробойните в социалната система се запушват.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
