Зловещ пожар във влак убива археолога Рашев

Момчето от Балкана става изследовател на Плиска

Зловещ пожар във влак убива археолога Рашев | StandartNews.com

В зимната нощ на 28 февруари 2008 г. бързият влак номер 2637 се носи по линията София-Кардам. В кушет-вагона са 35 души, сред които археологът Рашо Рашев. Отскоро той е директор на Националния археологически институт и семейството му още живее в Шумен. Рашев е скромен човек и предпочита да пътува с влака. В 23.40 ч край Червен бряг внезапно във вагона избухва пожар. Композицията е спряна, но огънят е потушен чак сутринта. Повечето пътници са евакуирани, обаче деветима са буквално овъглени. Сред тях е и Рашо Рашев.

Той е роден на 8 ноември 1943 г. в котленското селце Тича при изворите на едноименната река. Детството му минава по старопланинските поляни и нищо не предвещава, че ще стане един от големите български археолози. През 1965 г. влиза в първия випуск на Висшия педагогически институт във Велико Търново, днешния университет "Св. св. Кирил и Методий". Там попада в обкръжението на видния археолог Станчо Ваклинов, който го води на разкопки в Преслав. След завършване на университета и кратък престой в Силистренския музей през 1975 г. Рашев е сред първите членове на току-що създадения в Шумен филиал на Археологическия институт. Тогава вече спокойно може да се отдаде на своята страст - Плиска.

В 1978 г. умира ръководителят на разкопките в първата столица, Станчо Ваклинов, и Рашо Рашев заема неговото място. Вниманието му изцяло е насочено към Дворцовия център на българските ханове. Първите постижения са свързани с т.нар. Крумов дворец, като в известния отпреди план са добавени откритите от него стълбища в кулите. Но най-важната находка на археолога е установяването на дървено строителство още в VIII в., преди появата на каменните сгради. Една такава сграда е забелязана още през 1981 г., но голямото попадение е в 2005 г. През този сезон е открит първият хански дворец от дърво, представляващ сложно съоръжение с план на окръжност и диаметър около 30 м. Подобно на филмовия герой Индиана Джоунс,

Рашев се впуска в изследването на тайнствените подземни ходници

с които буквално е изтърбушена земята под дворците. Те пазят много тайни за интриги и предателства през размирния VIII в., когато в Плиска кипи борба за власт и хановете често губят живота си след година на трона.

Не по-малко интересни са откритията на шуменския археолог в околностите на столицата. През 1983 г. при с. Златна нива на 4 км от Плиска той открива невиждан досега поменален комплекс от VIII-началото на IХ в. Той представлява правоъгълник с размери 370/350 м, чиито страни са маркирани от дълбок ров. Така е оградена свещената територия, а встрани се набелязват групи девташлари. Тези чудати побити камъни изследва още учителят на Рашев, Станчо Ваклинов, който вижда в тях символичните гробове на воини, паднали далеч от родината.

Но изненадите продължават, когато на няколко метра от оградата се очертава кръгло съоръжение. Неговата траншея удивително напомня за основите на дървените сгради в Плиска. И наистина във вътрешността на изкопа се откриват следи от изгнила органична материя. В центъра на окръжността пък се оформя яма, тълкувана от Рашев като място за фундамента на дървен или каменен стълб. Като цяло ансамбълът напомня поменалните комплекси на загиналите митични герои, познати от далечната азиатска прародина на българите. В случая те имат пряка връзка с ритуалите, извършвани от столичната аристокрация.

Със същите езически обичаи са свързани находките на археолога в местността Кабиюк, намираща се между Плиска и Шумен. През VIII-IХ в. там е изграден опасан с валове и ровове лагер, повтарящ укрепленията на столицата. Рашо Рашев посвещава на проучването му последните години от живота си.

През лятото на 2005 г. усилията са насочени към четирите могили, разположени на 3 км от землените насипи на Кабиюк. Разкопките недвусмислено потвърждават ранносредновековния характер на погребалните съоръжения. Те са подредени в правилен четириъгълник, което не се наблюдава никъде при хилядите тракийски могили по нашите земи. Сензацията обаче се появява в могила номер 4. Там е открит скелетът на млад мъж, погребан заедно с парадния си колан, украсен със сребърни апликации и принадлежности. Следвайки тогавашната аристократична мода, покойникът е носел две златни обеци.

До лявата ръка е положена къса желязна сабя, а до главата - части от конското снаряжение

и сребърните украшения на амуницията. Погребението се допълва от конската кожа като израз на обичая за приготвяне на храната за следпогребалното угощение. Така при Кабиюк е намерен първият запазен гроб на български благородник от езическия период.

Месеци преди кончината си Рашо Рашев попада и на основите на голяма каменна сграда, намираща се във вътрешността на укреплението. Без съмнение тя отговаря на новите тенденции в архитектурата, утвърдени в началото на IХ в. от хана строител Омуртаг. По този начин постройката се определя най-вероятно като езически храм. Укреплението пък е аул, ханска извънстолична резиденция.

Въпреки заетостта си в мащабните разкопки Рашев прави и отлична научна кариера. През 2001 г. защитава голям докторат за българската езическа култура, после е шеф на филиала в Шумен, а от 2 юли 2007 г. оглавява Националния археологически институт. Започва реформи за изглаждане на напрегнатите тогава отношения между учените, но нелепата смърт прекъсва живота му.

Каре 1: Проучвател на прабългарските некрополи

Рашо Рашев посвещава много от времето си за изследване на езическите некрополи от VIII-средата на IХ в. С тази цел той прави разкопки в Североизточна България при селата Ножарево (Силистренско), Караманите (Варненско), Дибич (Шуменско) и Нови пазар. Проучени са множество гробове, в които са положени красиви керамични съдове и предмети от бронз, желязо, стъкло и дърво.

Каре 2: Шахтата с погребани коне и кучета

Една от най-интересните находки на археолога е направена през 1997 г. Тогава в западната част на Плиска той попада на уникална изкопана в земята шахта с дълбочина почти 12 м. На различни нива са открити скелети на два коня, две кучета и керамика. Аналогии със скито-сарматската култура карат учения да заключи, че това е сложно поменално съоръжение, посветено вероятно на хан.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай