Страсбург. Европейският парламент даде окончателното си одобрение за дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г., предаде Би Би Си.
Бюджетът бе приет с голямо мнозинство. 537 депутата гласуваха за, а 126 бяха против. Той предвижда 908 милиарда евро за разплащания, срещу 960 милиарда евро във кредитни задължения.
Бюджет 2014 г. ще бъде намален с 9,4% спрямо този от 2013 г., заради финансовите затруднения в ЕС.
В реално отношение намаляването от 3,5% - или 35 милиарда евро - най-вече засяга разходите на ЕС за по-бедните региони на Европа, така наречените кохизионни фондове. Не е имало намаляване на средствата на ЕС за научни изследвания, хуманитарната помощ и граничен контрол. В бъдеще ще бъде по-лесно да се прехвърлят средства между различните бюджетни сфери.
Това е първият в историята на Европейския съюз многогодишен бюджет, който е по-нисък в сравнение с предходния.
"Доволен съм, че ЕС вече има бюджет, но можехме да постигнем повече, ако някои страни членки не го бяха блокирали. Едно европейско евро е по-ефективно и може да постигне повече от националните инвестиции, там където в кризисните времена, националните бюджети не достигат – в публичните инвестиции", заяви българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Ивайло Калфин, който беше докладчик на Европарламента по дългосрочния бюджет на ЕС.
Евродепутатът посочи, че основната новост във финансираните от бюджета политики, е че пари ще се дават срещу резултати, а не просто, защото някоя държава е член на ЕС. В бюджета на ЕС за 2014-2020 г. за България са предвидени 14.5 млрд. евро.
Бюджетът за следващите 7-години е разчетен за плащания на стойност 908 милиарда евро, най-много от тях – близо 38 на сто, ще отидат за селско стопанство, други 34 процента ще бъдат инвестирани в кохезионна политика. За да ги получат обаче отделните страни ще трябва да имат стратегии за развитие на съответните сектори и разчети за очакваните икономически и социални резултати, които после ще отчитат пред Европейската комисия. Нов момент е, че неспазването на фискална дисциплина ще може да се наказва със спиране на част от европейското финансиране. То занапред ще трябва да генерира най-вече икономически растеж и работни места, да подпомага малкия и средния бизнес, да стимулира перспективни отрасли като информационните и комуникационни технологии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
