София. 15 000 български ученици ще чуят първия звънец зад граница. Толкова са децата на емигрантите ни, които по данни на просветното министерство учат в неделните ни школа по света. В момента "Аз съм българче" звучи в 181 неделни школа, както и в двете ни държавни школа в Прага и Братислава.
Емигрантите ни, които живеят навън, предпочитат да запишат децата си в тамошните училища, за да се интегрират и да учат езика. Тъй като обаче държат малчуганите да запазят връзка с родината, те обикновено ги записват на съботно или неделно училище, разказа Лазар Додев, експерт от образователното министерство. Най-много наши школа има в Испания, където е и една от най-големите български общности - около 40. Много са и школата в САЩ, а тази година за първи път български език ще звучи и за нашенчетата в Египет, Финландия и Обединените арабски емирства.
Големият проблем обаче е в това, че няма как неделното обучение да обхване всички наши деца зад граница, признават от МОН. Семейства, които емигрират в по-малки населени места, където няма голяма българска общност, са лишени от възможността малчуганите им да учат нашенското четмо и писмо. Такъв проблем имат например много нашенци в САЩ, които са разпръснати във вътрешността на страната и нямат контакти с големите ни общности. Просветното министерство обаче вече има решение как да даде шанс и на тези деца да станат част от българското образование. За целта ще бъде дадена възможност за дистанционно обучение на тези ученици. Те ще могат да вземат цели учебни предмети по интернет, като на финала получават и съответните документи за завършен клас или етап. Тази промяна ще бъде въведена или с новия образователен закон, или с изменения в сега действащия документ, казаха от просветното ведомство. Вече расте броят на децата, които желаят да се обучават в самостоятелна или дистанционна форма, казаха от МОН.
В момента в българските училища зад граница се учи по специално адаптирани учебни програми за децата на емигрантите. Те са само по български език и литература, както и по родна история и география. Просветното министерство одобрява програмите, по които учат малчуганите ни навън, както и учебниците по тях. Помагала и учебници също се закупуват от МОН. Останалите предмети хлапетата усвояват в редовното си училище и на съответния език. Най-много българчета посещават неделните ни школа между първи и четвърти клас. Очевидно тогава родителите най-много държат детето да усвои кирилицата и да научи знакови неща като "Аз съм българче", за да не губи връзката с родината. Най-малко са гимназистите.
Големият проблем на министерството в момента обаче е, че няма данни колко българчета се намират зад граница извън тези 15 000 деца. Не е ясно дали всички наши гурбетчии, излезли навън с децата си, ги записват да учат там. Затова неотдавна просветният министър Анелия Клисарова поиска да бъде направена специална информационна система, която да следи движението на децата.
Чужденци на опашка за български в Братислава
Десетки словаци се редят на опашка, за да запишат децата си в българското училище в Братислава. СОУ "Христо Ботев" предлага изучаване на словашки, английски и български. Всички предмети се преподават на български език. На учениците, завършили даден клас или образователна степен, училището издава удостоверения, свидетелства или диплома на български език. Те получават и съответните документи на словашката образователна система, даващи им право да продължат образованието си в тамошните учебни заведения.
Без изпити в родината
Децата на гурбетчиите, които имат признат клас от наше училище навън, вече няма да държат приравнителни изпити по български език, когато се завърнат в родината. Същото важи и за история и география на България. Досега това важеше само за децата, които учат в училищата към посолствата ни. С промяната това ще обхване и хлапетата от неделни школа, стига да са преподавали по одобрените от МОН програми. Те обаче ще продължат да полагат приравнителни изпити по останалите предмети, които са учили в чуждите школа - математика, физика, география на света и други.
Магнитни карти срещу бомбени заплахи
Много от столичните школа въвеждат по-строг пропускателен режим - в тях вече се влиза с магнитни карти. Сред училищата, които са въвели мярката, са 134 СОУ, 32-ро, 18-то училище. Те са поставили на входовете си метална "въртележка" като превенция срещу множеството бомбени заплахи от миналата година, разказа шефът на просветния инспекторат Ваня Кастрева. В 134-то училище пропусквателният режим дори е дори по-затегнат - там още в самия училищен двор се влиза с магнитна карта, така че не може да припари външен човек, допълни тя.
Друга новост е и това, че част от школата вече са започнали да правят портфолиа на учениците си в електронен вид. В е-досиетата влизат всички данни за детето - успех, активности, участие в кръжоци, награди, както и "издънките" му като закъснения и отсъствия от час. На практика това е възраждане на някогашната характеристика на учениците, за която имаше доста спорове, само че в нета. Такива досиета водят най-вече частните школа, но ги има и в 18 СОУ. Според Ваня Кастрева повечето от школата започват да съставят е-досиетата на малките ученици още с постъпването им в първи клас, като идеята е да следят развитието им до завършването на училище. По желание те могат да препращат данните за хлапето и в новото му школо, ако то реши да смени училището, каза Кастрева.
3500 останаха без дипломи
3523 абитуриенти ще останат без диплома тази година. Това са учениците, които са се провалили и на поправителната сесия на матурите, и са изкарали слаби оценки. За сравнение на поправката отличните оценки са само 40, като няма нито една пълна шестица.
Общо 3376 младежи се явиха на поправителната матура по български език тази година, а 7245 на втори зрелостен изпит върху предмет по избор. Най-много младежи са се явили на география, където през пролетта имаше поголовна сеч и всеки четвърти бе изкарал слаба оценка. При поправителните изпити най-много се оказаха двойките по история - 58,73 на сто, което означава, че близо две трети от явилите се двойкари са се обзавели повторно със слаба оценка. Най-добри са резултатите по чужди езици и биология. По литература резултатите са малко по-добри от миналата година, но отново масовите оценки са двойки и тройки, казаха от МОН. Практиката показва, че мнозина от скъсаните и на втора матура спират да се явяват на следващите изпити и на практика остават без средно образование.
Тетрадки без пари за зайците
Столичната община със съдействието на няколко фирми успя да подготви 40 000 безплатни тетрадки и учебни помагала за първокласниците, съобщиха оттам. Тетрадките са малък формат с весели цветове на картонените корици. Подаръците ще бъдат раздадени на първокласниците при откриването на първия учебен ден.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
