- Алкохол или дрога убиват Едгар Алън По, документите за края му изчезват
- Цял живот е принуден да проси, за да живее, за "Гарванът" получава едва 9 долара
На 3 октомври 1849-та година един мъж е намерен на улицата в Балтимор - във видимо окаяно състояние, пиян или може би дрогиран, с дрехи, които очевидно не са негови, и без никакви пари. "Едгар Алън По", казва пред лекарите човекът, който го е открил, Джоузеф Уокър. Бащата на литературните загадки и мистерии е закаран в болница за бедни, където умира на 7 октомври. Твърди се, че последните негови думи били "Господи, смили се над бедната ми душа".Което на Господ очевидно се е наложило да направи, тъй като талантливият плетач на криминални загадки и мистерии, както и на особено мистична поезия е изживял живот, изпълнен с тайни и скандали. С авантюри като постъпването му в армията или опитите му да е първият издържащ се само от литература американец, които го водят до ежедневно търсене на заеми и затъване в дългове, до приемане на неподходящи поръчки, невинаги свързани с литература.Роден е в Бостън, но родителите му умират, когато той е невръстно дете. Той е второто дете в семейството на театралните актьори Дейвид и Елиза По и има по-голям брат Уилям Хенри Леонард По и по-малка сестра Розали. Бащата на По - Дейвид, изоставя семейството през 1810 г, а година по-късно съпругата му умира от туберкулоза. Едгар остава сирак на 3 години, но е приютен в дома на Джон Алън, преуспял шотландски търговец на тютюн, платове, пшеница, роби и дори надгробни плочи. Благодарение на това семейство получава образование и дори учи латински.
През февруари 1826 г. Едгар се записва в създадения преди една година Вирджински университет с намерението да учи чужди езици. В първите си години университетът затвърждава идеалите на своя основател, Томас Джеферсън - съществуват строги правила срещу хазарта, конете, оръжията, тютюна и алкохола, но те често не биват спазвани. Джеферсън разпорежда влизането в сила на система за студентско самоуправление, позволяваща на младежите да изберат своите учебни дисциплини, да уредят сами изхранването си и да докладват на преподавателите в университета за всякакви нарушения. Тази невиждана дотогава система е твърде хаотична и голяма част от студентите напускат университета преждевременно. По е един от тях - той играе хазарт и трупа дългове, като в същото време обвинява своя втори баща, че не му е дал достатъчно пари, за да запише курсовете и да си купи учебници. Алън праща пари, които обаче така и не отиват за учебници, защото по това време дълговете на Едгар се увеличават в геометрична прогресия.
Известно време опитва да работи като журналист, но в крайна сметка решава да мине на държавна издръжка и да започне военна кариера. По това време Едгар е само на 18, а изискването за служене в армията е навършено пълнолетие (21 години). За да заобиколи ограничението във възрастта, той се представя за 22-годишен и използва името "Едгар Алън Пери". Докато служи в армията, публикува първата си книга - стихосбирка от 40 страници, озаглавена "Тамерлан и други стихове" и подписана "от жител на Бостън". Отпечатани са само 50 бройки и така и остават неизкупени.След като две години по-късно достига чин "старши сержант от артилерията" (най-високия войнишки чин), той започва да търси начин да приключи преждевременно 5-годишния си договор с армията. Разкрива истинското си име и останалите обстоятелства на командния си офицер, лейтенант Хауърд, който единствен може да го уволни, ако Джон Алън се съгласи. Хауърд пише писмо на Алън, но след няколко месеца без отговор е решено, че молбата е била игнорирана. Едгар решава умишлено да напусне Уест Пойнт, за да бъде даден на военен съд, което и се случва. На 8 февруари 1831 г. той е осъден за грубо пренебрегване на дълга и неподчинение на заповеди, за отказите му да участва в учебния процес и да посещава църквата. След уволнението Едгар отива в Ню Йорк през февруари 1831 г., където издава трети том с поезия с лаконичното заглавие "Поеми". Книгата е финансирана от кадетите в Уест Пойнт, като много от тях спомагат с по 75 цента за каузата и в крайна сметка събраната сума достига 170 долара. По донякъде ги подвежда, защото преди време е писал епиграми за офицерите и те очакват още една порция от същото. Оказват се разочаровани, но вече са дарили парите.
След своите ранни опити в поезията, По обръща вниманието си към прозата. Работи като редактор в "Саутърн Литерари Месинджър" в Ричмънд, но е уволнен след няколко седмици, защото идва пиян на работа. Завръща се в Балтимор и скандализира близките, като се жени за своята братовчедка Вирджиния, която тогава е на 13 години, въпреки че По успява да издейства да я запишат като пълнолетна.Романът "Историята на Артър Гордън Пим" на Едгар е публикуван през 1838 г. и получава голямо внимание от литературната критика. По става известен и това му носи поръчки за рецензии и нови публикации, но не и толкова пари, колкото би изисквал начинът му на живот.
През юни 1840 г. По публикува проспект, обявявайки своите намерения да започне свое собствено списание, наречено "Перото". Списанието всъщност никога не бива издадено преди смъртта на Едгар. По това време обаче той се опитва да си намери позиции в политиката и да си подсигури позиция в новото правителство, оглавено от Джон Тайлър, като твърди, че е член на либералната политическа партия Виги. Надява се да бъде назначен в митницата във Филаделфия с помощ от Робърт Тайлър, син на президента Тайлър. Но не удпява да дойде на срещата за назначението и се оправдава с това, че е болен, въпреки че приятелят му подозира, че е пиян. Макар че назначението му е обещано, всички постове вече са заети от други. Една вечер през януари 1842 г. Вирджиния получава първите признаци на туберкулоза, докато пее и свири на пиано. Тя се възстановява частично, но Едгар започва да пие повече, оправдавайки се със стреса от заболяването на любимата си. стреса от болестта на своята любима. Той напуска "Греъмс Мегъзин" и се опитва да намери нова работа. За известно време се мъчи да получи правителствен пост. Писателят се отчуждава по това време от другите си колеги, като публично обвинява Хенри Лонгфелоу в плагиатство.
Скоро се появява поемата "Гарванът", която по-късно ще направи името на Едгар световноизвестно. Той обаче получава едва 9 долара за своята публикация.
Мести се в малка къща в Бронкс, където съпругата му дочаква смъртта си. Биографи и критици и до днес твърдят, че често срещаната тема за "смъртта на красива жена" в творбите на По се дължи на загубата на много жени в неговия живот като майка му и съпругата му.Все по-нестабилен психически след смъртта на Вирджиния, писателят се опитва да ухажва други жени, включително приятелка от юношеските години. Те обаче твърде скоро го зарязват заради нестабилния му характер и главно заради злоупотребата с алкохол. Смъртта му също се дължи или на прекомерно пиене, или на психоактивни вещества. За да бъде спасена репутацията на Едгар, медицинската документация изчезва след смъртта му и във вестниците се говори само за "интелектуална претовареност".Гробът на писателя остава без паметна плоча години наред. Благодарение на усилията на учителката Сара Райс се събира достатъчна сума за изграждането на нов паметник. На 1 октомври 1875 година тялото на Едгар Алан По е преместено. Тленните останки на съпругата му Вирджиния и майка є също се намират там. На 17 ноември същата година се провежда церемония в чест на Едгар Алън По. Поканени са множество известни поети, но присъства само Уолт Уитман. В чест на По Алфред Тенисън посвещава четиристишие, което бива прочетено на церемонията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
